Интервюто е публикувано в брой 5|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Г-жо Де Бройн, в продължение на 20 години като част от УНИЦЕФ работите за деца в различни краища на света, а от 2021 г. сте представител на организацията в България. Каква е равносметката ви за тези четири години?
Oпитът ми през последните 4 години бе изключително богат, изпълнен с предизвикателства, но и удовлетворяващ, както в професионален, така и в личен план. Пристигнах в България, когато светът беше все още под безпрецедентното въздействие на пандемията от Covid 19, със силно ограничение на живота във всички аспекти. Докато бавно излизахме от пандемията, започна войната в Украйна, която предизвика масов приток на бежанци към ЕС и към България.
Тези кризи имат особено негативно въздействие върху децата – най-уязвимите членове на всяко общество. Като представител на УНИЦЕФ трябваше да премина към нов режим, изпълнявайки едновременно много роли, при които едновременно ръководех регулярната работа на нашия офис и координирах работата с партньорите ни, за да мобилизираме всички възможни ресурси в подкрепа не само на българските, но и на украинските деца бежанци и техните семейства.
Като цяло съм удовлетворена от постиженията на невероятния екип на УНИЦЕФ в България и нашите всеотдайни партньори. През последните четири години благодарение на общите ни усилия над 20 000 украински деца се възползваха от различни програми, подкрепяни от УНИЦЕФ; достигнахме до повече от 200 000 деца чрез прилагането на пилотната фаза на „Европейската гаранция за детето“; с програмата ни за превенция и справяне с насилието в училище „Стъпки заедно“ подкрепяме над 5 000 деца годишно в образователната система; с програмата за ранно детско развитие „Заедно от началото“ достигаме до над 80 000 семейства с малки деца и бременни жени всяка година; чрез програмата на УНИЦЕФ за закрила подкрепяме над 15 000 деца всяка година. Това са само няколко примера от нашата работа.
Кои са основните приоритети на УНИЦЕФ в България?
Като упълномощена организация на ООН за правата на детето, УНИЦЕФ се ръководи от Конвенцията на ООН за правата на детето. Този договор обхваща всички аспекти на живота на детето и определя глобални стандарти и норми относно неговите граждански, политически, икономически, социални и културни права. Между другото, Конвенцията за правата на човека на ООН е най-ратифицираният международен договор в световен мащаб, ратифициран и в България през 1991 година.
За да изпълни мандата си в България, заедно с нашите правителствени партньори като Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката и други заинтересовани страни, УНИЦЕФ набеляза области на стратегически дейности за настоящия програмен период 2023-2027 г. Тези области включват: намаляване на детската бедност и социалното изключване, насърчаване на правителствената политика и програми за ранно детско развитие и грижи, осигуряване на качествено приобщаващо образование и предотвратяване на насилието срещу деца. В УНИЦЕФ също така сме активно ангажирани с психичното здраве на младежите, програмите за хора с увреждания и подкрепяме усилията за интегриране на децата бежанци и мигранти чрез подобряване на качеството на услугите и правителствените политики.
Според вас от какви промени се нуждае детското здравеопазване в България?
Оптимист съм за бъдещето на детското здравеопазване в страната. България разполага със силна основа от специализирана здравна система, ефективни политики и програми, както и с професионалисти и системи за подкрепа на общността. Всички те са ключови за нашата мисия за подобряване на здравните резултати на децата. Като надграждаме тези силни страни, можем да направим значителни крачки, за да гарантираме, че всяко дете има възможност да расте здраво и силно.
Разбира се, може да се направи повече. Например, положително би било да се увеличат инвестициите в програми за ранното детско развитие в доболничната здравна помощ. Наличието на ефективни програми за подкрепа на родителите би могло да е от решаващо значение за благополучието на децата и техните семейства.
Второ, подобряването на достъпа до качествени здравни услуги, особено за деца в маргинализирани общности, ще намали здравните различия и ще гарантира, че всяко дете получава грижите, от които се нуждае.
Трето, интегрирането на услугите за ментално здраве в първичната медицинска помощ е от решаващо значение за посрещане на нарастващите нужди от подкрепа за психичното здраве на децата и юношите.
И накрая, укрепването на инициативите в областта на здравеопазването в общността ще направи здравните услуги по-достъпни и съобразени със специфичните нужди на местното население.
Няма как да не ви попитаме за един проблем, който е вълнувал поколения педиатри – изграждането на Национална педиатрична болница. Каква е вашата визия?
Надяваме се Националната педиатрична болница да служи като крайъгълен камък за напредъка на детското здравеопазване в България. Подобен проект ще предостави важни медицински услуги и специализирани грижи под един покрив, които са от решаващо значение за здравето и благосъстоянието на децата тук.
