*Интервюто е публикувано в брой 8|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Памела Бойкова завършва Медицинския факултет към Тракийски университет в Стара Загора през 2022 г. с пълно отличие. Веднага след дипломирането си започва работа в МБАЛ „Св. Мина”, Пловдив. От янари 2024 г. като лекар и специализант по педиатрия е част от екипа на Детската клиника към УМБАЛ „Св. Георги”.
Защо решихте да бъдете лекар?
Изборът ми да стана лекар бе резултат от дългогодишното ми възхищение към тази професия. За мен медицината е най-трудният лабиринт, в който човек може да попадне. Любовта към знанието и желанието да преодолявам нови предизвикателства са част от мен още от най-ранна възраст и именно те са ключът към успеха във всяко начинание. Съчетавайки това с искреното си желание да помагам, възприех медицината като естествен избор. С времето осъзнах, че тя не е просто професия, а призвание – възможност да променяш човешки съдби към по-добро.
В момента специализирате педиатрия – коя бе причината да я изберете?
Любовта към децата е заложена у мен още от най-ранна възраст. Израснах в семейство на учители, чиито пример на разбиране и обич към децата ме вдъхнови още като дете. Няма по-голямо удовлетворение от това да помогнеш на най-чистото и свято същество на този свят – детето. Мои преподаватели също изиграха важна роля, като ми показаха колко отговорна и предизвикателна е тази специалност. Именно най-крехките пациенти са най-трудни за диагностика и лечение. Вярвам, че здравето на децата е основата на едно здраво и устойчиво общество.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е океан от знания, отговорности и ежедневни предизвикателства. Обичам как всеки един нов ден ми носи заряда на неизвестното, на един нов свят, изпълнен със загадки. Това е изкуството и науката да осигуриш на едно дете възможността за щастлив и пълноценен живот. Да бъдеш педиатър означава да се посветиш на най-ценното – здравето и усмивките на децата.
Педиатърът според вас трябва да е…
Педиатърът трябва да бъде не само изключителен професионалист, но и човек с голямо сърце. Той е не само лечител, но и доверен приятел на детето и неговите родители. Лекар, който умее да гледа отвъд симптомите, да разбира емоциите на децата, техните страхове и нужди. Трябва да поражда спокойствие и да обяснява ясно и пълно. Комуникацията е ключова, за да се спечели доверието както на детето, така и на родителите, които трябва да знаят, че не са сами.
Освен това педиатърът трябва да притежава аналитично мислене и готовност за вземане на бързи и точни решения в стресови ситуации. И не на последно място – всеки един медицински специалист не трябва да спира да се развива и да надгражда знанията си със съвременна литература на световно ниво през цялата си кариера.
С какви трудности се сблъсквате като специализант/млад специалист?
Като млад специализант предизвикателствата са много – от натоварения график, до умението да спечелиш доверието на пациентите. Труден е балансът между теорията и практиката. Въпреки това, всяко препятствие е урок, който ме прави по-добра и мотивирана да продължа напред към следващата трудност, която ще преодолея.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Младостта буди скептицизъм. Първите минути на разговор с родителите обикновено са изпълнени с нотка на недоверие, но те винаги усещат загрижеността и желанието ми да им помогна. Веднага след това ситуацията се променя, започвам да усещам подкрепата и доверието, които ми дават, и ставаме партньори в общата на мисия – здравето на детето. Обръщам индивидуално внимание на всеки един случай, което носи и съответните успехи в комуникацията ми с родителите. Така успявам да преодолея този предразсъдък към възрастта ми.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Основните проблеми са недостигът на ресурси, включително на специализирани кадри, липсата на достатъчно структури за комплексна грижа за деца и недостатъчната превенция. Общ проблем на здравеопазването в България са ниската медицинска култура на обществото и дезинформацията. Финансирането и инфраструктурата също често са недостатъчни, което затруднява предоставянето на качествени услуги.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Националната педиатрична болница трябва да бъде символ на надежда и грижа за децата в България. Това трябва да е институция, която обединява най-добрите специалисти, модерните технологии и да има мултидисциплинарен подход към здравето на децата. Важно е тя да бъде проектирана с мисъл за малките пациенти – със светли, цветни и приветливи пространства, които създават чувство за уют и сигурност. Трябва да има специализирани звена за редки и хронични заболявания, центрове за спешна помощ и научно-изследователска дейност, които да гарантират непрекъснатото развитие в педиатрията. Да бъде мястото, на което всяко дете – без значение от социалния или икономическия си статус – ще получи най-добрата възможна грижа.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Искам да има по-добра координация между различните звена на здравеопазването, по-голям акцент върху превенцията и по-добра подкрепа за младите специалисти.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая за свят, в който всяко дете в България има достъп до висококачествено здравеопазване, независимо от мястото, където живее. Бленувам за единна система – организирана, ефективна и ориентирана към нуждите на децата и техните семейства. Липсата на педиатри и тесни специалисти в определени региони ограничава достъпа до качествени грижи. Стремя се да допринеса за промяна в тази посока чрез по-добро разпределение на специалистите и стимулиране на тяхната мотивация с подходящи мерки. Държавата трябва да подкрепя младите лекари, като осигурява възможности за професионално развитие, модерно оборудване и добри условия за по-ефективна работа.
В личен план си пожелавам на първо място да бъда здрава, да бъда добър лекар и вдъхновяващ пример – човек, който да остави траен положителен отпечатък в необятния свят на педиатрията. Най-голямата ми мечта е да виждам децата, на които съм помогнала, да растат здрави, усмихнати и щастливи – това е истинската награда за труда на всеки педиатър.