*Интервюто е публикувано в брой 8|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
С проф. д-р Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към МУ – София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ „Александровска” и председател на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика, разговаряме за най-често срещаните очни проблеми при децата, ролята на ранния скрининг и предизвикателствата пред детското здравеопазване в България.
Проф. Оскар, кои са най-често срещаните офталмологични проблеми при децата в България и каква е ролята на ранния скрининг в тяхното откриване?
Най-често срещаните очни проблеми при децата в България не са по-различни от тези в другите развити държави – рефракционни аномалии и най-вече миопия (късогледство), амблиопия („мързеливо око”), страбизъм (кривогледство). Новородените преди 32 г.с. и/или с тегло под 1500 г имат значително по-висок риск от развитие на ретинопатия. Ролята на ранния скрининг е съществена, тъй като гореизброените очни заболявания могат да се лекуват успешно до 8-10-годишна възраст, когато завършва процеса по съзряване на зрителната системна. Скринингът на рисково новородените деца започва още в неонатологичното отделение, докато децата са в кувьоз, и продължава 2-4 седмици след предполагаемия термин.
Вие сте сред водещите специалисти по детска офталмология у нас. Как оценявате състоянието на системата за профилактични очни прегледи в детска възраст?
Преди повече от 15 години заедно с колеги от Очната клиника на УМБАЛ „Александровска” започнахме да преглеждаме деца в предучилищна и ранна училищна възраст в различни части на страната. Това, което ни впечатли тогава, бе фактът, че повече от 90% от децата в училищна възраст, в определени региони на страната, не бяха консултирани от очен специалист. Дори в София, повече от половината деца не бяха преглеждани от очен специалист! А какво означава това? Да вземем като пример заболяването „амблиопия” – то засяга до 5% от децата в общата популация, което означава, че всяка година се развиват нови 3000-3500 случая. Тъй като най-често няма никакви външни прояви и само преглед от специалист може да установи проблема, заболяването остава недиагностицирано.
Все повече родители се тревожат от влиянието на дигиталните устройства върху зрението на децата. Какво показват последните данни и какви съвети бихте дали на педиатрите и родителите?
На първо място, мобилните дигитални устройства значително увеличават риска от развитие на миопия, като този риск е правопропорционален на времето, прекарано пред екрани. Прекомерното екранно време повишава и вероятността от развитие на страбизъм поради претоварване на акомодацията. Проблемът с мобилните устройства не е само офталмологичен, обаче. При децата, които ги използват повече от препоръчителното, рискът от поведенчески проблеми е пет пъти по-висок, а вероятността за развитие на синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност – седем пъти по-голяма. Затова съветваме родителите да въведат режим за спазване на оптимално екранно време и да следят дистанцията, от която децата използват устройствата. Честите почивки по време на учене и четене, както и достатъчно време, прекарано на открито, намаляват риска от неблагоприятни последствия върху здравето на децата.
Педиатрите често са първите, които имат контакт с дете със зрителен проблем. Какво е важно да разпознаят и кога е наложително насочване към офталмолог?
По-често децата не съобщават за класически прояви на очен проблем като замъглено зрение, затруднения при разпознаване на далечни обекти или при четене. Родителите на по-малките деца също трудно се ориентират за наличие на зрителен проблем. В ранна възраст важен белег е, ако детето не се заглежда в играчки и в лицата на близки хора, ако не посяга към предмети или има забавено моторно и/или нервно-психично развитие. При по-големите деца косвени белези са главоболие, намален способност за концентрация, раздразнителност и влошен успех в училище. Не трябва да пропускаме и вида на зеницата – всеки педиатър трябва да обърне внимание на родителите и да насочи детето към офталмолог, ако забележи левкокория (бяла зеница). Кривенето на очите също е сигнал, че детето трябва да бъде прегледано от офталмолог. Зачервяването на окото е друго състояние, изискващо своевременна консултация със специалист.
Очните прояви могат да бъдат първа проява на системни заболявания при деца – кои са най-честите такива случаи, които офталмолозите срещат в практиката си?
Най-често срещаното системно заболяване при деца, свързано с очна симптоматика, е хроничният ювенилен артрит. При много от тези пациенти първа проява е иридоциклитът, по повод на който, след провеждане на лечение, насочваме детето към ревматолог. Това е състояние, което изисква стриктно проследяване от екип детски специалисти, тъй като всеки рецидив влошава както общото здравословно състояние, така и зрителната функция.
При децата с диабет тип 1 могат да се наблюдават характерни промени в очните дъна, поради което тези пациенти се проследяват регулярно.
