Д-р Екатерина Бърлиева: „Oбичам работата си, защото обичам пациентите си!“

Д-р Екатерина Бърлиева завършва медицина в Медицинска академия – София през 1979 г. По-голямата част от професионалната й кариера преминава в Научния институт по педиатрия. Има признати специалности по детски болести и детска ревмокардиология. От 2012 г. работи в ДКЦ „Софиямед“ като специалист по педиатрия и детска кардиология. В пациентската й листа са около 200 деца – най-големите вече са на по 9 години, а най-малкият е на 12 дни.

 

Какво е да бъдеш педиатър през 2022 г. в България?

Отговорност, предизвикателство, много работа в и извън работно време, моменти на голямо напрежение и много любов, която да компенсира всичко това.

 

Как и защо избрахте тази професия?

Мисля, че професията ме избра. Когато завършвах медицина, нямах намерение да работя като педиатър, бях се насочила по-скоро към вътрешна медицина и кардиология за възрастни. Детската кардиология беше по-скоро компромисно решение, но нито за миг не съм съжалявала за избора си. След 40 години работа с деца ми е трудно да си представя, че мога да правя нещо друго!

 

Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в работата си?

Има пациенти, които не оценяват труда и експертизата на педиатъра. Случва се да дойдат родители с изрази като: „само да го преслушате набързо”, „само да му погледнете гърлото”, „да направим един бърз преглед”… Понякога родителите идват с предварителна нагласа за изследвания и консултации, които невинаги са необходими и обосновани. В днешно време родителите са „свръхинформирани” от интернет форумите и идват с предварително изградено мнение, което невинаги е правилно. Педиатърът трябва да прояви много такт и аргументирано да обоснове своята позиция, за да му се доверят.

 

Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?

Да, категорично! Грижата за децата в доболничната помощ е неглижирана! По принцип тя е поверена на ОПЛ, но ОПЛ със специалност по педиатрия, придобита преди 2000 г., са вече в предпенсионна и пенсионна възраст. По-младите колеги взимат специалност по обща медицина, в която педиатрията е твърде слабо застъпена. Реално, те не са подготвени да поемат грижата за едно дете от раждането и в най-ранната детска възраст. Специалистите-педиатри от доболничната помощ, които донякъде попълваме този вакуум, също сме в доста напреднала възраст. Опасявам се, че след още десетина години съвсем няма да има кой да се грижи за малките.

Педиатрията не е привлекателна специалност за новозавършилите лекари по ред причини, които всички добре познаваме. Аз споделям мнението, че трябва да има отделни практики на семейни лекари за деца и възрастни, като за децата да се изисква специалност по педиатрия. Трябва да се помисли за по-добро финансиране на труда на педиатъра, при когото прегледът изисква много повече време, специфичен подход към пациента и родителите. Това е единственият начин да бъдат мотивирани младите колеги да се насочват към тази нелека и много отговорна специалност.

 

Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си?

Първата работа на педиатъра е да успокои родителите, да спечели тяхното доверие.

Педиатърът трябва много да обича пациентите си. Децата имат специални сензори за това и винаги отговарят с искрена обич.

Педиатърът няма работно време. Той е на разположение за въпроси и съвети почти по всяко време. Много често родителите имат нужда някой да им каже просто къде да потърсят помощ в празничен ден.

 

Д-р Бърлиева отблизо

Обичам работата си, защото… обичам пациентите си! Те ме зареждат с много положителна енергия.

Талантът, който мечтая да имам, е… Бог ми е дал таланта да разбирам децата и съм благодарна за това. Възхищавам се на талантливите музиканти, художници, творци, но не може всеки да иска да има всичко.

Най-голямото ми постижение е… Моите две прекрасни пораснали деца, дъщеря и син, които станаха добри хора, дариха ме с „най-забележителните” внуци и вървят успешно по своя път.

Чувствам се щастлива, когато… Много неща ме правят щастлива. В професионален план, когато малките ми пациенти влизат с усмивка в кабинета и се втурват да ме прегръщат. В личния ми живот обичам да прекарвам време с децата и внуците, да се срещам с приятели, да пътувам.

Вдъхновявам се от… Природата! Тя е неизчерпаем източник на вдъхновение и наслада! Разбира се, и от хубава музика, картина, танц, театрална постановка.

Последната книга, която прочетох е… Непрекъснато чета, както класика, така и съвременна литература. Съвсем наскоро препрочетох „Златният телец” на Илф и Петров. Много се смях! В момента чета една книга на Маргарет Атууд – „Разказът на прислужницата”.

Музиката, която харесвам, е… Харесвам и класическа, и съвременна музика. Трябва да е мелодична, а песните да имат хубав, смислен текст.

Релаксирам като… Разходките в природата с приятели са ми любими.

Хобито ми е… Четенето.

Вярвам, че… Аз съм непоправим оптимист. Винаги вярвам, че нещата ще имат добър край, както и че има изход от почти всяка затруднена ситуация.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.