Кремена Кунева завършва Университета за национално и световно стопанство и в продължение на дълги години работи като финансов директор и управител в големи чуждестранни корпорации. От 2019 г. обаче изцяло се посвещава на това да бъде повелител на доброто. Тя е основател и председател на фондация „За Доброто“, която представлява екип от съмишленици, чиято задача е да помагат най-вече на децата и детското здравеопазване у нас.
С Кремена Кунева разговаряме за смислените каузи, за това откъде започва промяната, за проблемите в детското здравеопазване и за това как могат да бъдат решени.
Вие сте основател и председател на фондация „За Доброто“. Кога и как се роди идеята?
При нас нещата се случиха съвсем органично. Първо се роди желанието за промяна, последва много работа, обединение на много хора, които желаят същата тази промяна и съвсем естествено настъпи моментът, в който, за да надградиш всичко, което виждаш, че е възможно да се случи и се случва, се учредихме като Фондация. Ретроспективно всичко започна през 2019 г., когато ремонтирахме и обновихме отделението по нефрология в единствената педиатрична болница в България.
Да, започнахте дейността си с реновиране на нефрологичното отделение в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“. Какво се случи оттогава досега?
Оттогава досега имаме повече от 14 успешни кампании, 5 изцяло обновени детски отделения, повече от 10 детски отделения, на които сме помогнали с важна медицинска техника, помогнахме на повече от 120 болници в първия и най-страшен момент от пандемията, основахме фонда за децата на загиналите от ковид медици и педагози (към момента имаме 28 дечица, на които втора година изплащаме месечни стипендии по 500 лв.). През 2021 г. обединихме всички наши каузи, свързани с детските отделения, под общото име Светулка. През тази година завършихме първото детско отделение Светулка в МБАЛ Айтос, в момента сме на финала на детското отделение в МБАЛ Силистра, а след това в плановете ни за тази година е да завършим и детското отделение в болницата в гр. Ловеч, както и приемната за деца в болницата в Приморско. Едновременно с това, за съжаление, се случи войната в Украйна. Първоначално не бяхме сигурни дали трябва и дали ще можем да поемем подкрепата и за тази кауза, а имаше и достатъчно други НПО и доброволци, които в самото начало се включиха с пълна сила, за да подкрепят невиждания до този момент бежански поток в България. Тогава, една вечер, след като бяхме получили десетки телефонни обаждания от хора и организации, които добре познават начина, по който работим, с въпроси и настояване да се включим, решихме, че тези деца и жени, които пристигат в страната ни, са също толкова уязвими, колкото и нашите деца. Имахме натрупан сериозен опит за работа в кризисни ситуации, бяхме работили с повече от 10 000 доброволци в цялата страна, включително и с големи съсловни организации като стоматолози, общини. Нямахме опит с бежански кризи, но кой ли в България го имаше. И така, 4 месеца по-късно можем да кажем, че със създаването на интеграционния център и 2 детски целодневни центъра успяхме да помогнем на повече от 20 000 майки и деца, бягащи от ужаса на една чудовищна война.
Едновременно с това продължихме и работата си по Светулка и фонда.
Фондацията стана носител на няколко доста престижни награди – кои са те и с коя се гордеете най-много?
С всички награди се гордеем, защото те са вид оценка, че не сме сбъркали пътя. Те са нашият ориентир, но и нашата отговорност към всички хора, благодарение на които за 3 години смело мога да кажа, че променихме една част от обществото ни към по-добро. Материалната промяна за децата в България не е единствената ни цел, нашата цел преминава отвъд това и тя е да накараме хората да повярват, че истинската промяна се случва, когато участваш в нея. Всеки един наш проект „събужда“ още и още хора, които стават все по-сензитивни за това, че България не е клета държавица, а само ние, оставяйки я сама да се бори с неправдата, я превръщаме в такава.
Защо избрахте за своя кауза детското здраве?
По една много проста причина. Децата нямат вина за нашите избори или липсата ни на такива. Децата носят тежкия товар на това, че като общество сме преклонили глава към неправдата и сме ги оставили в едни от най-тежките им моменти да носят нашите „кръстове“ на нищонеправене и морална меланхолия. България е единствената страна в Европа без истинска детска болница. България е единствената страна в Европа, в която хлебарките, мухълът и мизерията се приемат за норма в детските отделения. В България няма отношение към детето пациент като към пълноправен участник в процеса на неговото лечение, като човек изобщо. Знаете ли, че в много страни в Европа принудителното поставяне на абокат се приема за насилие тогава, когато това може да се избегне? Тук сме гневни на системата – и лекари, и родители, и този гняв го връщаме като бумеранг в най-неправилната посока – към децата. Това трябва да се промени.
Дарителството и доброволчеството – това ли е пътят да подобрим условията в болничните заведения и изобщо детското здравеопазване като цяло? Къде е държавата, не би ли следвало това да бъде неин приоритет?
Това е част от пътя. Пътят е да накараме обществото ни да разбере проблемите в тази сфера и да стане нетърпимо към неправдите в нея.
На управляващите да бъде показано, че не е толкова трудно, нито невъзможно да направим поне средата в детските отделения адекватна на времето и чувствата на децата.
Дарителството и доброволчеството те правят активно участващ в един процес, в който иначе много малко хора и за съжаление само в много тежки моменти се докосват като проблематика. Когато станеш част от промяната на нещо, било то с ръцете си или с парите си, много по-трудно някой може да ти обясни как това или онова не зависи от теб, как е „нормално“ да не искаш качествено здравеопазване, защото държавата ти не е толкова напреднала в развитието си. А ти ставаш и им показваш, че това не е така. Че е абсолютно възможно, стига да има желание, воля и да няма корупция. Корупцията в здравеопазването е язва, която всеки един момент се оказва фатална за някой от всички нас. Здравната ни система се е базирала на количествата, а не на качеството. Неглижирането на адекватното образование и заплащане на медиците ни е довело до ръба на пропаст, към която, с всеки ден бездействие от страна на обществото, вървим стремително към свободно и болезнено падане.
За тези години обиколихте доста детски отделения в цялата страна… Единствено лошите болнични условия ли са проблемът? Кои според вас са трите най-големи проблема на детското здравеопазване у нас?
Не знам откъде да започна, това е огромна тема. Ако трябва да избера само 3 проблема, бих казала, че са:
- Липсата на достатъчно специалисти – лекари и сестри, като зад този проблем, естествено, стои липсата на политики за тяхното образование, възнаграждение, запазване в България.
- Неадекватната здравна система, която, както вече казах, е превърнала болниците в търговски дружества, които обаче поради незнанието си как да управляват такива и така заложените пътеки, за да оцелеят, се налага да залагат на количеството, а не на качеството. Изключително добри лекари биват назначавани за директори, но те просто не могат да се справят с това, защото да си управляващ организация се изискват много повече познания, а никой не ги учи на тях. Те наследяват една болна система, която се опитват да „лекуват“ с финанов шаманизъм.
- Моралният ни упадък като общество, което е приело за норма мизерията и липсата на адекватно отношение към децата пациенти и техните родители.
Каква е вашата лична визия за детското здравеопазване?
Ще го кажа максимално просто – здравеопазване, базирано на ползите.
Какво е вашето послание като човек, родител, общественик и посланик на доброто към детските лекари?
Този път към промяната в детското здравеопазване трябва да го изминем заедно. Да спрем да насочваме гнева си един към друг, а да го направим за тях – децата, които нямат избор. Единственият начин да променим системата е с огромен обществен натиск и примери, които да следваме.