*Интервюто е публикувано в брой 8|2026 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Проф. д-р Иван Иванов е едно от най-разпознаваемите имена в българската детска неврология и педиатрия. Вече повече от три десетилетия той съчетава клиничната практика, научната работа и преподаването, а като инициатор на Мултифасетната конференция за детското развитие активно насърчава сътрудничеството между специалистите, работещи с деца.
В разговора ни говорим за развитието на детската неврология, значението на ранния скрининг и навременната диагностика, предизвикателствата пред детското здравеопазване в България и промените, без които реформите ще останат само добро намерение.
Проф. Иванов, как се промени детската неврология през годините, откакто започнахте професионалния си път?
Промени се много, но си остана същата! Детската неврология е базирана на твърдите концепции на общата неврология, пречупени през призмата на детското развитие. Тези концепции са аксиоматични за неврологията и те не се промениха. Новите неща са предимно технологични, а в последното десетилетие – и фармакологични. Въвеждането в практиката на магнитно-резонансната томография с всичките й разновидности, което започна през 90-те години на миналия век, ни позволи да „виждаме“ в реално време болестите, функциониращите мозъчни области, пътищата и химическия състав на мозъка. Генетичният бум, който започна по същото време и продължава да се развива с невъобразима скорост и сега, подобри и задълбочи разбирането за болестите и промени в голяма степен класификациите на генетичните, онкологичните, имунологичните и други болести. Екзомното секвениране в клинично дефинирани панели или пълно, а напоследък и геномното секвениране на пръв поглед улесниха значително диференциално-диагностичния процес. Често получаваният резултат „вариант с неясно значение“ обаче изисква много добре изследван фенотип, което „връща топката“ в полето на клиничната дейност. Генетично-базираните терапевтични методи, масово навлизащи в последното десетилетие, са друга качествено нова стъпка при нелечими доскоро болести. В заключение, детската неврология като обект и метод на клинично изследване е същата, но дълбочината на разбиране и лечение са на качествено ново ниво.
Наблюдавате ли промяна в спектъра на заболяванията, с които се срещат детските невролози и педиатри през последните години?
Заболяванията, които са обект на детската неврология, като епилепсия, церебрална парализа, невромускулни болести, функционални нарушения и други, са без значителна промяна в честотата. Единственото заболяване със значително нарастване на честотата, за което биват търсени и детски невролози, е разстройството от аутистичния спектър (РАС). Причините за това зачестяване са предимно по-доброто разпознаване на болестта, но не може да бъде изключено значението и на фактори на средата. Увеличеното екранно време влошава наличния комуникативен проблем, но рядко е единствена причина за РАС.
Вие сте инициатор и организатор на Мултифасетната конференция за детското развитие вече повече от десетилетие. Как се промениха темите и проблемите, които най-силно вълнуват специалистите днес?
Смисълът на тези конференции е да срещне специалисти от различни области, работещи по един и същ проблем на детското развитие. Всеки клон на науката – медицина, психология, педагогика, социални дейности и др., има свои концепции, терминология, методика, възможности за действие и ограничения. Взаимното опознаване улеснява съвместните действия в интерес на децата с проблеми в развитието. Темите на седемте до момента конференции произлизат от актуалните задачи, пред които е изправено обществото. Те включват опознаване на отделните специалисти по детско развитие в първата конференция през 2013 г., всичко за РАС през 2015 г., методи на изследване през 2017 г., хранене и развитие през 2019 г., ранна диагностика и съвременно лечение на заболявания с нарушения в развитието през 2021 г., диагностични и терапевтични пътища при различни нарушения в НПР през 2023 г. и представяне на съвременните предизвикателства пред НПР през 2025 г. Благодарение на тези конференции се създаде общодостъпна библиотека със съвременни текстове за детското развитие на уебсайта: https://nimu.mu-plovdiv.bg/nimu_root/materiali-kdr/
Какви са вашите наблюдения – може ли да се каже, че има известно забавяне в диагностицирането на децата с проблеми в развитието и ако да, на какво се дължи това и как може да се реши този проблем?
Закъснението на диагнозата на различните нарушения в развитието зависи от няколко фактора. Първо, от вида на нарушението – например, забавянето в грубото двигателно развитие като седеж и прохождане е по-малко, тъй като физиологичните вариации са в по-тесни граници и проявите на това развитие са по-неоспорими; съответно, при нарушенията в комуникативното и речево развитие забавянето е по-голямо. Втори фактор е тежестта на нарушението – по-леките се установяват по-късно. Трети фактор е достъпът до медицински специалисти, които да заподозрат и диагностицират нарушението. Четвърти, но много важен фактор е родителската интелигентност, познаването на детето, неговите реакции във всеки отделен момент и обяснението за тях. Последен, но първи по важност за ранната диагностика фактор е използването на скринингови методи. Този подход повишава двойно разкриваемостта на нарушенията в НПР, често преди да са станали убедително проявени, и предоставя стратегии за подобряване на НПР и връщане в нормалните рамки.
В работата си сте изследвали различни тестови методики в детската неврология. Кои инструменти за оценка на ранното детско развитие смятате за най-полезни в ежедневната педиатрична практика?
