Годишно се раждат 70 бебета с пълна глухота
16 април 2019

Преди броени дни се проведе научна конференция „Съвременни концепции в лечението на ушите, носа и гърлото“, която събра водещи
специалисти от цялата страна, обединени около благородната мисия да спасяват, подпомагат и интегрират пациентите със слухови проблеми. В рамките на два дни специалисти от ИСУЛ и ВМА представиха пред колегите си и медиите научни доклади, които провокираха последващи дискусии с основна цел да се подпомогне лечението на УНГ-заболяванията.
Домакини на събитието бяха проф. Д. Попова, проф. Сп. Тодоров и доц. С. Върбанова, които са пионери в кохлеарната имплантация у нас. Те направиха детайлна и емоционална ретроспекция на постигнатото от поставянето на първия кохлеарен имплантат в България през 1999 г. досега. „Горди сме от постигнатото, защото то е много. Някои от нашите пациенти с течение на времето
възстановиха своя слух и се интегрираха успешно в живота. Част от тях постъпиха при нас за операция и последващо лечение и рехабилитация още в бебешка възраст, други потърсиха помощта ни на по-късен етап, но заедно постигнахме много. Пред
себе си имаме реализирани и уверени хора, които успяха да възвърнат това ценно сетиво слуха“, отбеляза доц. С. Върбанова.  

Един от основните акценти в експозето на проф. Д. Попова, УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“, ръководител на Катедра по УНГ болести при МУ – София, бе изключителната важност на разработването на програма за неонатален скрининг, както и закупуването на апаратура за ранна диагностика, финансирано изцяло от „Българската коледа“. „Благодарение на тази благородна инициатива успяхме да съберем средства, с които да се подсигури необходимата медицинска апаратура за отоакустични емисии за ранна диагностика на слуха при новородени“, подчерта тя и добави, че „кохлеарната имплантация е единствен метод за лечение на вродената и придобита глухота“. 

Според данни, изнесени от Н. Горанова, представител на една от компаниите, вносители на кохлеарни импланти, едва 2% от хората с
пълна глухота са с импланти, за новородените до 24 месеца този процент е 25. За сравнение – в Западна Европа процентите са в пъти по-големи. Там новородените, получили имплант до 2-годишна възраст, са 85-90%. У нас броят на имплантациите е нищожен спрямо пациентите, които имат нужда от това... В България глухотата е скрит проблем, за който обикновено не се говори, защото не е животозастрашаващ. Въпреки това, заедно с водещите специалисти от тази област, се обединяваме около необходимостта да се
започнат аудиометрични изследвания в училищата, защото един от най-важните моменти в този процес е ранната диагностика и улавянето на проблема навреме! “ 

Според проф. Сп. Тодоров един от основните проблеми е финансирането на кохлеарната имплантация от Здравната каса, както и дългата листа на чакащите пациенти. „Изправени сме пред морална дилема, когато трябва да съобщим на един тревожен родител, че не можем да поставим на детето му кохлеарен имплантат, защото преди него има поне още сто пациенти със сходна нужда. Всяка година в България се раждат средно 70 новородени с пълна глухота (а техният брой непрекъснато се увеличава!), като към тях се добавят пациентите, които са в листата на чакащите от миналата година, броят кохлеарни имплантации, които финансира Здравната каса, се оказва изключително недостатъчен...“