Фебрилни гърчове: практически насоки

М. Ардалиева

Отделение по педиатрия, УМБАЛ „Софиямед“

 

*Материалът е публикуван в брой 6|2024 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК

 

Фебрилните гърчове (ФГ) са едно от най-честите спешни състояния в практиката на педиатъра, най-честата конвулсивна проява в детската възраст и са сред най-честите неврологични заболявания в детската възраст. Засeгнати са между 2 и 5% от децата до 5 години, като пикът на изява е около 18-24-месечна възраст. Около 90% от тези деца получават първия си фебрилен гърч преди навършване на 3 години. Честотата на ФГ е по-висока през зимния сезон, а според някои проучвания и сред мъжкия пол.

Като фебрилен гърч се определя гърчът при деца на възраст между 6 мес. и 5 години, свързан с висока температура (>38°C), без доказателство за друга причина (без данни за остра инфекция на ЦНС, метаболитни и др. нарушения, без анамнеза за предшестващи афебрилни пристъпи).

 

Какви са рисковите фактори за гърч при висока температура

Данните, с които разполагаме към момента на базата на множество проведени проучвания, подкрепят твърдението, че изявата на ФГ се определя и е резултат от взаимодействието между генетични фактори и фактори на околната среда, към които се отнасят вирусни инфекции (HHV-6, грип, аденовирус, парагрип), ваксини, бактериални инфекции (най-често otitis media), имунологични фактори.

 

Как високата температура води до изява на гърч

Доказано е, че високата температура повлиява пряко електрофизиологичната активност на невроните. Освен че повишава температурата в мозъка, треската повлиява функцията на йонните канали на невроните и посредством вече образувалите се в хода на инфекция инфламаторни цитокини. За важен допълващ механизъм в генерирането на гърч се сочи и хипертермия-индуцираната хипервентилация, водеща след себе си мозъчна алкалоза и повишена възбудимост на мозъчните неврони [3].

 

Клинична характеристика

Най-често ФГ са конвулсивни, с характеристика на генерализирани клонични или тонично-клонични пристъпи (~80%) или тонични (~13%). Само в 3-5% са неконвулсивни, само с отклонение на погледа, атония и цианоза [1]. ФГ са краткотрайни, обикновено <1 мин.,  средната продължителност е 4-7 мин., само в 10-15% от случаите продължават над 10 мин [4].

 

Класификация на ФГ

Табл. 1. Класификация на ФГ.

Прости ФГ      Комплексни ФГ Фебрилен епилептичен статус                           
Честота Един за 24 часа Повече от един за 24 часа
Вид Генерализиран Фокален или генерализиран
Продължителност Краткотраен < 15 мин. (най-често под 1 мин.) Продължителен  >15 мин. или такъв с продължителност <15 мин, купиран с антиконвулсант Продължителност >30 мин.  или серия от по-кратки гърчове без възстановяване на съзнанието между тях с обща продължителност над 30 мин.
Възстановяване след гърча Пълно възстановяване на съзнанието, нормален неврологичен статус Възможно по- бавно или непълно възстановяване след пролонгиран пристъп; възможна остатъчна парализа на Todd
 Риск за епилепсия Незначителен Висок

 

Диагноза

При пациент с фебрилен гърч детският лекар следва да си отговори на три основни въпроса:

  1. Защо детето има висока температура?
  2. Има ли при детето признаци на инфекция на ЦНС (менингит/енцефалит) и необходима ли е лумбална пункция?
  3. Налице ли са други съпътстващи симптоми – нарушение в нервно-психическото развитие (НПР), дисморфични стигми, неврологичен дефицит?

Отговор на тези въпроси дават подробната анамнеза и обстойният преглед на детето.

 

Анамнеза

  1. Описание на пристъпа – има ли фокално начало;
  2. Продължителност на пристъпа;
  3. Анамнеза за предшестваща инфекция и прием на антибиотик към момента на гърча;
  4. Предшестващо приложение на ваксина;
  5. Имунизационен статус – ваксинирано ли е детето срещу Haemophilus influenzae type B и Streptococcus pneumoniae (от особено значение при дете под 1 год.);
  6. Предхождащи гърчове, съпътстващи неврологични заболявания, вентрикуло-перитонеален шънт, бъбречна недостатъчност, ендокринопатии, вродени сърдечни малформации и др.

Преглед

Физикалното изследване е насочено към локализация на настоящата инфекция. Всяко дете с фебрилен гърч се изследва за признаци на остър менингит. Особено внимателно се извършва прегледът в кърмаческа възраст, когато симптомите на невроинфекция са минимални или липсват и гърчът може да е първа и единствена изява на такава инфекция. Простите ФГ се явяват обикновено в първите 24 часа от началото на фебрилитета, много често в рамките на 1 час от началото на температурата.

