С проф. д-р Христо Мумджиев – председател на Управителния съвет на Българската асоциация по неонатология и ръководител на Клиниката по неонатология в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора, разговаряме за състоянието и предизвикателствата пред неонатологията и детското здравеопазване у нас, развитието на грижите за недоносените деца, ролята на новите технологии в медицината и необходимостта от съхраняване на човешкия подход в работата с най-малките пациенти.
Проф. Мумджиев, преди броени дни се проведе V Конгрес по неонатология на Българската асоциация по неонатология (БАН). Кои бяха основните акценти и послания на форума тази година?
БАН организира ежегодни национални неонатологични конференции, а веднъж на всеки пет години – и конгрес. На тези форуми свои разработки и опит представят както утвърдени специалисти, така и по-млади колеги, които тепърва навлизат в професията. Основната цел на нашите срещи е да оценим състоянието на научните изследвания и неонатологичната практика у нас в контекста на европейските и световните стандарти. Именно в тази посока е и нарастващото участие на чуждестранни лектори през последните години.
На проведения преди дни V Конгрес на БАН бяха обсъдени актуализираните европейски препоръки за ресусцитация на новородени и за лечение на респираторния дистрес синдром, както и разширяването на масовия неонатален скрининг за вродени заболявания. Продължаваме да работим за доближаване на българската неонатологична практика до тази в водещите европейски държави.
Отбелязахте и 20 години от основаването на Асоциацията. Отново бяхте избран и за председател на Управителния съвет на БАН – честито! Кои ще бъдат основните ви приоритети през следващия мандат?
Двадесет години е една, бих казал, абитуриентска възраст – достатъчно млада, но вече носеща определени отговорности. Това е възрастта на навлизането в реалния живот. БАН развива дейността си в съответствие с целите, заложени в Устава – стимулиране на научноизследователската дейност, повишаване квалификацията на българските неонатолози и развитие на сътрудничеството с чуждестранни научни организации.
Сред основните ни приоритети остава финансовото подпомагане – с подкрепата и на фирми спонсори – на участието на български специалисти в международни неонатологични конгреси, като този в Белград през 2025 г. и предстоящия през септември 2026 г. 30th World Congress on Pediatrics, Neonatology & Primary Care в Лондон.
Разширява се и взаимодействието ни с UENPS – Съюза на европейските неонатологични дружества. В момента се провежда и ежегодният конгрес на UENPS в Братислава, Словакия, в който също има българско участие.
Какви са основните предизвикателства пред неонатологията в България днес?
У нас има утвърдени неонатологични звена, основно в университетските болници, които предлагат лечение и грижи на високо ниво. Те трябва да бъдат стабилизирани и развивани. В същото време част от неонатологичните отделения в областните болници не покриват необходимите критерии.
Предизвикателствата пред неонатологията произтичат и от проблемите на здравната система като цяло – липсата на ясна визия и воля за изработване на рационална и задължителна национална здравна карта, необходимостта от преосмисляне на финансирането на здравеопазването и редица други дълго обсъждани, но нерешени въпроси.
Що се отнася конкретно до неонатологията, която е предимно болнична специалност, туморообразното разрастване на болничната система доведе до разрушаване на неонатологичните екипи в някои от бившите областни, а дори и университетски болници, без да бъдат създадени звена, които изцяло да поемат функциите им. Лечението на новородените често е продължителен и екипен процес, а всички знаем колко трудно се създава и поддържа един екип и колко лесно може да бъде разрушен.
През последните години броят на младите лекари, избиращи неонатологията за своя професия, леко нараства. Логично, повечето от тях специализират в университетските бази. Проблемът е, че малцина избират да работят или да се върнат като специалисти в областните неонатологични отделения, някои от които страдат от остър кадрови дефицит. Що се отнася до акушерките – единици са звената с напълно запълнен щат.
Ранното проследяване на недоносените деца има ключово значение за тяхното развитие. Какви са най-важните насоки, които бихте отправили към педиатрите, поемащи тези пациенти след изписването им?
Успехите в грижата за децата с изразена недоносеност през последните две десетилетия доведоха до необходимостта от развитие на амбулаторна система за тяхното проследяване. Тя включва лекар – личен лекар или педиатър, който работи в сътрудничество с мултидисциплинарен екип от неонатолог, детски пулмолог, детски невролог, офталмолог, детски кардиолог и други специалисти. Подобни екипи, в различна степен на развитие, вече съществуват в повечето университетски градове и е важно те да бъдат надграждани. Очевидна е необходимостта от допълнително обучение на педиатрите и общопрактикуващите лекари относно здравните проблеми и особеностите в протичането на заболяванията, свързани с недоносеността. Нещо повече – обучение за дългосрочните здравни последици при екстремно недоносените деца следва да се провежда и във висшите педагогически учебни заведения, които подготвят кадри за детските градини и училищата. Това вече е практика в по-развитите държави.
Във време на бързо развитие на технологиите и медицината, кои ценности и принципи от традиционната школа по неонатология и педиатрия трябва задължително да бъдат съхранени?
В неонатологията холистичният подход, характерен за класическата медицина, има съществено значение. Състоянието на новороденото трябва да се разглежда в неговата цялост – проблемите на вътреутробното развитие, ранната следродова адаптация, заболяванията в неонаталния период, храненето, постнаталното развитие и наличието на хронични увреждания. Нещо повече – необходимо е да се обръща внимание и на родителите на болните новородени. Това изисква от неонатологичния екип не само задълбочени професионални знания, но и висока степен на емпатия. Неслучайно семейно-ориентираната грижа (family centered care) е в основата на съвременното лечение на новородените.
Друг важен аспект са фундаменталните научни пробиви в областта на изкуствения интелект, молекулярната биология и генетиката, които все по-бързо намират приложение в клиничната практика. От една страна, новите технологии разширяват диагностичните и терапевтичните ни възможности, а от друга – поставят редица нови въпроси, включително правни и етични. Например изследването, интерпретирането и дори архивирането на геномни анализи е коренно различно от работата с традиционни лабораторни изследвания. Темите, свързани с навлизането на изкуствения интелект и новите диагностични методи, са предмет на активни дискусии, включително и в рамките на нашите неонатологични форуми. Дано технологичното развитие не погуби човешкото в човека.
А какво е мнението ви за детското здравеопазване в България?
Старая се да бъда критичен, но не и критикар, когато оценявам условията, в които работя като лекар. Основните показатели за детското здраве – детска и неонатална смъртност, заболеваемост от критични заболявания и други, бележат подобрение през последните 30 години. България присъства в европейските статистики и макар все още да не достигаме средните европейски стойности, напредък безспорно има. Конкретен пример от неонатологичната практика е променената медицинска и обществена нагласа към преживяемостта на екстремно недоносените деца. Само преди 20 години тези деца често не се регистрираха като живородени през първите седем дни, докато днес се стремим към все по-висока преживяемост и по-добро качество на живот. От друга страна, не мога да не си спомня, че преди години всички деца се проследяваха и лекуваха от специалисти педиатри, включително в малките населени места. Сред практикуващите днес общопрактикуващи лекари педиатрите са все по-малко. Тогава почти нямаше случаи на отказ от хоспитализация на деца или проблеми с имунизационния обхват – трудности, които днес вече се наблюдават.
Крайно време е също да бъде преосмислена и прекратена организацията и заплащането на медицинския труд чрез клинични пътеки. Този отдавна обсъждан, но нерешен проблем не само изкривява и оскъпява болничната помощ, но и променя самата философия на медицината.
След толкова години работа като неонатолог и педиатър имате ли някаква професионална мечта или такава, касаеща детското здравеопазване?
Годините минават бързо. Първите ми пациенти отдавна вече имат свои деца, а някои вероятно и внуци. Мисля си, че неонатологията е изключително хуманна наука и практика, която процъфтява само в развити общества, живеещи в мир.
Наблюдавайки с тревога международните кризи, осъзнавам, че грижата за новородените е абсолютният антипод на войната.
Що се отнася до мечтите – аз съм по-скоро реалист. Ако след още 30 години успея да надникна (допуснат от изкуствения интелект на входа) в клиниката, в която съм прекарал живота си, ще се радвам да видя подредено и активно работещо звено, с достатъчно пациенти и персонал, с тихи и затъмнени зали с мигащи монитори. Без съмнение ще има и обширен сектор със семейни стаи за възстановяващи се новородени, под съвместната грижа на акушерки и родители. Ще бъде хубаво да видя колеги, които обсъждат заедно поредния труден случай, и пъргави акушерки край тях – поуморени, както обикновено, но удовлетворени и усмихнати.
Всъщност това не са мечти, а късчета реалност, които трябва да пазим и към които да се стремим.
И няколко по-лични въпроса. Защо избрахте педиатрията и неонатологията за свои специалности?
Нямам еднозначен отговор, а и мисля, че за човека е по-добре да съдят другите. Семейството ми е лекарско, а биологията ме увличаше още като ученик.
Следвах в Педиатричния медицински институт в Санкт Петербург, тогава Ленинград, и още като студент бях профилиран да работя с деца. Неонатологията ме привлече към края на следването със своя динамизъм и с наситеността си с модерна апаратура, с която и до днес ми е приятно да работя.
Вероятно значение има и осъзнаването, че тези най-беззащитни създания – новородените, понякога имат крещяща нужда от помощ, а много от тях дори не могат да изплачат.
Какво ви мотивира в личен и професионален план?
Считам себе си за екипен играч. Като част, а от известно време и ръководител на Клиниката по неонатология в Стара Загора, винаги съм се стремял да работим спокойно и ефективно, да надграждаме постигнатото и да бъдем полезни за новородените в тази немалка част от България, която обслужваме.
През последните години, като председател на БАН, водещата ми идея е сходна – да се развиваме като подредена и съвременна професионална организация, която използва опита на по-старшите колеги и подпомага развитието на младите специалисти.
Бих се радвал да видя български лекари като част от екипите на многоцентрови международни проучвания, както и сред водещите и уважавани лектори в Европа. Убеден съм, че това предстои.
Какво послание бихте отправили към вашите колеги, които ежедневно работят в полза на най-малките пациенти?
Една притча разказва, че Господ давал на всеки човек меч, с който да се справя с трудностите и неправдите в живота. Не всички обаче успявали да открият този меч. Затова пожелавам на всички педиатри и неонатолози да бъдем добре „въоръжени“ и вдъхновени от работата, която вършим. Тогава безбройните житейски и професионални трудности, с които ежедневно се сблъскваме, се преодоляват по-лесно, без опасност да загубим вярната посока.