САМО 11.5% ОТ ПАРИТЕ ЗА ЗДРАВЕ СА ЗА ДЕЦАТА
19 април 2019

Проф. Пилософ, педиатрията от години е в тежка финансова и кадрова криза. Какви спешни мерки трябва да се вземат, за да има кой да лекува децата?

Не само педиатрията, системата на здравеопазване е в криза. И проблемът не е единствено във финансите. Твърдя убедено, че дори и с парите, които разпологаме в момента, би могло да се прави по-добро здравеопазване. За постигането му обаче са необходими три неща: 1. Задълбочен анализ на сегашното състояние на системата, какъвто няма, т.е. да се постави точната диагноза. 2. Въз основа на анализа да се набележат „лечебните" мерки. Във всички случаи те трябва да са разумен компромис между „идеалното" и „реално осъществимото". 3. Предлаганата политика трябва да бъде разбрана, а и приета от обществото като единствено възможна. Във всички случаи здравните политики трябва да поставят в центъра преди всичко интереса на пациента. Подразбира се, че за това е необходима задълбочена и спокойна обществена дискусия. Трябва най-сетне да се разбере, че здравето не е стока, която се продава на пазара и печалбата не може да бъде критерий за добра здравна политика. Това не означава безконтролно харчене на пари. Напротив, известно е, че в страните с успешно здравеопазване има изключително строги регламенти и те стрикно се спазват в дейността на здравната система.

Колкото и банално да звучи, за да се извърви този път е необходима "политическа воля", т.е. дългосрочен политически консенсус за развитието на здравеопазването с хоризонт най-малко 15 години. При сегашната политическа среда у нас подобно развитие изглежда по-скоро химера (дано се заблуждавам).

- Каква е прогнозата Ви, ще останем ли без специалисти ? Имаше информация за недостиг на 400 педиатри, за това че имаме само 10 детски хирурзи...

Не, няма да останем без специалисти. Проблемът е ще имаме ли достатъчно специалисти от всички профили, което е необходимо условие за качествено здравеопазване. И ето тук прозират дефектите на сегашната политика. В системата на здравеопазване има „уродливи" диспропорции в доходите на медицинските специалисти. Голяма част от работещите в сектора се чувстват като „изхвърлени" от обществото. В коя друга страна медицинските сестри, пък и лекарите са с основни заплати близки до минималната за страната. За да изкарат по-високи доходи (не е тайна за никого) голяма част от медицинските кадри работят най-малко в две лечебни заведения. Това води до голямо физическо и психическо натоварване, преумора, влошаване на качеството на работа и риск за пациента. И какво се получава? Все повече намаляващия и застаряващ кадрови ресурс се разпределя във все по-голям брой лечебни заведения, които продължават да се разкриват. Намираме се в порочен кръг, от който скоро не се вижда перспектива да излезем. Феномен сме в Европа по брой лечебни заведения – около 400 регистрирани болници, като тук не се включват и големият брой медицински центрове. В част от тях също има разкрити болнични легла. За сравнение, в Швеция с площ 4 пъти по-голяма от България и население около 10 млн., те са само 90! Холандия със 17 млн. население има 70-80 болници. В тези държави болницата е голямо лечебно заведение, със структури от всички медицински специалности. Здравният проблем на пациента се решава от „А до Я" в същото лечебно заведение. Пациентът не се движи неориентирано сред мрежата от болници, всяка от които специализирана в дадена област (в повечето случаи ориентирани към дейности, които носят повече приходи!). В този контекст, като че ли най-онеправдани, включително и по доходи са лекарите и медицинские сесри, работещи с деца. Опитите обаче да се отстранят системните проблеми в здравеопазването с по-големи или по-малки финансови инжекции, не е решение. Напротив, подобна политика само ще задълбочава противоречията в системата.

Освен лекари с детските специалности, няма и медицински сестри. Как да накараме младите хора да поискат да лекуват малчуганите?

Мисля, че донякъде отговорих на този въпрос. Необходимо е достойно заплащане на труда на лекарите и сестрите. Не може доходите на медицинските кадри, на практика да зависят само от броя на прегледаните или хоспитализирани пациенти. Почти не обсъждаме качеството на медицинската помощ, говорим повече за пари. На второ място на лекарите (а и на специалистите по здрави грижи) трябва да се осигурят условия за предвидимо кариерно развитие. Това изисква системно продължаващо медицинско обучение. Отново тук сме шампиони – вероятно сме единствената страна в ЕС, в която това обучение не е задължително за медицинските кадри. Намирането на ефективни решения за описаните по-горе дефекти са част от условията за преодляване на кризата в здравеопазването. Всички трябва да сме наясно, простете че се повтарям, че е необходима разумна и дългосрочна стратегия, освободена от политически пристрастия – това е единственият правилен подход. Трябва да престанат опитите всичко да се решава на парче, т.е. не да лекуваме, а да „кърпим раните на системата„.

Каква част от средствата за здравеопазване се отделят за лечението на децата?

По официални данни за 2015 и 2016 г. от всички плащания, които НЗОК е направила, около 11.5 % са за лечението на деца (граждани до 18 г. възраст). Не е трудно да се изчисли, че става въпрос за около 300 – 350 млн. лева. Тук се включва доболнична и болнична помощ, медицински изделия и медикаменти. Не разполагаме с надеждна информация, какво българските семейства плащат допълнително в здравната система за лечението на своите деца.

Защо, според Вас, беше допуснато през годините специалността да бъде пренебрегвана?

Причините са много, но най-важната е неразбирането, включително и от страна на някои колеги, че без достатъчно специалисти педиатри не е възможно осигуряването на качествена, включителна и първична здравна грижа на децата. Нека припомня, че педиатърът има важната задача да открие своевременно евентуални дефекти във физическото и психично развитие на детето, т.е. професианално наблюдение в продължение на 18 години, от които особено важни са първите 5-6. Именно в този период от живота, в ранното детско развитие, трябва да са насочени инвестициите (в най-широк смисъл на думата – не само пари). За здравите деца това осигурява качествена подготовка за живота. За тези които имат здравословни проблеми ранното откриване на заболяването е важна предпоставка за успешно лечение. Един пример. Научните анализи показват, че в една страна като нашата би трябвало да има около 800 - 1000 деца с дефицит на растежен хормон. Известни в момента са само около 250. Лечението е ефективно, ако започне възможно в най-ранна възраст.

Колегите Ви от болница „Проф. Иван Митев" поискаха да отпадне търговския статут на лечебното заведение. Това ще реши ли проблемите?

Искам дебело да подчертая, че УС на БПА принципно изцяло застава зад по-голямата част от исканията на колегите. Това са въпроси, които от години наред се поставят пред МЗ, НЗОК и които неизвестно защо не намират решение. Конкретно що се отнася до търговския статут едва ли премахването му ще реши проблемите на болницата, пък и на която и да е болница. Но това е материя, която трябва да се разисква именно в рамките на цялостна промяна в системата на финансиране на болниците.

Нормално ли е да има лимити за хоспитализациите на деца? Реално те са факт, след като се определя бюджет на болницата?

Нека се запитаме, защо се правят тези опити за лимити в болниците. Първоначалната философия за дейността на НЗОК бе, че парите трябва да вървят след пациента. В този контекст не би трябвало да има лимити, тъй като пациентът (поне по замисъл) сам избира лечебното заведение, в което да се лекува. Логично е да се допусне, че не би трябвало пациентът да получи повече диагностични и лечебни процедури, отколкото са му необходими. Наличието обаче на свърхпредлагане на медицински дейности изкриви до такава степен т.н. пазар на здравни услуги, че сега управляващите се опитват да решат проблема с чисто административни прийоми. Едва ли ще има успех подобно начинание. Ще дам само един пример. В едно лечебно заведение има например 100 легла, разпределени по 4 специалности – за всяка по 25. В даден момент по профила на една от специалностите се появява пациент, за който се оказва, че няма свободно легло в съответното отделение. Болницата няма право да го приеме в друго отделение, независимо, че там има свободни легла и пациентът трябва да се насочи към друго лечебно заведение или преждевременно да се изпише някой от пациентите. Ако човекът се приеме все пак, разходът е за сметка на бюджета на болницата. Това са наистина парадокси.

Вярвате ли, че държавата ще се справи с този тежът проблем с достъпа на децата до лечение?

Вярвам, че някой ден в България ще има Национална педиатрична болница. Само такава структура може да осигури три важни неща: цялостна (комплексна) и качествена диагностична и лечебна дейност за децата, имащи нужда от болнично лечение. Събирането на разпръснатите в повече от 10 лечебни заведения на територията на София специалисти е важна предпоставка за развитието на педиатричната наука и за качествен обучителен процес на всички нива – от студентското до обучението по отделни специалности. Иска ми се да вярвам, че държавата ще се справи с проблема. Сегашният подход обаче към наболелите въпроси ме прави до известна степен песимист. Инициативният комитет за построяването на Национална педиатрична болница представи пред ръководството на МЗ своите виждания за нея. До този момент (повече от 4 месеца) няма обратна информация какво точно се прави за решаване на проблема.

Източник: clinica.bg