При ФГ след 24-ия час трябва да се мисли за бактериална инфекция (вкл. начало на остър менингоенцефалит!).

 

Индикации за лумбална пункция [2, 4].

  • При всяко дете със съмнение и клинични признаци на остър менингит.
  • Прост фебрилен гърч при кърмачета 6-12 мес. с непълен или неизвестен имунизационен статус (неимунизирани за influenzae type B и Str. pneumoniae) или при деца на антибиотична терапия към момента на гърча;
  • Комплексен фебрилен гърч – при деца под 12-месечна възраст;
  • Фебрилен епилептичен статус.

 

Поведение и лечение

Простите ФГ обикновено са краткотрайни, спират спонтанно и не налагат лечение. При пролонгирани пристъпи [5]:

  1. Осигуряване на проходими дихателни пътища;
  2. Мониторен контрол;
  3. Поставяне на венозен път;
  4. Кислородотерапия (tcSatO2 <90%);
  5. Приложение на бензодиазепин (да се приложи антиконвулсант при всеки гърч с продължителност над 5 мин.):
  • при липса на венозен достъп:
    1. Diazepam 5 mg/kg ректално (очакван ефект – след 1-2 мин.) (макс. eдинична доза 20 mg);
    2. Midazolam 2 mg/kg назално ИЛИ 0.3-0.5 mg/kg букално ИЛИ 0.1-0.2 mg/kg i.m. (макс. eдинична доза 10 mg).
  • при осигурен венозен достъп :
    1. Diazepam 0.25 mg/kg бавно i.v. (макс. eдинична доза 10 mg) – може да се повтори двукратно през интервал от 5 мин.
    2. Diazepam 0.5 mg/kg бавно i.v. при максимална скорост на въвеждане 5 mg/min и преустановяване на въвеждането му при спиране на гърча. Може да се повтори при необходимост след интервал от 10 мин.
  1. Мониториране на КАС и кръвна захар;
  2. При персистиране на гърча – консултация с невролог, анестезиолог – лечение по протокол за епилептичен статус.

Прогнозата и решението за интермитентно или продължително лечение на децата с ФГ (табл. 2) са тясно свързани с оценка на риска от рецидиви и развитие на епилепсия на по-късен етап [3, 4].

 

Табл. 2. Интермитентно или продължително лечение.

Интермитентна профилактика Продължително лечение
·       Diazepam ректално или p.o.  при  фебрилитет, 0.4-0.5 mg/kg т.м., през 8 часа ·       Phenobarbital   3-5 mg/kg/дневно

·       Valproic acid 20-30 mg/kg/дневно

 

Рискови фактори за рецидив на ФГ

  • ранна първа изява (<18-мес. възраст);
  • изява на гърч в рамките на 1 час от началото на фебрилитета;
  • ниска телесна температура при първи ФГ;
  • фамилност за ФГ (първа степен родственици).

 

Рискови фактори за развитие на епилепсия след ФГ

  • Комплексен ФГ;
  • Изява на гърч в рамките на 1 час от началото на фебрилитета;
  • Първи ФГ над 3-годишна възраст;
  • Предшестващо нарушение в НПР;
  • Фамилност за епилепсия.

 

Обобщение

ФГ са най-честият тип гърчове в предучилищна възраст и често са възприемани като животозастрашаващо състояние от родителите. Класифицирането им по вид и продължителност е ключово за тяхната прогноза и лечение. Прeдвид доброкачествената прогноза на простите ФГ, техният доказано неувреждащ характер и тенденция за спонтанно отзвучаване с възрастта, понастоящем не се препоръчва продължителна медикаментозна профилактика.

 

Библиография

  1. Национален консенсус за диагностика и лечение на епилепсията (2023).
  2. American Academy of Pediatrics, Provisional Committee on Quality Improvement and Subcommittee on Febrile Seizures. Febrile Seizures: Guideline for the Neurodiagnostic Evaluation of the Child With a Simple Febrile Seizure, Pediatrics(2011) 127 (2): 389–394.
  3. Dubé CM et al. Fever, febrile seizures and epileptogenesis. In: Noebels JL, Avoli M, Rogawski MA, et al., editors. Jasper’s Basic Mechanisms of the Epilepsies [Internet]. 4th edition. Bethesda (MD): National Center for Biotechnology Information (US); 2012.
  4. EilbertW, ChanC. Febrile seizures: A review. JACEP Open. 2022; 3:e12769.
  5. Capovilla G, Mastrangelo M, Romeo A, Vigevano F. Recommendations for the management of „febrile seizures“: Ad Hoc Task Force of LICE Guidelines Commission. Epilepsia. 2009 Jan;50 Suppl 1:2-6. doi: 10.1111/j.1528-1167.2008.01963.x.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *