Доц. Даниела Авджиева-Тзавелла завършва медицина в Медицински университет – Сoфия през 1997 г. Започва работа в Регистърa за вродени аномалии, а през 1998 г. постъпва като ординатор в Клиникaта по генетика на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, която понастоящем ръководи. Има признати специалности по педиатрия и медицинска генетика, както и магистратура по обществено здраве и здравен мениджмънт. Специализирала е педиатрия в Осака (Япония) и лизозомни болести в Лондон, Кембридж, Бирмингам и Оксфорд (Великобритания), завършила е множество краткосрочни европейски курсове по дисморфология и метаболитни болести.
Има над 90 публикации в наши и чужди списания и над 100 участия в български и международни научни форуми. От есента на 2021 г. е избрана за научен секретар на Българската педиатрична асоциация.
Доц. Авджиева, като научен секретар на БПА, бихте ли ни разказали кои ще бъдат основните приоритети на Асоциацията по отношение на научната дейност, за която вие отговаряте?
Благодаря на колегите, които ми гласуваха това доверие. Целта на настоящия управителен съвет на БПА е да работим активно в няколко насоки. Повишаване на нивото и качеството на публикационната активност, както и на организираните научни форуми. Подпомагане развитието на професионалната и академична кариера на младите лекари, за да се спре изтичането на кадри. Съдействие при създаването на учебни помагала по педиатрия и нейните субспециалности. Персонален подход към най-изявените студенти. Активна подкрепа и мотивиране за включването им в научни проекти и ранна изследователска дейност.
Разкажете ни накратко какви научни прояви предстоят тази година!
И тази година ще се проведат няколко, станали вече традиционни национални и регионални конференции. Всяка със своите акценти и със своя таргет. Подробен календар на педиатричните конференции, както и програмата им могат да бъдат намерени на сайта на БПА – pediatria-bg.eu.
Лесно ли се прави научна дейност в България?
Това е част от работата ни, която пренебрегваме най-често с оправданието, че сме много заети с клинична дейност. Според мен това не е въпрос на липса на време, а на организация и на желание. Забелязва се една кампанийност в научната ни активност. По съдържанието на списание „Педиатрия“ можеш да се ориентираш кой колега има намерение да придобие академична степен. Това писане на килограм през определен период водеше и до публикуване на статии с незадоволително съдържание. Подкрепям напълно решението на новия главен редактор и на редколегията за повишаване на изискванията при публикуване в списанието. Според мен академична кариера се гради тухла по тухла, в продължение на години.
Къде се намира страната ни на фона на научната дейност, развиваща се в другите балкански и европейски страни?
Не искам, a и не е реално да обобщавам. Научната дейност не е въпрос на география, а на мотивация. Факт е, че ни се налага да се справяме с някои трудности, които не са проблем за колегите ни от други държави. В незавидна позиция сме, доколкото публикуването в някои реферирани списания е свързано с непосилни за нас такси. Финансирането е от значение и за изработването на отговаряща на съвременните стандарти научна разработка.
Кои са най-големите проблеми в детското здравеопазване в България?
Проблемите са много и всички могат да бъдат обяснени с дилетантската пътечна рамка, деформираща тотално картината на медицината в България.
Няма как да не ви попитаме и за Отделението по генетика в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“, което ръководите – кои са трудностите, с които се сблъсквате в работата си?
Клинична генетика е единственото специализирано отделение в страната за диагностика и лечение на деца с малформативни синдроми и метаболитни болести. Тези два класа заболявания обединяват няколкостотин различни нозологични единици, т.е най-често работим с редки и съответно трудни за диагноза случаи. Плановата хоспитализация при нас изисква предварително записване, като поради малката леглова база пациентите се налага да чакат 2-3 месеца. Екипът на отделението – лекари и медицински сестри, също е малък, но изключително мотивиран и проверен във времето. Освен с материалната база, често имаме проблеми с осигуряване на скъпоструващите изследвания и терапия на нашите пациенти.
И за финал, един по-личен въпрос – в професията си на педиатър и генетик се сблъсквате с едни от най-тежките случаи. Кое ви вдъхновява и мотивира да продължавате напред?
Магията на клиничната генетика и дългът да помогнеш там, където много други преди теб са се отказали.