Д-р Елица Стефанова завършва медицина в Медицински университет – София през 2018 г. От следващата година е назначена като лекар-ординатор в Клиниката по неонатология на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, като започва да специализира и педиатрия. От 2021 г. е асистент към Катедрата по педиатрия към МУ – София.
Защо решихте да бъдете лекар?
Колкото и тривиално да звучи, това беше детската ми мечта. Когато бях втори клас, в час по изобразително изкуство трябваше да нарисуваме какви искаме да станем, когато пораснем. Нарисувах се като акушер-гинеколог. Все още пазя тази рисунка. Впоследствие животът ме сблъска пряко с медицината по лични здравословни причини и тогава разбрах, че това е моят път.
Коя беше причината да изберете педиатрията за ваша специалност?
Избрах тази специалност, защото винаги съм искала да работя само с деца и по-конкретно с новородени. Работата с деца е огромно предизвикателство, но ти дава и голямо удовлетворение. Не ми харесва идеята веднага да се взема тясна специалност, по което и да е направление в медицината, затова смятам, че всеки колега, който иска да се занимава с деца, трябва да придобие първо педиатрия.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията за мен е призвание, смисъл, начин на живот. В Клиниката по неонатология, където работя, има деца, за които се грижим с месеци, те стават част от живота ни, притесняваме се за тях и се интересуваме за състоянието им и когато не сме на работа, грижим се за тях като за наши деца. Това е смисълът – да им дадеш здраве, обич и възможност за пълноценно бъдеще.
Педиатърът според вас трябва да е…
Педиатърът трябва да е приятел на детето и психолог за родителя. Трябва да умее да печели доверието и на двамата, защото колкото и да е напреднала медицината, снемането на анамнеза и прегледът остават ключови. Педиатърът трябва да има подход, трябва да се усмихва, трябва да умее да намали максимално емоционалния стрес от срещата на детето с лекаря. Затова аз не си нося бялата престилка, всички дрехи са ми шарени.
С какви трудности се сблъсквате като млад специалист?
Най-голямата трудност, с която се сблъсквам като млад специалист, е огромната административна дейност, която е проблем за всички лекари изобщо. Голям проблем за всички млади педиатри е и самото протичане на специализацията. Теоретично всичко е структурирано добре, но практически е трудно приложимо.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Смятам, че когато видят, че ти си наистина заинтересуван от проблема и състоянието на пациента, и той, и родителят се чувстват по-сигурни. А за да е спокоен един родител, той трябва да е информиран. В нашата клиника няма родители. Раздялата между бебето, мама и тати е изключително труден период за всяко семейство. И в този момент ние сме свързващото звено между тях, затова отделяме доста време, за да обясняваме на родителите състоянието на децата им, какво ги очаква занапред и да им помогнем по-лесно да се справят с цялата ситуация.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Един от проблемите е липсата на Национална детска болница – СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, въпреки че не е официално със статут на Национална болница, се справя отлично. Огромен проблем е липсата на достатъчно детски медицински сестри и детски акушерки.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
При липса на адекватна държавна политика за здравеопазването е трудно да говорим за промени. Проблемите са огромни. Бих променила това лекарите да са повече лекари и по-малко администратори.
Какви са плановете ви, след като завършите специализацията?
Плановете ми за момента са да продължа да работя и да се развивам в Клиниката по неонатология, която ми даде възможност да специализирам педиатрия с насоченост към най-малките пациенти. Те са моето второ семейство. Надявам се на едни по-добри години за българската педиатрия. Искам наистина детското здравеопазване да стане приоритет, за да можем да лекуваме по най-съвременните стандарти, не въпреки системата, а благодарение на нея.