Защо децата имат нужда от магнезий

Ел. Стоева, Р. Маркова

Първа детска консултативна клиника – София, Медицински университет – Плевен

 

Магнезият е четвъртият най-разпространен катион в организма. Като кофактор  в над 300 ензимни реакции, той участва в почти всички метаболитни процеси и регулира важни физиологични функции. Известно е, че нарушенията на магнезиевата хомеостаза, в частност хипомагнезиемията, имат значение за възникването на различни заболявания.

 

Каква е ролята на магнезия в организма

Като кофактор в над 300 ензимни реакции, магнезият изпълнява важни физиологични функции:

  • има фундаментална роля в невро-мускулното предаване и мускулното съкращение;
  • участва в синтеза на макроергични връзки, нуклеинови киселини;
  • участва в гликемичния контрол;
  • регулира потенциала на клетъчните мембрани;
  • участва в секрецията и транспорта на хормони и невротрансмитери;
  • влияе върху обмяната на други минерали и витамини;
  • участва в имунологичните реакции – макрофагеална активация, бактерицидна активация на гранулоцитите, лимфоцитната пролиферация.

 

Източници на магнезий и магнезиев метаболизъм

Между 30 и 50% от приетия чрез храната магнезий се абсорбира. Добри източници са листните зеленчуци, червеното месо, яйцата, ядките, зърнените храни, млечните продукти, рибата и твърдата вода. Майчината кърма съдържа около 30 mg/l магнезий, а адаптираното мляко – между 40 и 70 mg/l.

Абсорбцията на магнезия се осъществява основно в тънкото черво в терминалната част на йеюнума и в илеума, като механизмът, по който се регулира процеса, не е напълно установен. Чревната абсорбция се понижава при наличие в лумена на субстанции, които свързват магнезиевите йони в неразтворими комплексни съединения. Такива субстанции са свободни мастни киселини, фибри, фитати, оксалати. В допълнение, проучване показва, че високи дози цинк (над 142 mg дневно), съдържащ се в различни суплементи, нарушава абсорбцията на магнезий. Повишеният чревен мотилитет, както и излишъкът на калциеви йони също понижават абсорбцията на магнезий. Чревната абсорбция се повишава, когато приемът на магнезий се намали, чрез стимулиране на активния транспорт.

 

Екскреция

Реналната екскреция е основният регулатор на магнезиевата хомеостаза. Около 15% от реабсорбцията се осъществява в проксималния тубул. В тънката възходяща част на бримката на Хенле се реабсорбира около 70% от филтрирания магнезий. Уринарните загуби не надвишават 3-5% от филтрираното количество, което представлява около 100 mg дневно в зряла възраст.

 

Хормонална регулация на магнезиевата хомеостаза

Известно е, че витамин Д, паратироидният хормон (ПТХ) и естрогените изпълняват важна роля в магнезиевата хомеостаза. Високите серумни нива на магнезия потискат секрецията на ПТХ.  Магнезият активира ензима аденилат циклаза. Естрогените увеличават абсорбцията в ГИТ и реабсорбцията в бъбречните тубули, като индуцират експресията на гена, кодиращ TRPM6.

 

Какви са дневни нужди в различните възрастови групи

Дневните нужди от магнезий варират в зависимост от възрастта и пола.  Известно е, че съществува корелация между интензитета на метаболитните процеси в организма и нуждата от по-високи дневни дози. Колкото по-голяма е и физическата активност на детето, толкова по-големи са и нуждите от магнезий. Около 10 до 15% от дневните нужди се набавят чрез водата, а останалата част с храната, таблица 1.

 

Таблица 1. Препоръчителна дневна доза магнезий при здрави деца.

възраст момичета момчета
0-6 месеца 30 mg 30 mg
7-12 месеца 75 mg 75 mg
1-3 години 80 mg 80 mg
4-8 години 130 mg 130 mg
9-13 години 240 mg 240 mg
14-18 години 360 mg 410 mg

 

Кои са признаците на магнезиев дефицит при децата

Хипомагнезиемията се дефинира като електролитно нарушение, при което концентрацията на магнезия в серума е под минималната стойност за съответната възраст.

Въпреки че честотата на хипомагнезиемията в общата популация е под 2%,  според редица проучвания до 75% от хората в Европа и Америка не могат да покрият дневните си нужди от магнезий чрез храната и водата. През последните години с нарастването на консумацията на преработени храни се наблюдава тенденция за повишаване на честотата на магнезиевия дефицит.   В литературата не е описана корелация между честотата на възникване на състоянието и отделните възрастови периоди, но се предполага, че рискът от хипомагнезиемия е по-голям в неонаталния и в кърмаческия период, поради повишените нужди от интрацелуларен магнезий в бързо делящите се клетки. Все по-често се наблюдава магнезиев дефицит и при деца в училищната възраст, особено при активно спортуващи деца.

Леките форми на магнезиев дефицит могат да бъдат безсимптомни.

Първите признаци са неспецифични и могат да се припокриват със симптоми на други електролитни нарушения. Тежестта на клиничната изява се определя от степента на магнезиевия дефицит и времето, за което настъпва.   Симптомите обикновено се изявяват, когато серумната концентрация е под 0.5 mmol/l. В кърмаческия период ранни изяви на лек магнезиев дефицит са: нарушение на съня, загуба на апетит, безпокойство, констипация, мускулна слабост. В ранна детска и в училищна възраст първите признаци са: нарушена концентрация и памет, тревожност, лесна уморяемост, мускулни спазми, тикови разстройства, бруксизъм, раздразнителност.

При пациенти, консултирани в Клиниката, се установяват долно-гранични серумни нива на магнезия. При физикалния преглед, лабораторните и функционалните изследвания (спирометрия) не са установяват отклонения. Не се наблюдава и подобрение от проведеното емпирично лечение. Провежда се субституиращо лечение с магнезиев оксид в рамките на четири седмици, което  довежда до намаляване на честотата на кашлицата и подобряване на общото състояние. Проучване от 2008 г. показва значително намаляване в честотата на тиковете при приемането на добавки с магнезий и витамин Б.

При тежките форми на хипомагнезиемия се засягат всички органи и системи, таблица 2.

 

Таблица 2. Клинични прояви на хипомагнезиемията.

Система симптоми
 

Невромускулна

 

тремор, парестезии, фасцикулации, мускулни спазми, мускулни крампи, контрактури, изтръпвания, мускулна слабост, тетания, тикови разстройства
 

Централна

нервна система

тревожност, раздразнителност, нарушения на съня, промяна в поведението, трудности в концентрацията и вниманието, нарушения в паметта, гърчове, нистагъм
 

Кардиоваскуларна

 

аритмии,  удължаване на Q-T интервала реполаризационни смущения, камерни тахикардия
Гастроинтестинална

 

загуба на апетит, констипация, гадене, повръщане
Метаболитни процеси

 

хипокалиемия, хипокалциемия, нарушен синтез и периферно действие на ПТХ

 

Магнезиева суплементация

При леки форми на магнезиев дефицит се прилагат перорални магнезиеви препарати в доза 5-10 mg/kg дневно. Магнезият в хранителните добавки е под различна форма. Най-разпространени в аптечната мрежа са магнезиевият оксид, магнезиевият карбонат, магнезиевият цитрат, магнезиевият глицинат, магнезиевият глюконат, магнезиевият малат. Съединенията на магнезия, които се разтварят добре в течности, имат по-добра абсорбция в ГИТ в сравнение с по-трудно разтворимите форми. Проучванията показват, че магнезият във формите аспартат, лактат, глицинат и цитрат има по-добра абсорбция и по-висока бионаличност в сравнение с магнезиевия оксид и магнезиевия карбонат. Магнезиевите супементи е добре да се приемат след хранене или по време на хранене. По този начин се осигурява по-добра абсорбция и се намалява риска от странични ефекти като гадене и коремна болка.

За лечение на тежка хипомагнезиемия се използва парентерално приложение на магнезиев сулфат 25-50 mg/kg/доза (0.05-0.1ml/kg от 50% разтвор или 2.5-5 mg/kg елементен магнезий), бавно, венозно. Инфузията може да се повтаря на всеки 6 часа. При пациенти с бъбречна недостатъчност се прилагат по-ниски дози. Продължаващата терапия се осъществява чрез перорален прием на магнезиев глюконат, магнезиев глицинат и магнезиев сулфат. Алтернатива на пероралното приложение са интрамускулното и инфузията през назогастрална сонда.

 

Изводи за клиничната практика

Като активатор на над 300 ензимни реакции магнезият е есенциален катион за протичането на повечето вътреклетъчни и извънклетъчни обменни процеси в организма. Нарушенията на магнезиевата хомеостаза, в частност хипомагнезиемията, са често срещани в различните възрастови периоди и се асоциират с дисрегулация във функционирането на всички органи и системи. Суплементация с магнезий се използва успешно при профилактика и лечение на различни състояния и заболявания като нарушения на съня, поведенчески отклонения, мигрена.

 

Библиография:

  1. Стоева, Е., Маркова, Р. Хипомагнезиемии в детската възраст – клиничен случай. GP News, бр. 3/2021, стр. 17-19.
  2. Стоева, Е., Маркова, Р. Магнезиева хомеостаза в детската възраст – норма и патология. Сп. Педиатрия, бр. 1/2021, стр. 9-14.
  3. Йотова, В., Бояджиев, В., Желева, М., Иванова, Ант. Първична фамилна хипомагнезиемия – диференциална диагноза и проследяване на 2-годишен пациент. Ендокринология, 2009.
  4. Kliegman, Santon, St. Geme, Schor, Nelson Textbook of Pediatrics, Magnesium metabolism, 2018.
  5. Jacques Rigo, Catherine Pieltain, Viola Christmann, Francesco Bonsante,Serum Magnesium Levels in Preterm Infants Are Higher Than Adult Levels: A Systematic Literature Review and Meta-Analysis 2017.
  6. W. Jahnen-Dechent and M. Kettler, Magnesium basics, Clinical Kidney Journal, vol. 5, 2012.
  7. Konrad M, KP Schlingmann, T. Gudermann etal. Insight into the molecular nature of magnesium homeostasis, 2004.
  8. Institute of Medicine (IOM). Food and Nutrition Board. Dietary Reference Intakes: Calcium, Phosphorus, Magnesium, Vitamin D and Fluorideexternal link disclaimer. Washington, DC: National Academy Press, 1997.
  9. Konrad M. Disorders of magnesium metabolism. Geary D, Shaefer F. Comprehensive Pediatric Nephrology. Philadelphia PA: Mosby Elsevier; 2008. 461-475.
  10. Elin RJ Assessment of magnesium status. Clin. Chem. 1987.
  11. Ranade VV, Somberg JC. Bioavailability and pharmacokinetics of magnesium after administration of magnesium salts to humans. Am J Ther 2001; 8:345-57.
  12. Abdullah M. Al Alawi, Sandawana William Majoni, Magnesium and Human Health: Perspectives and Research Directions, International Journal of Endocrinology, vol.  2018.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *