В условията на динамично променящ се свят и нарастващи здравни предизвикателства ролята на вирусологията става все по-ключова. В това интервю проф. д-р Радка Аргирова – утвърден специалист и авторитетен глас по темите за вирусните инфекции, превенцията и общественото здраве, споделя своята експертна гледна точка за съвременните рискове, значението на ваксинопрофилактиката и състоянието на българското здравеопазване.
Проф. Аргирова, вие сте един от най-разпознаваемите български вирусолози. Как се промениха предизвикателствата пред вирусологията през последните десетилетия и как това се отразява на педиатричната практика?
Вирусологията е сравнително млада наука, но развиваща се с много бързи темпове. Основните предизвикателства са свързани с вирусната еволюция и възможното възникване на вирусни епидемии/пандемии. Наред с естествения ход на еволюцията, обуславящ изменчивостта особено на РНК-съдържащите вируси (грип, КОВИД-19, HIV), човечеството също има сериозен принос за тяхното възникване и бързо прогресиране, съответно – и за скоростта на разпространението им. Вече можем да обиколим за 24 ч земното кълбо, да ядем вчера набрани зеленчуци или уловени екзотични водни животни от Далечния Изток, да се любуваме на неизвестни досега „домашни любимци“… Всички тези и подобни на тях „новости“ помагат на обичайните за екзотични страни и животни вируси да се „настанят“ в нов неизвестен за тях гостоприемник. За неговата имунна система, която до момента не го е познавала, това е нов враг, който иска бързо да се приспособи към новите условия и успешно да се възпроизвежда. През целия този процес най-чувствителни са децата с тяхната недостатъчно развита имунна система, често липсващи хигиенни навици и небалансиран хранителен режим. Задължителните ваксинации целят да въоръжат имунната система с бързо образуващи се защитни антитела, но тук се сблъскваме с противниците на ваксините – саботьори не само на здравето на отделното дете, но и на всички заобикалящи го деца и възрастни, т.е. на общественото здраве въобще. Ето това е главното предизвикателство пред вирусологията в педиатрията.
В работата си често подчертавате значението на превенцията. Кои вирусни инфекции днес изискват най-голямо внимание от страна на педиатрите?
Всички ваксинопредотвратими заболявания! Повечето от тях засягат и възрастните – реактивация на херпес зостер, заболявания, причинени от респираторно-синцитиален вирус (RSV), коклюш при възрастни. Например, след ваксинация на деца против вируса, причиняващ варицела – херпес зостер, те не само няма да прекарат варицела (или ще са болни по-кратко и по-леко), но и няма как да „осигурят“ доживотното му присъствие в организма, което често се проявява с тежки менингити или енцефалити в късна възраст. Някои вирусни инфекции представляват непосредствена опасност за детския организъм (морбили, RSV), други застрашават новозараждащия се живот още в утробата му – рубеола. Срещу всички изброени причинители има доказано безопасни и ефективни ваксини, години наред предпазили поколения деца и техните близки от опасно заболяване и особено – от възможните тежки усложнения.
Редовно участвате и в експертните срещи по ваксинопрофилактика на Българската педиатрична асоциация (БПА). Как оценявате професионалните дискусии и кои теми са най-важни според вас?
Благодаря за поканите от БПА да участвам в тези експертни срещи. Отнасям се много сериозно към тях, защото именно там става ясно актуалното състояние на ваксинопрофилактиката и се набелязват необходимите законови, логистични и организационни действия за близкото бъдеще. Откровено казано, преди години тези срещи ми се струваха ненужно чести, но с времето се убедих, че те са навременни поради динамиката на самия живот и непрекъснатото усъвършенстване на биотехнологиите. Последното намира приложение във все по-полезни и за бременните, и за децата ваксини, като например тези срещу сезонния грип, RSV, коклюш и др. Така БПА непрекъснато обогатява практически знанията и на педиатрите, и на родителите, скъсявайки пътя до тях. В този смисъл БПА е активно действаща организация, в която се наблюдава устойчивост, без кампанийност.
Вие сте силно ангажирана с каузата за превенция на HPV-инфекциите. Кои според вас са най-големите предизвикателства, пред които са изправени педиатрите при прилагането на ваксината срещу HPV?