Много други автоимунни заболявания също протичат с очно засягане под формата на склерит, еписклерит или кератит. Някои системни инфекциозни заболявания (като токсоплазмоза, токсокароза, туберкулоза) също могат да бъдат съпроводени с очна симптоматика.
Децата с нанизъм, които са на хормонална терапия, трябва редовно да бъдат наблюдавани от офталмолог (препоръчително поне веднъж на 6 месеца) поради риск от развитие на интракраниална хипертензия.
Вие сте ръководител на Катедрата по очни болести в МУ-София и активно участвате в обучението на бъдещи лекари. Има ли интерес към детската офталмология сред младите медици?
Да, определено наблюдавам все по-голям интерес към детската офталмология. Допреди няколко години почти всички млади очни лекари искаха да бъдат катарактални хирурзи и интересът бе много малък. Все още, в България има недостиг на подготвени и обучени специалисти по детска офталмология.
Няма как да не ви попитаме и за една важна тема – детското здравеопазване в България. Кои са най-проблемните точки в него?
Детското здравеопазване е проекция на цялостното здравеопазване. През последните три десетилетия бяха нарушени връзките между отделните специалисти. Липсва адекватно разпределение на лечебните заведения в страната – наблюдава се струпване в големите градове и липса в по-малките населени места… За мен най-големият проблем е липсата на разбиране, че здравето е най-голямата и най-важна национална ценност и че всички, подчертавам всички, а не само държавата и институциите, трябва да се отнасяме към него с отговорност. Не е нормално да имаме претенции за висококачествено здравеопазване на европейско ниво и в същото време да отделяме най-малко средства за него – както като относителен, така и като абсолютен дял от икономиката на страната. Съвременното здравеопазване е скъпо и всички трябва солидарно да участваме в неговото обезпечаване. Казвам това, защото ежедневно консултирам пациенти, които не са здравно осигурени, но имат високи изисквания и претенции към медиците.
А каква е вашата лична визия за детското здравеопазване?
Детското здравеопазване е част от системата на националното здравеопазване. Няма как да имаме качествено детско здравеопазване, без да имаме добре функциониращо национално такова. През последните години в България се говори само и единствено са изграждането на национална детска болница като решение за всички проблеми. Това е голяма заблуда. Първо, защото и в момента имаме национална детска болница, която изпълнява перфектно функцията си. Второ, няма как едно лечебно заведение да покрие нуждата от качествено здравеопазване в цялата страна. Според мен първо трябва да се започне с анализ и инвестиране в развитието на достатъчно квалифицирани специалисти – педиатри и ОПЛ, които да покрият нуждите в цялата страна. Не трябва да има дете в страната, което да няма достъп до спешна помощ на територията, където живее. След като се покрие тази нужда, следващата стъпка, а най-добре паралелно с предходната, е да се създадат функциониращи специализирани детски отделения – всеки град с население над 10 000 жители трябва да има такава структура. И едва след това може да се мисли за изграждането на няколко, поне 2 или 3, високоспециализирани детски болници, които да поемат пациентопотока от цялата страна.
И няколко по-лични въпроса. Защо избрахте медицината за своя професия? А как се насочихте към офталмологията?
Избрах медицината още, когато бях на 10-годишна възраст. Тогава се разви желанието ми да помагам на хората в нужда. Всъщност, моята първа любов в медицината и първа специалност е неврологията. След като придобих специалност по нервни болести и защитих научна степен „Доктор” в областта на невроофталмологията, започнах специализация по очни болести. Офталмологията и неврологията са пряко свързани – повече от половината от човешкия мозък е ангажиран в обработката на зрителната информация, а 80% от информацията от заобикалящия ни свят постъпва в организъма ни чрез зрителния анализатор. Отделно, детската офталмология и невроофталмологията са тясно преплетени и на много места в Европа и САЩ специалистите по детска офталмология са и невроофталмолози.
Какви са вашите извънпрофесионални интереси?
Занимавам се активно с обществена работа – доскоро, в продължение на 9 години бях председател на Организация на евреите в България „Шалом”, а от началото на тази година съм председател на Организацията на приятелите на Израел в България „НЕГЕВ”. Вярвам, че всеки лекар носи отговорност не само за здравето на своите пациенти, но и за здравето на обществото като цяло. Затова съм граждански и обществено активен, с ясна позиция срещу езика на омразата, дискриминацията и ксенофобията във всичките им форми.
Какво ви мотивира в живота и професията?
Стремежът да направим света по-добро място – както за нашите деца, така и за следващите поколения.
Вашето послание към лекарите, работещи с деца?
Децата не са умалени възрастни. За да сте успешни детски лекари, трябва да се научите да комуникирате както с вашите малки пациенти, така и с техните родители. Добрата комуникация е ключът към успеха при работата с деца.