С проф. д-р Илияна Пачева разговаряме за приоритетите й като ръководител на Катедрата по педиатрия към МУ – Пловдив, за предизвикателствата в обучението на младите педиатри и проблемите в детското здравеопазване.
Проф. Пачева, кои са най-големите постижения на Катедрата по педиатрия към МУ – Пловдив?
Катедрата по педиатрия „Проф. д-р Иван Андреев“ на МУ – Пловдив има почти 80-годишна история и се е утвърдила като една от водещите катедри в нашия университет, конкурентна и на другите катедри по педиатрия в страната. Като нейн ръководител най-много се гордея с утвърдения академизъм, запазването на традициите и постоянния стремеж към усъвършенстване. Най-голямото ни богатство са хората – в момента академичният състав включва 23 лекари, от които 7 хабилитирани лица, висококвалифицирани, ерудирани, вдъхновени за нови постижения, както и още 3 хабилитирани лица пенсионери, продължаващи да работят за имиджа на Катедрата.
Качеството на обучението на студенти, стажанти и специализанти е основен приоритет и може би заслужено печелим вече няколко поредни години оценката на нашите студенти – призът „Най-добра катедра обучение V курс в МФ на МУ – Пловдив“. Създадохме и поддържаме ефективна дуална система за обучение и комуникация – на живо и онлайн, което позволява непрекъсваемост на обучението, бърза и всеобхватна оценка на знанията, организиране на дискусии и вземане на решения.
Целенасочено през годините постепенно успяхме да развием и всички педиатрични профилни специалности и сме база за обучение по тях.
Научно-изследователската дейност през последните години също е на много високо ниво в областта на нарушенията в ранното детско развитие, разстройствата от аутистичния спектър, ролята на фМРТ и трактографията при пациенти с церебрална парализа за разкриване на мозъчната невропластичност след ранна мозъчна увреда, прицелни терапии и съвременни диагностични методи в детската онкохематология, иновативни терапевтични методи в детската гастроентерология и т.н. Имаме редица публикации в престижни списания и множество цитирания. За последните пет години са защитени 7 дисертации, а в момента завършват още 2. Работим по няколко теми, целящи създаване на методики за комплексни грижи за деца с нарушения в НПР (аутизъм, епилептични енцефалопатии и др.), церебрална парализа, някои вродени метаболитни заболявания.
Конференциите по спешна педиатрия и мултифасетните конференции за детско развитие са утвърдени научни форуми на Катедрата ни по педиатрия. Въведени са Училище за специализанти и за специалисти по здравни грижи с възможност за споделяне и обмен на съвременни научни постижения и клиничен опит.
Катедрата ни е базирана в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив. Единството и взаимодействието между Клиниката и Катедрата са в основата на високото качество на лечебната, учебно-преподавателската и научната дейност.
Какви са приоритетите ви като ръководител на Катедрата?
- Да задържим и надградим постигнатото чрез: усъвършенстване на обучението с включване на нови съвременни технологични методи; разширяване на академичния състав на Катедрата с млади, ентусиазирани и можещи лекари, посветени на знанието и отдадени на децата; увеличаване броя на докторантурите; по-широк международен отзвук на научните ни постижения чрез публикуване в престижни световни списания.
- Да бъдем екип с утвърдени традиции и новаторски подход към учебната, научната и клиничната дейност.
- Участия в национални и международни проекти с приоритет прецизна и персонализирана медицина за нашите пациенти чрез по-широко внедряване на генетиката в диагностичната и лечебна дейност.
- Клинична приложимост на научните постижения с цел по-добро детско развитие и здраве.
С какви предизвикателства се сблъсквате при обучението на новото поколение педиатри?
Съвременното поколение, завършващи медицина, разполагат с голям брой достъпни източници за допълнителна квалификация и имат възможност за усъвършенстване. Основното предизвикателство е да ги мотивираме чрез личния си пример. Това, на което ние като учители трябва да ги научим, е диференциално-диагностичното мислене и практически умения, като им предадем клиничния опит, т.е. клинична приложимост на техните знания.
Кои са най-проблемните точки в детското здравеопазване в България?
През последните десетилетия, макар и все още да съществуват проблеми, детското здравеопазване се развива непрекъснато във възходяща посока. Българските деца разполагат с добри специалисти педиатри и имат възможност за всякакъв вид лечение, съществуващо в Европа. Трудностите за изписване на това лечение рефлектират основно върху работата на специалистите.
Големият наболял проблем е липсата на специалисти по здравни грижи в педиатрията. Неравномерното разпределение на педиатрите в страната също е съществен проблем – липсата на педиатри и особено профилирани детски специалисти в малките населени места затруднява педиатричната помощ на децата там. Необходима е целенасочена държавна политика с допълнително финансиране и въвеждане на определени привилегии за такива райони.
А каква е вашата лична визия за детското здравеопазване?
Децата са бъдещето и затова детското здравеопазване трябва да е приоритет на всяко общество и всяко правителство.
Въвеждането на детски профил специалисти по здравни грижи, както и по-високо заплащане за тях е необходимо условие за решаване на част от проблемите.
Акцент на детското здравеопазване трябва да бъде профилактиката, особено с генетични изследвания за пренатален и неонатален скрининг на редица генетични заболявания; здравната просвета сред бъдещите родители и психологическата подкрепа за децата със специални потребности.
За подобряване на детското здравеопазване е необходимо да се намали и писмената работа на лекарите, за да могат да отделят повече време за пациента, за психологическа подкрепа и за разговори с родителите.
Уместно е да бъде адекватно оценена експертната дейност на лекарите в комисиите в клиники с трето ниво на компетентност. Необходимо е да бъдат облекчени процедурите по изписване на някои медикаменти, които са стандарт за лечение на определени заболявания, но се изписват по чл. 266а и 266б на „наредба 10 за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Р България лекарствени продукти, лекарствени продукти, прилагани извън условията на разрешението за употреба“, което значително затруднява работата на педиатъра в тези клиники.
И няколко по-лични въпроса. Защо избрахте медицината за своя професия?
За избора ми медицината и педиатрията да станат моя професия вероятно заслуга има моят баща. У мен остана спомена ми като дете какво щастие виждах в очите на баща ми, когато разказваше за пациентите си как са се подобрили и излекували. Виждах, че денонощно беше на разположение, но никога не забелязах у него недоволство да отиде през нощта да консултира. Разказите му за животоспасяващо превозване на тежко болни деца с хеликоптер от други области до клиниката в Пловдив или в София ми звучаха като приключение… До последната година на гимназиалното си образование смятах да стана инженер, защото имах особен афинитет към математиката и ме интересуваще генетиката и нововъведената специалност генно инженерство… Предадената ми любов към децата, може би и генетично, и интересът ми към генното инженерство вероятно определиха настоящата ми професионална ориентация – педиатрията, детската неврология и близката ми връзка с генетиката.
Какви са вашите извънпрофесионални интереси?
Пътешествията и опознаването на други култури на живо, както и книгите ме зареждат емоционално. Живото изкуство като театър и опера ми доставя наслада. За съжаление, все по-малко време ми остава за това.
Какво ви мотивира в живота и професията?
Усещането, че си полезен на другите: когато правиш добро, когато виждаш щастието в очите на излекувани пациенти и техните родители. Тогава разбираш, че твоят труд и усилия не са били напразни. В живота съм удовлетворена, когато работата, с която се захвана, е свършена по най-добрия начин. Това ме стимулира за нови предизвикателства.
Вашето послание към лекарите, работещи с деца?
Бъдете посветени на знанието и отдадени на децата, и ги чувствайте като свои деца. Не щадете усилията си за тях, защото те са нашето бъдеще. Тяхната искреност и непринуденост ще ви помогнат за това.