Убеждаването на родителите и сблъсъка с техните предразсъдъци. Често предразсъдъците се представят като „традиции“. Например, разговорите по въпросите на сексуалното възпитание и свързаните сексуално преносими инфекции било традиция да се избягват в семейството. В същото време отчитаме нарастване броя на майките под 16-год. възраст или както находчиво се изрази едно телевизионно предаване – „майчинство вместо детство“. Трябва да се знае, че действието на ваксината срещу HPV се проявява късно, често десетки години след ваксинацията, защото и ракът на шийката на матката е резултат на дългогодишно хронично възпаление, причинено и поддържано от вируса. Когато това стане ясно, много въпроси относно тази ваксина ще отпаднат.
Като член на Коалиция HPV България активно работите за повишаване на информираността на обществото по тази тема. Какви стъпки трябва да се предприемат за постигането на по-широко ваксинационно покритие срещу HPV?
Вярна научно доказана информация, достъпна за всеки родител, неотслабващо внимание върху задаваните въпроси за тази ваксина и изказваните съмнения и колебания, добрите примери от света – за щастие, съществуващи в изобилие, позитивния личен пример. Не на последно място е и повишаването на здравната култура на населението от всички възрасти. Ако всичко изброено бие в една цел, т.е., ако всички говорим на един език, антиваксърите ще замлъкнат бързо.
Даването на гласност обаче на неясни или колебливи послания бързо срива и малкото положителни промени, т.е., изисква се не само убедителност в момента, но и дълготрайна устойчивост на посланията. Може би тук е мястото да кажа, че лично аз съм против въвеждането на задължителна ваксинация срещу HPV. Задължителността не стимулира мисленето и взимането на самостоятелни решения. Целта е всеки да прояви интерес, да потърси информация, да се убеди сам и да реши сам. Само по този начин човек ще се замисли върху здравето си и неизбежно ще стигне сам до мисълта за профилактика. Другото е решение отвън, а не собствено.
Няма как да не ви попитаме и какво е мнението ви за българското здравеопазване, в частност – за детското. Кои са най-проблемните точки?
Българското здравеопазване демонстрира широка пропаст между прекрасни лекари, вкл. педиатри, и лоша организация. Разбира се, всяко стадо има мърша, но защо непрекъснато ни се подчертават „лошите“ лекари и техните грешки, а къде са добрите примери?! За тях чуваме само на 7 април (Световен ден на здравето), натрапва се впечатлението за грешки, неправилна диагностика и лечение, смърт поради некомпетентност, в резултат обществото се настройва срещу всички лекари. Казаното дотук е особено валидно за детското здравеопазване и това е лесно обяснимо.
И още – добрите, непрекъснато квалифициращи се лекари не се стремят към чиновнически длъжности в партии, министерства, общини, но и рядко някой от „чиновниците“ се интересува от тяхното мнение, т.е., тук отбелязвам втората пропаст в здравеопазването – между лекарите-администратори и лекарите в практиката. Ще доживеем ли инициативата за всякакви промени да тръгва от практиката и да намира внимание, обсъждане и решение в администрацията?! Докога администрацията ще ни цитира примери от чужди здравни системи, без да вземе предвид нашите условия? Примерът на експертните срещи, организирани от БЛА, са отличен ход в тази посока и резултат има.
Каква е вашата лична визия за детското здравеопазване?
Има широк хоризонт за подобрение – спешна помощ, психологична и психиатрична помощ за деца и родители, равен достъп до здравни педиатрични услуги на цялата територия на страната, липсват ни поне три специализирани детски болници, липсва ранно здравно възпитание и др.
И няколко по-лични въпроса. Защо насочихте професионалния си път в областта на вирусологията?
Защото обичам да знам причините и причинителите на всичко, защото вирусологията се развива много бързо, дава нови знания и решения, защото разчита на генетика, биохимия и клинични знания за вирусните инфекции. И досега не виждам друга специалност, която би задоволила по-добре собствените ми интереси. Във вирусологията има и история, и археология, и много знания за живата и неживата природа, и екология, в същото време – и еволюция, която ни държи нащрек и предвижда не само възникването, но и клиничния ход на редица инфекции. Но тази наука и практика изискват пълна отдаденост, с частична или половинчата се губи връзката и оставаш само с голи несвързани помежду си факти. Не на последно място е и интересът ми и към полезните действия на вирусите – от врагове те могат да се превърнат в приятели-помощници, например в борбата с редица форми на рак, или като вектори при създаването на нови ваксини и лечението на генетични наследствени заболявания и др., за които ще чуваме все по-често.
Какво ви мотивира в живота и професията?
Само любов, към това, което върша. Ако не обичаш хората и ти досаждат непрекъснатите им оплаквания, не ставай лекар.
И за финал – какво е вашето послание към лекарите, работещи с деца?
Обичайте всяко дете като свое, ще имате прекрасни резултати!