Психосоциални аспекти на затлъстяването в детска и юношеска възраст. Как да комуникираме проблема със семейството и детето?

А. Зумерова
СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев”

 

Затлъстяването в детска и юношеска възраст представлява съществен медицински и обществен здравен проблем, с нарастващо разпространение и дългосрочни последици за физическото, психичното и социалното функциониране [1-4].

В доклада на UNICEF „Feeding Profit: How food environments are failing children” (2025 г.) се съобщава, че в световен мащаб разпространението на затлъстяването сред деца в училищна възраст и юноши надхвърля тази на поднорменото тегло за пръв път [5]. Затлъстяването се разглежда като резултат от сложното взаимодействие между биологични, психологични и поведенчески особености на детето, семейната среда и по-широкия социален контекст, което подчертава многофакторната и комплексна природа на състоянието [6]. Рискът от развитие на затлъстяване се формира в динамичното взаимодействие между външни и индивидуални фактори. На ниво среда значима роля имат достъпността, цената и маркетингът на енергийно плътни и силно преработени храни, както и по-широкият социално-икономически контекст. В същото време биологични, психологични и семейни особености оформят хранителните избори и поведенческите навици на детето, създавайки условия за повишен риск от наднормено тегло [5].

Съвременните модели подчертават, че при затлъстяването различни механизми действат във взаимовръзка, а не изолирано – психологични („емоционално хранене”, депресивни симптоми), социални (социално-икономически условия и културни нагласи), родителски (възпитателни стилове и изградени модели на хранене) и биологични (генетична предиспозиция и фактори на ранното развитие) [3, 6]. Детското затлъстяване е състояние, което засяга множество органи и системи и е свързано с неблагоприятни психо-социални преживявания, включително социално отхвърляне и негативни нагласи от страна на връстници и възрастни, както и повишен риск от преждевременна заболеваемост и смъртност [3, 6].

За значителна част от децата затлъстяването се превръща в хронично състояние, което продължава и в зряла възраст [1]. Последиците от него обхващат не само метаболитното и соматичното здраве, но и психичното, когнитивното и социалното функциониране. Промените могат да се проявят още в ранни етапи на развитието и да имат дългосрочно отражение върху качеството на живот, училищната адаптация и социалните взаимоотношения [3]. Във Фигура 1 са обобщени основните заболявания и състояния, които могат да бъдат причинени или утежнени от затлъстяването [3].

 

Затлъстяването не представлява разстройство на храненето, но психичните фактори са от съществено значение за неговото разбиране и ефективно повлияване [2]. Наред с биологичните предпоставки, психосоциалните фактори оказват значимо въздействие върху развитието и поддържането на затлъстяването [2, 7, 8]. В детска и юношеска възраст съществува тясна взаимовръзка между психосоциалните затруднения и затлъстяването: при част от децата психосоциалните предизвикателства предхождат увеличаването на телесната маса, докато при други те възникват на фона на вече установено наднормено тегло [7].

Хранителното поведение и нивото на физическа активност се формират в контекста на семейната и социалната среда, като родителските модели, структурата и правилата около храненето в семейството, както и използването на храната като награда или средство за емоционална регулация подпомагат изграждането на устойчиви навици [2, 7]. Лесният достъп до висококалорични храни, продължителното екранно време и заседналият начин на живот поддържат дисбаланс между енергийния прием и разход, превръщайки неактивността и емоционалното хранене в устойчиви модели на поведение [2, 5].

На фона на вече формирано затлъстяване, състоянието може да бъде съпътствано от неблагоприятни психо-социални преживявания като социално отхвърляне, ограничено участие в дейности с връстници и негативно въздействие върху самооценката и емоционалното благополучие на децата и подрастващите. При много деца се наблюдава понижаване на самооценката и формиране на негативен образ за собственото тяло, което може да доведе до по-ниска учебна мотивация, затруднена концентрация и по-чести отсъствия от училище [1, 8]. Тези фактори могат да повлияят на социалното функциониране, психичното здраве и развитието на идентичността [6, 7]. Освен това, част от децата с наднормено тегло могат да развият и хранителни разстройства [3]. Тези прояви често имат двупосочен характер – при някои деца се наблюдават епизоди на преяждане като начин за справяне с напрежението, докато при други се появяват рестриктивни хранителни модели и повтарящи се опити за отслабване, които допълнително повишават психологичния дистрес и риска от дезадаптивни хранителни навици [1]. Затлъстяването в детска и юношеска възраст е свързано и с повишен риск от тревожност, депресивна симптоматика и други психо-социални затруднения, като връзката е по-изразена през периода на юношеството [8]. Стигмата, свързана с телесното тегло, се очертава като ключов психо-социален фактор, който има съществено значение за цялостното благополучие на детето [1, 7, 8]. Основните психо-социални рискове, свързани със затлъстяването в детска възраст, са представени на Фигура 2 [1].

 

 

 

Детското затлъстяване има дългосрочно неблагоприятно въздействие върху здравето и повишава риска от хронични заболявания в зряла възраст, което подчертава ключовата роля на ранната превенция и семейно-ориентираните интервенции [9].

 

Как да комуникираме проблема със семейството и детето?

Разговорите по теми, свързани с телесното тегло, следва да се водят в духа на принципа „Primum non nocere“/„На първо място не вреди” – внимателно, неосъждащо и в партньорство със семейството, тъй като начинът, по който обсъждаме проблема, може както да подкрепи, така и да възпрепятства промяната. Ето защо е необходимо да се обърне внимание на принципите на ефективната комуникация със семейството и детето. Същевременно данните показват, че здравните специалисти често изпитват колебания поради страх от негативни реакции, а ограниченото време и липсата на обучение допълнително затрудняват обсъждането на теглото, което подчертава нуждата от ясни и практически насоки в клиничната практика [4].

Особено значение се отдава на тона и подхода на здравния специалист, като се подчертава необходимостта от неосъждаща, чувствителна и партньорска комуникация [9, 10]. Данните показват, че родителите приемат по-лесно разговорите, когато основният фокус пада върху детското развитие и здравословните навици, а не върху теглото като самоцел [9]. В обзор на McPherson и съавтори, се обобщават редица принципи на ефективната комуникация – използване на чувствителен и неосъждащ език, партньорски подход, фокус върху малки постижими промени и прилагане на техники на мотивационно интервюиране [10]. Използването на подходящата терминология също е от ключово значение. Данните показват, че родителите възприемат термини като „дебел“, „пухкав“ и „затлъстял“ като най-стигматизиращи и най-малко мотивиращи, докато изрази като „нездравословно тегло“, „висок ИТМ“ и „проблем с теглото“ се оценяват като по-приемливи и по-мотивиращи за разбиране и поведенческа промяна [3, 10].

Ефективните практики включват изграждане на доверителна връзка с родителите, ранно и постепенно въвеждане на темата за превенция и промяна, както  и активно изслушване на семейните практики и специфичния контекст преди предоставяне на препоръки. Родителите предпочитат разговорите да се водят като съвместен процес, който включва цялото семейство. От съществено значение е и предоставянето на конкретни, практически и индивидуални насоки, свързани с „малки” и постижими промени в ежедневието, както и ясно обсъждане на дългосрочните здравни ползи от ранното изграждане на здравословни навици [9].

За повишаване на ангажираността се препоръчва използването на визуални материали (растежни криви, графики, материали с илюстрации), които улесняват разбирането и подкрепят аргументацията за препоръчаните промени. Разговорът следва да бъде структуриран като партньорство, със съвместно формулиране на цели и акцент върху силните страни на семейството, което насърчава мотивацията и устойчивостта на поведенческите промени [2, 9]. Проучвания показват, че включването и обучението на родителите повишава устойчивостта на резултатите [2].

Ефективната ангажираност изисква изграждане на дългосрочна връзка, в която детето и семейството се разглеждат като партньори. Това включва съвместно вземане на решения, поставяне на общи цели, насърчаване на диалог и създаване на пространство, в което детето и родителите могат активно да изразят своите виждания и трудности. Подходи, базирани на силните страни на семейството, вместо върху дефицитите, подпомагат доверието и готовността за промяна [10].

Според Israel и съавтори най-ефективни при лечението на детското затлъстяване са многокомпонентните програми, които поставят акцент върху поведенчески интервенции и обучение и които са насочени едновременно към детето и членовете на семейството. Децата и родителите участват в срещи, по време на които системно се разглеждат четири основни области:

1. Хранителния прием, включващ хранителна информация, калорийно ограничаване и промени в реалното хранително поведение и приготвянето на храната;
2. Физическа активност, която обхваща както структурирани програми за упражнения, така и увеличаване на енергийния разход в ежедневието (например ходене пеша вместо използване на автомобил/ асансьор);
3. Поведенчески техники за разпознаване на ситуации и емоции, които провокират хранене или ниска двигателна активност,
4. Промяна на навиците и използване на подходящи награди за подкрепа на напредъка [2].

