Д-р Боряна Георгиева: „Педиатрията носи надежда за бъдещето“

Д-р Боряна Георгиева завършва Медицински университет – София през 2017 г. с отличие. По време на следването си е работила последователно като болногледач в Клиника по кардиология на УМБАЛ „Света Екатерина“ и като медицинска сестра в Клиниката по детска кардиология на НКБ. Като член на Асоциацията на студентите-медици в България (AСМБ) се занимава с доброволчество и участва в екипа по публикации на Международната федерация на асоциациите на студентите-медици (IFMSA). След дипломирането си работи за кратко към групова практика МКЦ „Моят лекар“ на Първа детска консултативна клиника като лекар с педиатрична насоченост. От март 2018 г. е част от екипа на Клиника по педиатрия на УМБАЛ „Лозенец“, а от ноември същата година е специализант по педиатрия към същата клиника. Ежегодно участва в конференции и научни форуми в областта на педиатрията.

 

Как се насочихте към тази трудна професия? Защо решихте да бъдете лекар?

В интерес на истината лекарската професия не е била моя детска мечта, а по-скоро дойде като осъзнат избор в гимназията. Още от 7-ми клас имах голям интерес към химията и биологията и се справях отлично с тях. Казвах си, че ще работя нещо в тази област, но никога медицина. А, както знаете, човек никога не трябва да казва „никога“. Запалих се по науката за човешкото тяло, а в лекарската професия видях нещо повече от това да изучавам процеси върху модел или в епруветка – а именно възможността със знанията си не просто да помагаш на хората, а да направиш разлика в живота им, да донесеш позитивна промяна. Като целеустремен и отговорен човек веднага реших, че медицината е моето предизвикателство.

 

В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?

Както всеки студент по медицина по време на следването си няколко пъти сменях желанието си за специалност. Изучавайки педиатрия, осъзнах, че работата с малките пациенти и техните родители ми носи най-голямо удовлетворение. Обичам да комуникирам с деца, имам подход към тях, а чисто професионално детските болести са една необятна вселена, която винаги може да те заинтригува с нещо ново и изисква да си добре подготвен и нащрек.

 

Лично за вас какво е педиатрията?

Радостта от това да върна усмивката на дете, когато е оздравяло и се чувства добре, и спокойствието на родителите. Педиатрията е специалността, която най-силно ми носи надежда за бъдещето.

 

Педиатърът според вас трябва да е…

На първо място добре подготвен лекар, но също така спокоен, внимателен, търпелив, интуитивен и с подход към децата. И да не забравя, че детето, а не родителят е неговият пациент. Това изисква известна твърдост и много добра преценка кога дадено лечение или манипулация е необходимо и кога е по-добре да се спести.

 

С какви трудности се сблъсквате като специализант?

Педиатрията и вътрешните болести останаха единствените широкообхватни специалности в медицината, интегриращи почти всички тесни такива. Това прави както теоретичното, така и практическото им изучаване трудно. Особеност е преминаването през различни специализирани клиники за различно време, докато работиш на основното си работно място. Невинаги успяваш да си „откраднеш“ необходимото, често ти липсва практика или достатъчно време за четене. Административното натоварване, свързано с всички тези модули, също е по-голямо, отколкото при специализантите от другите специалности.

 

Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?

При работата с деца това е предимство – децата се чувстват по-комфортно и по-лесно се отпускат. Известно колебание съм наблюдавала в очите на родителите, но може би само в първите месеци от работата ми като лекар. Работейки последователно, внимателно и с достатъчно обяснения, успявам да спечеля доверието и да ги успокоя.

 

Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?

За съжаление, не са един или два… Като започнем от разликата в достъпа до медицинска помощ по места, минем през фрагментираността на грижата, практическата липса на детски профил медицински сестри и недостатъчното финансиране, и стигнем чак до невъзможността за осъществяване на някои съвременни диагностични и лечебни процедури на територията на страната… Проблемите са много…

 

Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?

В медицината сентенцията „И сам войнът е войн“ не важи, работата е екипна и не смятам, че аз самата бих могла да променя нещо на системно ниво. Здравеопазването е лична, обществена и политическа грижа и отговорност и се надявам, че всички ангажирани лица ще успеем да изградим една нова система, на която да се гледа с доверие – такава, която да осигурява по-добра грижа за пациента и да улеснява работата на медиците, а не да ги принуждава да работят „срещу системата“.

 

Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?

Да, смятам, че е необходима структура, която да осигурява възможно най-комплексна грижа за най-болните деца на едно място. Същевременно бих искала тази болница да е иновативна и устойчива във времето и всичко около нейното изграждане, функциониране и финансиране да е добре обмислено. Не бих била доволна от болница-компромис, както и от такава, която иззема функции или само механично обединява съществуващи структури.

 

Какви са плановете ви, след като завършите специализацията?

Бих искала да продължа с професионалното си развитие и придобиването на допълнителни квалификации.

 

За какво мечтаете като млад специалист?

С риск да се повторя, в професионален план – за добре организирана система на здравеопазване, която дава възможност за внедряване на най-новите достижения на науката в нашата практика. В личен план мечтая за здраво и щастливо семейство, достатъчно време за него и повече пътешествия.

 

Интервюто е публикувано в брой 1 | 2022 на „Педиатрия плюс“. Целият брой може да разгледате ТУК

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *