Д-р Ванина Габровска завършва медицина в Медицински университет – София през 2012 г. с отличен успех. През следващата година започва специализация по педиатрия в Детско отделение на УМБАЛ „Св. Анна“, София, като през 2019 г. придобива специалност. От 2020 г. до момента специализира детска ревматология в Детската клиника на „АСК УМБАЛ Токуда“, София, под ръководството на д-р Калин Лисички.
Как се насочихте към тази трудна професия? Защо решихте да бъдете лекар?
Моите родители не са лекари. Може би всичко започна като мечта на майка ми, която след това във времето се превърна и в моя мечта. Преди това исках да стана астронавт.
Какво ви накара да се посветите на педиатрията?
Работата с деца е много удовлетворяваща и зареждаща, те са толкова невинни и добронамерени. А специално към детската ревматология ме привлече нуждата от комплексни и задълбочени познания за поставянето на диагнозата и за провеждането на успешно лечение.
Педиатърът според вас трябва да е…
Всеотдаен, разбиращ, търпелив, да успява да погледне света през детските очи, за да предразположи болното дете и да спечели доверието му.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Смея да кажа, че с пациентите се разбирам много добре, но понякога срещам трудности с техните родители… Извън кръга на шегата, младостта наистина може да пробуди недоверие, но обикновено в хода на опознаването както с пациента, така и с неговите родители, комуникацията и сътрудничеството се случват. Много ми помага и личният опит с моите деца.
Носи ли ви удовлетворение тази работа?
Да, безкрайно, но и много ми отнема, най-вече от времето с моето семейство.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
В болничното здравеопазване – условията на изключително трудно сътрудничество между педиатрите от различните специалности и сега съществуващата рамка на финансиране, според която пациентът трябва да бъде вмъкнат в дадена диагноза, вместо да бъде обратното. В доболничната помощ – разрушената структура, липсващата профилактична дейност, невъзможността за провеждане на по-комплексни лабораторни тестове, лечение и проследяване в условията на дневен стационар.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих се борила за промяна в рамката на финансиране на болничното лечение, която да позволи по-голяма свобода на лекарите в различните диагностични и терапевтични подходи. Може би това ще се случи с въвеждането на т.нар. диагностично-свързани групи.
Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?
Категорично! Национална детска болница, която да обедини специалисти от всички области на детското здраве, които да работят заедно и да обменят опит. Нужно е обаче да бъдат създадени необходимите условия това да се случи – под формата на сградна архитектура, апаратура и промяна на финансовата рамка.
Коя е най-голямата ви мечта – като лекар и човек?
Да настъпи промяна в мисленето на хората и в отношението им към българския лекар, за да си възвърнем позицията в обществото, която в момента имат нашите колеги в останалите европейски държави.