За затвърждаване на промените се използват домашни задачи, които целят да насърчават семействата да променят средата си и да прилагат по-адаптивно поведение.

 

Практически акценти за ефективна комуникация в клиничната практика са:

1. Работа в партньорство със семейството;
2. Активно слушане, с подчертано любопитство към преживяванията на детето и семейството;
3. Използване на неосъждащ, но ясен и последователен език;
4. Активно включване на детето в разговора, според възрастта и разбирането му;
5. Подчертаване на ролята на малките постижими крачки към промяна;
6. Системно проследяване и обсъждане на начина на живот на детето и семейството, включително хранителните навици и нивото на физическа активност [10].

Подходът за включване на детето в разговора следва да се адаптира спрямо възрастта и когнитивните възможности, като при по-малките деца фокусът е предимно върху родителите, докато при юношите акцентът следва постепенно да се измества към автономността им и съвместното вземане на решения. Практически насоки към деца и подрастващи включват насърчаване на активното им участие в процесите, свързани със здравословния начин на живот, като: избор и пазаруване на храни, участие в приготвянето на храната, планиране на семейни активности и намиране на приятни форми на движение. При възможност екранното време може да бъде пренасочено към „активни“ дейности (например онлайн тренировки или игри, изискващи движение), което подпомага интегрирането на физическата активност в ежедневието. Този тип овластяване подкрепя мотивацията, чувството за контрол и устойчивостта на поведението.

Важно е да се отбележи, че не всички деца с наднормено тегло развиват психични затруднения, но при част от тях уязвимостта е повишена и затова ранното разпознаване и навременното предприемане на подходящи стъпки за подкрепа на детето и семейството са от съществено значение, а в контекста на неефективна комуникация това би било трудно постижимо [2].

 

Библиография:

1. Kalra G, De Sousa A, Sonavane S, et al. Psychological issues in pediatric obesity. Ind Psychiatry J. 2012; 21(1): 11-17.
2. Israel AC, Malatras JW, Wicks-Nelson R. Obesity. In: Abnormal child and adolescent psychology. 8th ed. New York: Routledge. 2020. p. 382-386.
3. Marcus C, Danielsson P, Hagman E. Pediatric obesity – Long-term consequences and effect of weight loss. J Intern Med. 2022; 292(6): 870-891.
4. Uy MJA, Pereira MA, Berge JM, et al. How should we approach and discuss children’s weight with parents? A qualitative analysis of parent recommendations. Clin Pediatr (Phila). 2019; 58(2): 226-237.
5. United Nations Children’s Fund (UNICEF), Feeding Profit. How food environments are failing children. Child Nutrition Report 2025, UNICEF, New York, September 2025. (https://www.unicef.org/media/174091/file/CNR%202025%20-%20Feeding%20Profit%20-%20Final%20Report%20-%20English%20-%20FINAL.pdf  (Посетена на: 15.12.2025 г.)
6. Karakitsiou G, Plakias S, Christidi F, et al. Unraveling childhood obesity: A grounded theory approach to psychological, social, parental, and biological factors. Children (Basel). 2024; 11(9): 1048. doi:10.3390/children11091048.
7. Pizzi MA, Vroman K. Childhood obesity: Effects on children’s participation, mental health, and psychosocial development. Occup Ther Health Care. 2013; 27(2):99-112.
8. Logan NE, Ward-Ritacco CL. The developing brain: Considering the multifactorial effects of obesity, physical activity and mental wellbeing in childhood and adolescence. Children (Basel). 2022; (12):1802. doi:10.3390/children9121802.
9. Cheng ER, Moore C, Parks L, et al. Communicating risk for obesity in early life: Engaging parents using human-centered design methodologies. Front Pediatr. 2022; 10:915231.
10. McPherson AC, Hamilton J, Kingsnorth S, et al. Communicating with children and families about obesity and weight-related topics: A scoping review of best practices. Obes Rev. 2017; 18(2):164-182.