М. Рачева, клиничен психолог
Запекът е често срещан в детската възраст, като в повечето случаи е с функционален характер. Основният провокатор на острия запек при повечето деца са болезнените твърди изпражнения. Запекът става хроничен чрез порочен кръг от задържане на изпражненията, болезнена дефекация, избягване и втърдяване на задържаните изпражнения чрез реабсорбация на течности. Смята се, че рисковите фактори за функционалния запек включват сложно взаимодействие от генетични, биологични и неврологични фактори, а също така и диета и обучение за ползване на тоалетна. През последните години ясно се очерта и психосоциалният фактор за появата на запека. Клиницистите все по-често наблюдават, че децата с подобни оплаквания страдат от психологически проблеми – емоционални, поведенчески, стрес. Отношенията родител-дете също са от ключово значение, защото оказват огромно влияние върху цялостното поведенческо, емоционално и когнитивно развитие на детето. Ето защо, когато клиницистите лекуват деца с повтарящи се епизоди на запек, трябва да имат предвид и този фактор, който може да доведе до хронифициране на състоянието. От тази гледна точка е изключително важно включването на родителите при лечението на функционален запек.
В проучване, публикувано в Journal of Pediatrics, д-р Анне Тарнър и колектив стигат до заключението, че функционалният запек при децата е комплексен и е в резултат от сложно взаимодействие между биологични, диетични и психологически фактори, които пречат на чревната подвижност. Те споменават и т.нар. „придирчиво хранене“ – поведение, което е свързано с ограничаване на храната, което вероятно влияе върху развитието на функционален запек при децата. В проучването на д-р Тарнър са изследвани 4 823 деца, като анализът показва, че децата с придирчиво хранене имат повишен риск от функционален запек, независимо от другите оценени фактори.
Друга често срещана причина за запек при децата е липсата на физическа активност – ежедневие, изпълнено с гледане на много телевизия и/или забавление с видеоигри и други устройства без спорт. Както всички добре знаем, физическите упражнения помагат за придвижването на усвоената храна през червата.
Емоционалните проблеми са също толкова важни – децата могат да задържат движенията на червата поради нежелание да ползват обществени тоалетни. Малките деца пък могат да задържат изхожданията си нарочно като борба за власт. Чувството на стрес заради започването на детска градина и училище също може да причини функционален запек – децата не могат да отидат до тоалетна, когато почувстват нужда, те трябва да се съобразяват с междучасията, като по този начин са принудени да променят рутината на червата си.
Интересна е и гледната точка на Зигмунд Фройд, който говори за значимостта на ранните детски сексуални психотравми. Според неговата теория развитието на детското либидо преминава през няколко фази в зависимост от това в коя област на тялото са локализирани. Тук ще се спрем единствено на т.нар. от Фройд „анална фаза“, която обхваща периода от 1 до 3 години, т.е. времето, в което се овладява контрола на сфинктерите при дефекация. Ерогенните зони са локализирани предимно около аналната област. Според Фройд елиминирането на фекалите e „отдаване на нещо от себе си, разделяне с нещо свое“. Когато майката постави детето на гърне, то й „подарява“ своя фецес и вижда, че тя е доволна. За него тя е вече обект на обич и то „печели“ нейната обич по този възможен за него начин. Децата, израснали в институции, пък не могат да установят привързаност с определена личност, поради което трудно се научават да контролират дефекацията – т.нар. от някои нефройдисти „анално-садистична“ фаза. Хора, които запазват в развитието си елементи от нея, е възможно да регресират, като проявяват недоверчивост, враждебност, агресивност, борба за власт, невротичност.
В повечето случаи запекът е краткотрайно състояние, което може да бъде преодоляно. С цел превенция и избягването на превръщането му в хронично заболяване е важна своевременната консултация с медицински специалист, по чиято преценка да бъде изготвен индивидуален план за грижа, включващ хранителен режим, психосоциално обучение, физическа активност, а при нужда и медикаментозна терапия.