Становище на БПА и Експертния съвет по педиатрия относно включване на нови антигени в имунизационната програма страната и по-конкретно на антиген варицела за деца
26 октомври 2020

Предлагаме обединено становище на Експертния съвет по педиатрия и на УС на БПА.

1. По официални данни е известно, че случаите на варицела в страната са с най-висок относителен дял в структурата на инфекциозните болести, обект на надзор. Така например през 2018 г. случаите на варицела (без ОРЗ и грип) съставляват почти 50% от общия брой регистрирани заболявания или 23 877 случая. Най-висока е заболеваемостта сред децата от 1 до 4-годишна възраст. При отсъствието на ваксинация се наблюдават циклични епидемични подеми през интервали от 2 до 3 години. Смъртността от варицела е изключително ниска – например през 2018 г. са регистрирани 2 случая (под 1%). Но заболяването води до редица усложнения, включително и неврологични. Важно е да се отбележи, че при 2-3% от заболелите се налага хоспитализация. Проучванията показват, че варицела зостер вирусът заема 2 място след E. coli като причинител на вътрешноболнични инфекции. Около10% от заболелите са на възраст над 15 год., т.е. налице е „застаряване“ на инфекцията. 

2. Варицелата има и определена социално-икономическа тежест. Редица проучвания показват, че директните годишни разходи (диагностика, лечение, вкл. в болнични условия) са около 1.8 млн. лева. Ако към това се добавят и индиректните разходи за временна нетрудоспособност на родителите – разходите се изчисляват на 10-11 млн. годишно. 

3. В Бългрия единствената регистрирана в ИАЛ ваксина срещу варицела е Варивакс. В света в периода 1995-2017 г. са приложени 200 млн. дози от ваксината. Редица проучвания, проведени в САЩ и Европа (вкл. и от FDA, EMA, WHO), доказват ефективността и безопасността на ваксината – над 80-85%. Максимален ефект се постига при ваксинално покритие поне от 80%. 

4. Начин на приложение. В имунизационните календари на повечето страни от ЕС/ЕИО и САЩ противоварицелната ваксина следва ваксината MMR при 2-дозова схема, която се изпълнява между 11- и 24-месечна възраст. Съществува и схема на приложение от 12 мес. до 7-госишна възраст, т.е. първата апилкация се прави в рамките на втората година от живота, а втората - между 3- и 7-годишна възраст. Съществуват и други схеми на ваксинация.

5. Важно е също да се подчертае, че след въвеждане на антиварицелната ваксина в различните страни се наблюдава снижаване на случаите не херпес зостер във всички възрастови групи. 

В този контекст ЕС по медицинската специалност Педиатрия и УС на БПА препоръчват включването на вароицелен антиген в имунизационния календар на страната. Опитът през последните 10 години с т.нар. препоръчителни ваксини, вкл. тези по националните програми, не е много насърчителен. Известно е имунизационното покритие с HPV, което след обнадеждаващото начало се срина, докато в някои страни се ваксинират дори и момчетата. Подобен е и статусът на противогрипната ваксина. Макар и да се радва на по-добро покритие, ваксината против ротавирусният гастроентерит също не е достигнала желаното покритие.

Разбира се, окончателното решение на формата, под която ще се включи противоварицелната ваксина в имунизационния календар, ще се вземе от Експертния консултативен съвет по надзор на имунопрофилактиката. 

Проф. Пенка Переновска,

Главен координатор на ЕС по медицинската специалност Педиатрия

Проф. Владимир Пилософ,

председател на УС на БПА