Изградената болница не само ще може да отговори на непосредствените здравни нужди на децата, но и ще насърчи холистичен подход към детското здраве чрез интегриране на ранно детско развитие, услуги за психично здраве и здравни инициативи в общността. Тази болница може да се превърне в център за върхови постижения, привличащ най-добрите медицински специалисти и улесняващ значими изследвания и обучението на нови специалисти.
А какво е мнението ви по отношение на друга ключова тема – ваксинопрофилактиката? УНИЦЕФ подкрепя доста инициативи за повишаване на ваксинационно покритие у нас…
УНИЦЕФ е най-голямата организация, подкрепяща рутинната имунизация на децата в света и винаги ще наблягаме на критичната роля на ваксините за опазване на здравето и бъдещето на нашите деца. Ваксините са един от най-ефективнитe и мощни инструменти в здравеопазването и помагат за предотвратяване на сериозни и животозастрашаващи заболявания. Само през последните 50 години ваксините са спасили 154 милиона живота! Заедно постигнахме невероятен напредък в световен мащаб.
Съвместно с БПА, през 2024 г. УНИЦЕФ стартира проект за подобряване на комуникативните умения на педиатрите. Защо това е толкова важна тема?
Добрата комуникация е ключът към доверието между педиатрите и семействата и е определяща за това семействата да се придържат към медицинските съвети и последващите грижи за децата.
УНИЦЕФ и Българската педиатрична асоциация определиха това като област, която изисква внимание, и се радваме, че работим заедно. Удовлетворени сме от напредъка по тази програма и се надяваме скоро да преминем към финалната му фаза. Надяваме се, че здравните специалисти ще намерят тези насоки за полезни, тъй като се разработват от българските специалисти и се тестват тук, в България.
Кои са трите най-големи проблема, касаещи българските деца?
Предлагам да говорим за предизвикателства, вместо за проблеми. От наша гледна точка едно голямо предизвикателство е бедността, особено детската бедност. България е постигнала известен напредък в намаляването на детската бедност, но все още има един от най-високите проценти сред ЕС. Това е свързано с необходимостта от по-ефективни инвестиции, програми, услуги и инициативи в подкрепа на семействата за осигуряване на безопасна и подкрепяща среда за децата, което е от съществено значение за благосъстоянието на цялото общество. Друга критична област е необходимостта от инвестиране в родителски услуги и интервенции, което е от решаващо значение за бъдещето на всички деца и следва да бъде национален приоритет. Детската смъртност в България е по-висока от средната за ЕС и много деца не получават грижите, от които се нуждаят в ранните си години, поради бедност и ограничен достъп до здравеопазване. Насилието над деца, необходимостта от подкрепа за психичното здраве, употребата на наркотици и алкохол, поведенческите проблеми, хранителните разстройства и суицидното поведение също са често срещани предизвикателства.
Какъв е начинът да израсне едно по-здраво поколение в България?
Мога да споделя няколко предложения:
- Гарантиране на системна координирана цялостна политика и интегрирани услуги за децата.
- Прилагане на цялостни и целенасочени програми, които насърчават здравословния начин на живот през целия жизнен цикъл.
- Подобряване на качеството на образованието – резултатите от PISA 2022 показаха, че уменията за четене и математика сред българските деца имат нужда от значително подобрение.
- Подобряване на достъпа до здравеопазване на ниво първична медицинска помощ.
- Намаляване на бедността и социалното изключване.
Важно е да се отбележи, че и българското национално и местно управление и сега полага много и значителни усилия за подобряване на ситуацията на децата.
И няколко по-лични въпроса. Как се чувствате в България?
В България наистина се чувствам като в моя дом. Със семейството ми се чувстваме добре дошли тук – успяваме да се насладим на спиращата дъха природа, да изследваме богатата култура на страната и уникалните традиции като Баба Марта. Едно от любимите ми български ястия например гювече — пълно е с вкус и топлина, точно като хората тук. Наскоро получих от колегите ценен подарък – чушкопек, за да можем да организираме по-ефективно печенето на чушки у дома.
Какво ви мотивира в живота и професията?
Това, което ме мотивира най-много, е възможността да направя истинска промяна в живота на децата. Всеки ден да ставам от леглото и да мога да работя за невероятна организация като УНИЦЕФ. Това наистина е призвание и страст за цял живот за мен. Благодарна съм, че имам тази смислена работа, която не е просто работа, а кауза, и прекрасни вдъхновяващи колеги, с които да работя всеки ден!
И за финал – какво е вашето послание към лекарите, работещи с деца?
На всички лекари и педиатри, работещи с деца – благодаря, благодаря от сърце! Вършите невероятна работа, често под напрежение и в предизвикателни условия, с изключително натоварени графици, а понякога и преживявате сърцераздирателни ситуации с децата и семействата им. Вашата отдаденост, състрадание и опит променят живота всеки ден. Продължавайте все така да се грижите и да вярвате в силата на работата си.