Пламена Николова: „Необходим е цялостен анализ на нуждите на детското здравеопазване“

Наскоро Национална мрежа за децата (НМД) представи единадесетото издание на мониторинговия доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?”, който оценява напредъка на държавните политики за деца чрез анализ, основан на факти и данни в 9 области. Според Бележника общата оценка за работата на държавата и институциите през 2021 е среден 3.18, като най-високи резултати се отчитат в  област „Образование“ –  3.65, а най-ниски – в област „Спорт, отдих и свободно време“ –  2.98.

За тазгодишния доклад и за нуждата от промяна в политиките, касаещи детското здраве, разговаряме с Пламена Николова, директор „Политики за децата“ в Национална мрежа за децата.

 

Вече повече от десет години Бележникът оценява детските политики, като резултатите винаги са били оценка „Среден 3“ (плюс-минус). Как си обяснявате това и какъв е пътят към постигане на по-високи оценки?

Ако сравним оценките от мониторинговия доклад Бележник с тези от обучението на един ученик в училище, постоянното получаване на оценки „Среден 3“ може да е знак за поне две неща – системна липса на ангажимент и чувство на принадлежност и интерес на ученика към образованието и системна липса на ангажимент и разбиране на проблемите на ученика от страна на учителите му и образователната среда. В този смисъл, ако държавата повече от десет години е в ролята на тройкаджия в грижата си за децата, то явно говорим за напълно скъсана връзка както по отношение на политическата воля да се работи последователно за подобряване на благосъстоянието на децата във всички сфери, така и по отношение на очакванията на хората към същата тази система, че тя е способна да предложи качествени услуги и да развие цялостна политика за подкрепа на децата и семействата. Пътят за постигането на по-високи оценки, които, в крайна сметка, са само едно числово изражение на това какво реално се прави за децата, е, първо, поемане на този политически ангажимент, че ще се работи реално, извън простото заявяване в рамките на предизборни кампании колко са ни важни децата, а с ясни цели и мерки, и второ – поставянето на всички детски политики в рамките на обща визия и стратегия. Едва сега, след 3 години пропуснати шансове, се възобновява работата по Стратегията за детето, а все още нямаме дори започнат обществен дебат за Визия за семейна политика. Съществуването на подобни документи е особено важно, за да може всички политики да работят в консенсус, крос-секторно и изцяло да обхващат подкрепата на децата и семействата според техните конкретни нужди. Към момента, дори и там, където имаме нещо функциониращо, то се случва изолирано и на парче, а така е невъзможно да се подсигури наистина ефективна грижа. На детските политики трябва да се гледа в цялост, която обхваща образованието, здравето, социалните дейности, детското участие, закрилата на детето и с визия за десетилетия напред. Нямаме нужда от още гасене на пожари, а от култивиране на системи и услуги.

 

Каква е оценката тази година в област „Детско здраве“ и какво показва анализът – кои са най-проблемните звена?

Оценката в област Детско здраве е 3.17, за съжаление, в контекста на затихващата пандемия може да се отчете, че регионалните различия и неравенствата в достъпа до здравеопазване за децата се задълбочават още повече, въпреки че на хартия всички деца в България са здравноосигурени и би трябвало да получават еднакви грижи. На практика обаче съществуват редица проблеми, свързани както със социално-икономическото положение на семействата, като осигуряването на лекарства и доболнична помощ, така и с чисто структурни и кадрови проблеми в системата като недостига на редица специалисти в тесните педиатрични специалности, липса на лични лекари за децата, изключително острия проблем с медицинските сестри дори и в болничните заведения, липсата на достатъчно качествени услуги, вкл. мобилни такива за децата, живеещи в отдалечени райони. Неравенствата в достъпа до майчино и детско здраве и проследяването на бременността, както и неонатологичната и ранната детска грижа водят до показатели в областта на детската смъртност в определени региони, които в пъти надвишават средните нива за ЕС, както и до изключително сериозни последици за здравето и живота на децата, които се раждат с увреждания и за които няма подходящи грижи. Все още нямаме Национална педиатрична болница, но още по-важна и предхождаща нейното изграждане е необходимостта от цялостен анализ на нуждите на детското здравеопазване, от който да разберем какви и къде са реалните потребности и как те трябва да бъдат адресирани, за да се изравни и постигне високо качество на услугите и достъпа навсякъде в страната. Като специфичен и допълнителен проблем, породен от пандемията, може да се изтъкне и влошаването на ваксинационното покритие, както и спадът в доверието и към ковенционалните ваксинации, извън тези срещу КОВИД-19, вследствие на силната дезионформация, което е изключително тревожно явление и на фона на бежанската вълна и се нуждае от специално проследяване и овладяване от страна на държавата.

 

Колко от организациите, членове на НМД, са в сектор „Здраве“?

Около 40 организации членове са ангажирани със здравните теми.

Какви цели си поставя за тази година НМД по отношение на политиките, свързани с детското здраве?

Продължаваме да се застъпваме за всички описани по-горе реформи в детското здраве – подобряване на достъпа, подобряване на обхвата и качеството на майчиното здраве и проследяване на бременните и новородените. Настояваме пред Министерство на здравеопазването за изготвяне на анализ на детското здравеопазване, върху който да стъпи и бъдещата идейна концепция и конкурс за изграждане на Национална детска болница, но и дългосрочен план за развитие на педиатричната грижа и, разбира се, изключително важната и спешна реформа в кадровата полтика в педиатрията.

 

Наскоро проведохте среща с новото ръководство на БПА. Около кои идеи се обединихте?

С БПА разговаряхме много подробно около проблемите, свързани с финансирането на детското здравеопазване и възможностите за съвместно застъпничество, с помощта и на Парламентарна група за децата – инициатива на НМД и народни представители, посветени на подобряване на детското благосъстояние, за промяна в механизмите на обезпечаване както на болничното лечение, така и най-вече на превенцията и профилактиката, които са ключови за успешното израстване на децата и за смисленото функциониране на всяка здравна система, която иска да залага на здравето на своите граждани, а не да върви след проблемите, когато те вече са възникнали. Друга тема, около която се обединихме, е ваксинопрофилактиката и здравната информираност и доверие на родителите към лекарите и медицинския персонал, за да имаме здрави деца, които се нуждаят от лекарска помощ само в редки случаи.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.