Лекари и обществени организации призовават да направим градовете по-здравословни места за живеене и с по-чист въздух
26 октомври 2020

През последните години сме свидетели как процесите на урбанизация превърнаха съвременните градове в огромни прекомерно застроени мегаполиси, задръстени от автомобили и силно замърсен въздух, който се диша все по-трудно, и от ден на ден става все по-опасен за здравето на хората. Според Европейската агенция за околната среда именно замърсеният въздух е най-голямата заплаха за здравето на жителите в големите мегаполиси. По данни на агенцията всяка година в Европейския съюз мръсният въздух е причина за повече от 400 хил. преждевременни смъртни случаи.

Според изследване на Европейския алианс за здраве публикувано през октомври т.г. в следствие на мръсния въздух, обществото ни търпи и сериозни финансови загуби. Проучването, което обхваща 30 държави и 432 европейски градове, посочва, че през 2018г. общите социални разходи са над 166 милиарда евро, като средните разходи за щети от замърсяване на въздуха в един град се равняват на 3,9% от БВП на дадена държавата. Това предполага, че годишно всеки европеец губи над 1000 евро от своето благосъстояние, заради лошото качество на въздуха.

Тази година България бе сред страните, които подкрепи глобалната инициатива „Здравословният град на утрешния ден“ ( Our healthy cities of tomorrow ). Като част от кампанията сдружение „Въздух за здраве“, съвместно с Алианса за здраве и околна среда (HEAL) – създател на кампанията и водеща европейска организация, занимаваща се с влиянието на околната среда върху човешкото здраве, призоваха местните власти да работят за по-здравословни и чисти градове. 

Освен призива за подобряване здравето на гражданите и средата, в която живеят, организации и експерти у нас се включиха с препоръки за превръщането на градовете в здравословни места за живеене. Те предвиждат централни градски части с нискоемисионни зони, зелени пространства и повече възможности за удобно и безопасно придвижване пеша. Необходимо е да бъдат разширени и зелените места за отдих и спорт на открито. Друга възможност за по-чист въздух е подобряването на градската мрежа с чист, достъпен и удобен обществен транспорт. Препоръките към властите са свързани и с приоритетно развитие на електрическия и нискоемисионен надземен и подземен обществен транспорт, както и с разширяването на безопасните алеи за алтернативен придвижване, и създаване на велосипедни магистрали. 

Редица обществени организации и лекари подкрепящи глобалната инициатива отправят своите послания за промяна на градската среда. Те призовават институциите, да работят за по-здравословни и модерни градове, в които да живеем по-добър и качествен живот. 

Председателят на Национална пациентска организация (НПО) д-р Станимир Хасърджиев смята, че ситуацията с Ковид-19 ни е научила да правим всекидневните ни дейности по-екологично, по-чисто и по-благоприятно за нас и околната среда. Според него това ни дава възможност да преосмислим начина си на живот, грижата за здравето ни, така че да живеем в по-чиста градска среда и да дишаме по-чист въздух.

Педиатърът д-р Рада Маркова, която също подкрепя глобалната инициатива, заявява, че в големия град въздухът е еднакъв за всички, но можем да контролираме качеството му и да се грижим за околната среда, така че вредното въздействие и последиците да бъдат минимални. Тя посочва тревожната тенденция през последните години за зачестяването на острите хроничните болести при децата в резултат на замърсения въздух. 

Радостина Петрова, член на УС на Сдружение „Велоеволюция“ споделя, че карането на колело е по-важно от всякога досега. Според нея колелото е пълноценна част от мерките за превенция на пандемията от Covid-19. „ Трудно е да се измисли по-ефективен начин на придвижване, който едновременно допринася за спазване на физическа дистанция, да дава ежедневна доза спорт и пази въздуха чист. Нуждаем се от безопасни улици, за да бъдем по-здрави!“, призова Радостина Петрова.

Свидетели сме на все повече примери в Европа, които показват, че подобна градска трансформация е напълно възможна. Решаваща роля за това, разбира се, имат кметовете на градовете, посочват от сдружение „Въздух за здраве“. През последните години много европейски градове предприеха действия за здравословна мобилност. В Люксембург например, общественият транспорт е безплатен, а във Виена годишната карта за него е само 1 евро на ден. Други градове създават велосипедни магистрали, за да насърчат преминаването към активен транспорт. Берлин също е сред градовете, които дават приоритет на велосипедистите и пешеходците в своята политиката за мобилност, вместо на колите. 

София е с потенциал да бъде един от здравословните зелените градове в Европа, смятат от сдружение „Въздух за здраве“. Това според тях зависи от усилията на институциите, които да го реализират и да гарантират здравето на своите граждани.