Д-р Кристин Генкова завършва Медицински университет – София през 2019 г. В момента е специализант по педиатрия към Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“, София. Интересите и основната й практика са в областта на детските белодробни болести.
Защо решихте да бъдете лекар?
Макар и да нямам много богат клиничен опит зад гърба си, никога не съм изпитвала трудност да върша това, което обожавам. Когато бях малка, мечтаех да помагам на околните, представях си как благодарение на моите усилия те ще бъдат здрави и щастливи и как добрите ми дела ще се мултиплицират и светът ще бъде по-добър. За огромно мое щастие мечтите ми до голяма степен се превърнаха в реалност. Усмивките и радостта в очите на оздравелите ни пациенти и техните родители ме мотивират още по-силно и ме карат да се чувствам горда, че съм избрала именно тази професия.
В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?
Специализант съм по педиатрия и не смятам, че специалността е нежелана. По време на обучението си постоянно се срещам с много млади колеги, които като мен са ентусиазирани, обичат работата си и не са се и замисляли да се занимават с друго. Причината да поема по този път е, че до голяма степен с годините успях да съхраня детето в себе си и това много ми помага в общуването, диагностицирането и лечението на малките ми пациенти.
Лично за вас какво е педиатрията?
Кауза, смисъл… щастие!
Педиатърът според вас трябва да е…
Колкото и банално да звучи: добър! Топлият поглед, усмивката, която се вижда от децата и през маската, приятелският тон и живият интерес към същността на пациента му правят педиатъра ценен, добър в работата и в битието си.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
За да се усъвършенства всеки прохождащ в дадена област човек, трябва да отдели достатъчно от времето си, което е за сметка на минутите, прекарани с най-близките. За мен лично балансът между двете се явява значима, но не и непреодолима трудност.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Разбира се! Опитът и знанията, които имаме възможността да трупаме с обучението, което получаваме, и примерът, който ни дават по-опитните колеги, ни правят уверени в работата ни и това си личи. Родителите са особено чувствителни за децата си. Когато им демонстрираш приятелско отношение, разбиране и разумни аргументи, печелиш доверието им, независимо на каква възраст си.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Генералната загуба на доверие към здравеопазването – не само детското, е най-големият проблем според мен. Нерядко срещам негативно, дори агресивно отношение, защото сякаш в голяма част от съзнанието на обществото е втълпено, че медицинските специалисти са безотговорни, че не си вършат съвестно работата и че не ги е грижа за пациента, което не е така.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Искам чрез работата си и примера, който се надявам да давам на по-младите си колеги, да променя отношението и представата на обществото за медицинския специалист.
Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?
За щастие диалогът с всички тесни специалисти в нашата област е много добър, благодарение на което успяваме адекватно и бързо да подсигурим най-добра и навременна грижа за пациентите ни. Разбира се, обаче, смятам, че единно звено, което да обединява всички и териториално, би било само в полза и на двете страни.
Какви са плановете ви след като завършите специализацията?
Надявам се със знанията и уменията, които съм натрупала по време на обучението си, да бъда от максимална полза на пациентите и колегите, които извървяват моя път.