Проф. д-р Миглена Георгиева е утвърден специалист по педиатрия, детска гастроентерология, хранене и диететика с дългогодишен опит. От 2014 г. до май 2025 г. ръководи Втора детска клиника към УМБАЛ „Света Марина“ – Варна. Сред пациентите и колегите си е известна със своя професионализъм, отдаденост и всеотдайна грижа за децата. Срещнахме се с нея, за да поставим на фокус темите за гастроентерологичните заболявания в детска възраст и състоянието на детското здравеопазване у нас, както и за да поговорим за професионалните мечти, вдъхновението и мотивацията.
Проф. Георгиева, в качеството си на детски гастроентеролог с дългогодишен опит може ли да кажете дали има някаква статистика по отношение на децата с гастроентерологични заболявания? Кои са водещите патологии? Наблюдават ли се някакви тенденции?
Oколо 60% от пациентите, които се консултират по повод на гастроентерологични заболявания, са с функционални заболявания. Следващата група пациенти са децата с хранителна алергия. Разбира се, да не пропускаме и тежките пациенти с възпалителни заболявания на червата, пациентите със заболявания на панкреаса, жлъчните пътища, жлъчния мехур.
През последните години се наблюдават тенденции към увеличаване на пациентите с хранителни алергии и с възпалителни заболявания на червата. Това е тенденция по цял свят, особено в Европа и САЩ. България, като част от европейския континент, също прави изключение. Все повече пациенти с тези проблеми търсят помощта на специализираните детски гастроентеролози.
Как виждате ролята на общопрактикуващите лекари и педиатрите в превенцията и лечението на гастроентерологичните заболявания?
Много е важно общопрактикуващите лекари и педиатрите да разполагат с добри общи медицински познания, тъй като тесният специалист не може сам да открие и проследи всички случаи. Пациентите трябва да бъдат насочени своевременно от лекарите в доболничната помощ. Затова тези колеги е необходимо да бъдат добре информирани за широкия спектър от заболявания, които могат да се срещнат в общата практика, и да знаят към кого и по какъв начин да насочат пациентите за допълнителна диагностика и лечение. Освен това те трябва да имат компетенциите да проследяват хода на терапията и при възникване на проблеми или усложнения своевременно да потърсят специализирана медицинска помощ.
Имате ли случай от практиката си, който няма да забравите никога?
Случаите, които остават в съзнанието на лекаря, обикновено са най-тежките. Част от тях, за съжаление, завършват с летален изход. В нашата практика такива са пациентите с чернодробна недостатъчност. Също така сме лекували тежки случаи на възпалителни заболявания на червата, при които по спешност се е налагало хирургично лечение… Това са случаи от практиката, които не могат да бъдат забравени и се помнят от всеки детски гастроентеролог.
Какво е мнението ви за детското здравеопазване в България. Кои са най-проблемните точки и откъде трябва да започнат промените?
По повод детското здравеопазване в България мога да кажа, че то е на сравнително добро ниво, особено в сравнение със здравните системи в съседните държави. Имаме немалко пациенти от региона, които търсят помощ именно у нас.
Що се отнася до промените, във времето остава не напълно ясно разграничено кои дейности следва да се извършват в болнични условия и кои – в амбулаторната помощ. Много от изследванията, които в момента се провеждат при хоспитализация, би трябвало да бъдат изнесени в амбулаторния сектор, както е практиката в повечето европейски държави. Това би намалило значително натоварването върху болниците. Разбира се, подобна промяна трябва да бъде адекватно остойностена, за да има стимул тесните специалисти – в случая детските гастроентеролози – да провеждат нужните диагностични изследвания без задължителна хоспитализация. Много от тези пациенти се нуждаят единствено от диагностично уточняване, което би могло да облекчи болничното здравеопазване и да подобри организацията на грижата за децата.
След толкова години работа като педиатър и детски гастроентеролог имате ли някаква професионална мечта или такава, касаеща детското здравеопазване?
По отношение на професионалната ми мечта – бих искала да видя създадени специализирани детски гастроентерологични центрове, които да се фокусират върху конкретни проблеми. Например – център по възпалителни заболявания на червата, център за лечение на констипация или център, който се занимава с гастроентерологични аспекти на затлъстяването.
Въпреки че сме малка държава, вярвам, че е важно да има такива високоспециализирани структури, оборудвани с модерна апаратура, посветени на отделни нозологични единици. Това би позволило пациентите да бъдат диагностицирани бързо и прецизно и да получават адекватно лечение в най-кратки срокове.
Кое ви вдъхновява и мотивира?
Най-силно ме вдъхновяват добре свършената работа и доволните пациенти. Вярата, която пациентите и техните семейства влагат в нас, упованието, с което се обръщат за помощ, и възможността да им окажем адекватна грижа така, че децата да бъдат здрави или поне в добра физическа и психическа кондиция – това е моята най-голяма мотивация.
Какво послание бихте отправили към вашите колеги – лекарите, работещи с деца?
Бих искала да подчертая, че най-важната човешка черта за всеки лекар е състраданието. Умението да се поставиш на мястото на пациента и неговото семейство и да окажеш не само медицинска, но и психологическа подкрепа…
Това е моето послание към колегите – състраданието е неразделна част от нашата професия. Никога не трябва да забравяме, че човечността стои на първо място. Тя върви ръка за ръка с високото качество на медицинските услуги, които предлагаме, защото отношението към пациента е също толкова важно, колкото и самото лечение.
*Интервюто е публикувано в брой 7|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК