С д-р Иван Маджаров, председател на УС на БЛС, разговаряме за педиатричните клинични пътеки, кадровия дефицит и детското здравеопазване.
След доста усилия от ваша страна наскоро постигнахте средно 30% увеличение на цените на дейностите в първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП), специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП) и болничната помощ. Това достатъчно ли е? Какво може да се направи още по отношение на клиничните пътеки, касаещи детското здраве?
Със сигурност не е достатъчно, но пък не можем да отречем, че това е най-голямото увеличение в последните години. Мисля, че от възникване на здравноосигурителната каса досега подобно увеличение не е имало. Аз очаквам това да бъде само началото на тенденция, която да се засилва през следващите години. Още тази есен, когато отново преговаряме по НРД, ще продължим да вървим в тази посока – приоритетно извънболнична помощ и майчино и детско здравеопазване.
Съществен проблем за болничната помощ в детското здравеопазване е липсата на редица диагнози в клиничните пътеки (КП). Друг проблем – в една КП са включени твърде различни по тежест заболявания…
Това е проблем не само в педиатричните клинични пътеки, а и във всички специалности. Винаги, когато влизаме в преговори, призоваваме всички колеги от специализираните бордове да направят конкретни предложения за изваждане на кодове от една пътека и поставянето им в друга. Не само в педиатрията, но и във всички специалности пътеките, за които изискваме най-високи цени, трябва да се прецизират и да оставим само тези неща, които наистина са по-тежки и енергоемки като ресурс. Те в повечето случаи са и по-редки, което значи, че не е проблем да бъдат и по-добре заплатени. Реално, тези състояния могат да бъдат лекувани в няколко болници в страната. Пример за това е и Педиатричната болница в София – тя се занимава със случаи, които никой друг не може да поеме и да лекува.
През есента, когато започваме разговорите по тригодишното НРД, е моментът, в който може да се опитаме да разрешим част от проблемите. Много е важно колегите от всяка специалност да направят добре обмислени, конкретни и аргументирани предложения, с които да постигнем успех в преговорите. Практиката показва, че не става само с „ние искаме, дайте ни“. Ако просто смятаме, че някой е длъжен остреща да се съобрази с нас, тогава неуспехът е гарантиран, годините го показаха…
Децата са бъдещето на една нация и би следвало държавата да се погрижи за детското здраве. Как смятате – детското здравеопазване наистина ли е приоритет за управляващите?
Това колко деца има в България не зависи само от лекарите, а трябва да има по-висока раждаемост… По отношение на колегите педиатри, които се грижат за здравето на децата ни, мога да кажа, че държавата от години ги е изоставила и извършва социална политика на техния гръб. Педиатрията е единствената специалност, в която всички прегледи изцяло са освободени от потребителски такси – това го знаем всички. Тази година за първи път постигнахме диференцирано заплащане в извънболничната помощ за специализиран преглед на деца. Това е първата стъпка. Следващата стъпка трябва да бъде, ако държавата продължава да настоява децата да бъдат освободени от потребителска такса и не може да заплаща, все повече да нараства разликата между прегледа на дете и прегледа на възрастен. Тоест, ако няма потребителска такса при деца, трябва да е по-висока цената на прегледа, която Касата заплаща на колегите педиатри.
Според вас кои са най-проблемните точки в детското здравеопазване в България? От какви промени се нуждае то?
Мисля, че колегите педиатри трябва да посочват проблемите на своите научни конференции и да ни ги подават, защото те най-добре ги знаят, тъй като ежедневно се сблъскват с тях… Като страничен наблюдател мога да кажа, че вероятно все по-трудното обезпечаване с кадри – лекари и специалисти по здравни грижи, е един от най-сериозните проблеми. Не е тайна, че с деца се работи трудно. Те са един от най-чувствителните пациенти, изискват повече усилия, повече внимание, повече грижи…
В момента се наблюдават много звена, в които специалистите по здравни грижи и педиатрите са в пенсионна възраст… По отношение на педиатрите кадровият проблем е по-малко притеснителен, защото все още има кандидати, които да се обучават за лекари – достатъчно е да се увели броят на приема и да се подобрят условията на специалността педиатрия. При специалистите по здравни грижи обаче проблемът е доста по-сериозен. Положението е направо катастрофално. Те са по-малко, отколкото са лекарите, а трябва да са минимум два пъти повече. За да се реши този проблем, се изискват тежки решения. Трябва да се създадат специални условия, които да са привлекателни за бъдещите специалисти по здравни грижи още по време на обучението. Това включва напълно безплатно обучение, стипендии, осигуряване на общежития, практически изцяло държавна издръжка за тези, които искат да станат специалисти по здравни грижи. Това е спасението. Няма как да стане по друг начин. Разбира се, ако желаеш да се възползваш от тези привилегии, след това трябва да сключиш с държавата договор и да работиш по специалността си поне няколко години.
Няма как да не ви попитаме и какво е вашето мнение по казуса с изграждането на Национална детска болница.
Аз съм израснал в онова време, в което националната педиатрична болница беше наистина национална и републиканска. От такава имаме нужда и днес – в България трябва да бъде построена една съвременна републиканска детска болница, в която да се лекуват всички деца на България, които са с казуси и с диагнози, с които не могат да се справят клиниките в останалата част на страната, дори и тези с трето ниво на компетентност.
Сред обществото се създава едно очакване, че това едва ли не ще бъде спешната детска болница на София, в която ще има 20-30 кабинета, които да могат да покрият столицата. Не мисля, че една болница, която ще наричаме национална детска болница, би трябвало да лекува само децата на София, при положение, че в града има много детски клиники. Няма приемно отделение на двумилионен град, което може само да се справи с поток от остри случаи, а при децата почти винаги говорим за неотложност. Големият въпрос е какво правим с дете, което има диагноза, която е рядка, трудно се диагностицира, изисква продължително лечение и наблюдение. В този смисъл моето мнение за детската болница е леко встрани от създалата се представа. Смятам, че тази посока е леко заблуждаваща. Нещо повече, тя не е от полза на колегите от Педиатрията в София, защото те не са виновни, че последните 20 години от висококвалифицирани специалисти, специализирани в най-тежките заболявания, ги принудиха да си вадят хляба, като лекуват малки пациенти с обща патология. Държавата трябваше да остави тази болница още в началото, преди старта на реформата, като болница на специално, отделно финансиране. Това е истината. Надявам се, рано или късно, това отново да се случи.
Какво ще бъде посланието ви към лекарите, работещи с деца?
На първо място да са здрави и да вярват, че ние правим всичко възможно да подобрим условията, при които работят. Аз съм сигурен, че те обичат работата си. Няма педиатър, който да практикува работата си с безразличие. Пожелавам им да бъдат все така внимателни и полезни за своите малки пациенти.