При скрининговото или оценъчно изследване на НПР е важното да се използва инструмент, а не да се разчита само на клиничната преценка, колкото и опитен да е изследващият. Половината от случаите с нарушения в детска възраст се установяват едва в училище, ако не се използват скринингови методики. Най-често използваните по света и достъпни у нас са: Въпросник за възрасти и етапи (ASQ-3) и Денвърския тест на развитието (DDST-2). В момента се разработват и тестват няколко нови методики. До въвеждането на съвременен валидиран скрининг може да се прилага и добре познатият тест на Манова-Томова, стига да бъде прилаган в цялост и с правилно разбиране. Специално за децата на 5-годишна възраст разработихме наш, български тест (NDT5), който е общодостъпен, безплатен и предоставя възможност за диагностика и интервенция за нарушения, които биха повлияли и на училищната успеваемост.
В едно интервю бяхте казал, че над 90% от родителите на деца с аутизъм не откриват ранните прояви. А педиатрите справят ли се с тази задача или има какво да се желае в тази посока?
РАС вече е познато нарушение за общопрактикуващите лекари и педиатрите и в типичните си прояви то най-често се диагностицира преди 36-мес. възраст. Късна диагноза може да има в три случая – когато проявите са много леки; когато е в съчетание с тежък интелектуален дефицит и когато родителите забелязват само изоставането в експресивната реч и изчакват пасивно тя да се появи. И тук приложението на скринингови методи като М-CHAT R/F на 18- и 24-мес. възраст спомага за ранната диагноза.
Какво е мнението ви за детското здравеопазване в България и откъде трябва да започнат промените?
Детското здравеопазаване страда от всички недъзи на системата – недостиг на медицински сестри и лекари, ниско заплащане, труден достъп до специализирана помощ в отдалечените райони, остаряла материална база, голяма времезагуба за документално оформление и др. Последният проблем доби огромни размери в последните години с нарастващото приложение на скъпоструващо лечение.
Специфични проблеми на детското здравеопазване са нуждата от комплексно решаване на здравни и битови проблеми при социално-слаби семейства, което изисква единодействие на структурите на три министерства – МЗ, МТСП и МОН. Необходимо е и осигуряване по-бърз, лесен и заплатен от НЗОК или МЗ достъп до генетични изследвания, което би спестило време и средства. Специфичен за София проблем е и разпокъсаността на специализираната педиатрична помощ между няколко болници, което налага изграждането на Национална детска болница.
Промените трябва да започнат от държавата, която трябва да въведе реално работеща здравна карта; да намали броя легла до необходимия; да създаде и прилага еднакви изисквания към всички болници, независимо от вида собственост; множество болници да се трансформират в такива за долекуване, които да поемат част от дългите хоспитализации на хронично болни пациенти; да остойности труда и да осигури достойно заплащане за свършена дейност, отделно от покриването на други разходи; да намали единните държавни изисквания и продължителността на обучението на медицинските сестри; да увеличи заплащането за извънболничната медицинска помощ и диагностика, така че тя да поеме част от ненужните хоспитализации; да въведе масово патронажните сестри, които да обхванат социално-слаби и други семейства, като допълнение на дейността на общопрактикуващите лекари, особено по скринингите. Вероятно има още много задачи, но най-важното е политическата воля за реална промяна, а не само афиширане на такава.
А каква е вашата лична визия за детското здравеопазване?
Детско здравеопазване у нас има още от времето на проф. Стефан Ватев и ще продължи да има, защото има стабилни традиции, изграждани от високо ерудирани и нравствени педиатри. Независимо от трудностите, въвеждането на най-новите генетични диагностични и терапевтични методи дават основание за оптимизъм. Освен това, все повече млади лекари се насочват към педиатрията, водени от идеализъм и желание за морално възнаграждение, независимо от ниското заплащане и безкрайните дежурства. Тепърва очаквам огромният информационен ресурс на НЗИС да бъде анализиран и използван за профилактична дейност. Навлизането на информатиката може да улесни координацията и увеличи ефективността. Непрекъснатото обновление е ключ към успеха и той е възможен с настойчивите усилия на обществото и експертите върху управляващите.
И няколко по-лични въпроса. Професията ви е доста тежка – натоварен график, работа с болни деца… Как се справяте чисто човешки с този стрес – как релаксирате, кое ви успокоява, кое ви усмихва?
За щастие или нещастие, аз съм работохолик и изпитвам удоволствие от добре свършената работа. Успокоява ме семейството, което е подкрепящо, разбиращо, истинска опора във всички времена. Натъжават ме кариеризмът, двуличието, подлостта, а те в последните години се промотират. Най-голямата ми радост обаче са моите синове и студентите ми, които вярно вървят по моя път.
Има ли нещо, което сте научили от малките си пациенти?
От децата се уча да се радвам на живота, да обръщам внимание на дребните неща, да имам въображение, да общувам без думи. Те са извор на радост и надежда.
За какво и на кого благодарите в живота си?
Много са хората, на които дължа благодарност, но на първо място са моите родители – за това, че са ме създали, възпитали, изучили и неизменно са ме подкрепяли във всеки етап от живота ми. Благодаря на съпругата ми и на децата ми за разбирането, единомислието и стоическото търпение към безкрайните ми професионални ангажименти. Те ми дават най-ценното усещане – щастието да се прибереш у дома.
Благодарен съм и на моите учители от Английската гимназия, тогава носеща името „Георги Кирков“, които ни възпитаха с девиза: „Кирковец под сянка не стои, а сянка прави.“
Благодарен съм на д-р Ангелина Стоянова, проф. Христо Михов, проф. Борис Бойкинов, доц. Евгений Генев, проф. Ексапет Караханян, на цялата Клиника по педиатрия в УМБАЛ „Св. Георги“ – за доверието, подкрепата и всичко, което заедно сме постигнали през годините.
Вашето послание към лекарите, работещи с деца?
Бъдете искрени и всеотдайни! Децата ще ви отвърнат със същото.