*Интервюто е публикувано в брой 10|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Д-р Златомира Манолова-Пенева завършва Медицински университет – Пловдив през 2018 г., а през 2023 г. придобива специалност по педиатрия. Специализацията си започва във Второ педиатрично отделение с интензивен сектор към МБАЛ – Пазарджик, като преминава обучение и в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив. След успешното ѝ завършване продължава професионалния си път като лекар-специалист в МБАЛ – Пазарджик и паралелно става част от екипа на Денонощна детска поликлиника „Пловдимед“ в Пловдив. През 2025 г. д-р Манолова-Пенева заема ръководна позиция като началник отделение – първоначално като временно изпълняващ длъжността, а впоследствие, след проведен конкурс, и на постоянен щат. Нейният професионализъм и отдаденост са високо оценени, като през 2023 г. е номинирана от Българския лекарски съюз в категорията „Ти си нашето бъдеще“.
Защо решихте да бъдете лекар?
Пътят ми към медицината дойде някак естествено. Още от малка съм искала да бъда ветеринарен лекар, впоследствие разбрах, че имам страх от някои животни… Но винаги са ми били интересни биологията и социалната дейност към хората – именно това ме тласна да избера медицината медицината.
А коя бе причината да изберете педиатрията за своя специалност?
Може би специалността ме намери, но вярвам, че така ми е било отредено. Работата с деца носи неподправена искреност, няма маски, няма предразсъдъци. Детският организъм е по-различен от този на възрастните, както и заболяванията, с които се сблъскваме – това прави педиатрията всеобхватна и интересна специалност.
Лично за вас какво е педиатрията?
Отдаденост! Именно това видях в лекарите още когато започнах специализацията си. Педиатрията е мултидисциплинарна специалност, която не се побира в рамките на учебниците, тя се живее! И се учи – с всяка усмивка, с всяка болка, с всяко дете.
Педиатърът според вас трябва да е…
Човек, неспиращ да учи, да е в крак с новостите, да бъде добър, усмихнат, да предразполага детето, да умее да комуникира с родителите. Педиатърът не може да прави компромиси с лечението на децата, защото те са бъдещето и очакваме да направят света по-добър.
С какви трудности се сблъсквате като млад специалист?
Трудностите са от различно естество. Условията, особено още докато специализираме, заплащането, необходимостта от второ работно място, а това води често до умора и отказ от професията. Като цяло – здравната система и неуредиците в нея, чисто административните неща…
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Смятам, че доверието не идва с възрастта, а с отношението. Но съм изпадала в ситуации, в които влизам в спешния кабинет, а родителите ме питат кога ще дойде доктора.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Според мен най-големият проблем е липсата на кадри – педиатри и медицински сестри. Освен това самите условия (дори чисто битовите) в детските отделения са често незадоволителни.
Административната тежест, ограниченията на НЗОК и свързаните с това клинични пътеки също възпрепятстват качественото обслужване. Липсва специализирана грижа за децата, особено в отдалечените райони. Профилактиката също е област, в която изоставаме – включително с ваксинациите и скрининга за различни заболявания. Смятам за необходимо и редовното повишаване на квалификацията на медицинския персонал с организиране на годишни обучения.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Представям си я модерна, уютна, мултидисциплинарна, достъпна болница. С всички необходими специалисти и апаратура.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих искала да се върне доверието на хората (родители, баби, дядовци, всички, заобикалящи детето) към лекарите, към педиатъра в нашия случай. Не само доверието, а и уважението! Освен това – да се привличат и задържат все повече млади специализанти и специалисти, с които да се работи и гради едно по-добро детско здравеопазване.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая за адекватно, модерно детско здравеопазване, с добра материална база и с достойно заплащане на персонала, необходим за функционирането на цялата система.