Д-р Яна Андонова завършва медицина в Медицински университет – София през 2022 г. с отличие. Същата година започва професионалния си път като специализант по педиатрия в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“. Има подчертан интерес към децата с имунни дефицити и децата с хронични белодробни болести и по-специално с муковисцидоза. Има няколко участия в международни и национални конгреси, наградени постери, както и публикации в наши списания. Участник е и в научни проекти на Клиниката.
Защо решихте да бъдете лекар?
Израснала съм в семейство на здравни работници – майка ми е лекар с 30-годишен опит, а баща ми е дългогодишен шофьор на линейка в Котел, откъдето съм родом. В гимназиалния етап имах възможността да уча в природо-математическа гимназия с интензивно изучаване на биология и химия. Със сигурност тази семейна среда и големият професионализъм на преподавателите ми повлияха до голяма степен избора да бъда лекар.
В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?
Големият ми интерес към педиатрията възникна още в 5-и курс, по време на практическите упражнения в университета. Имах късмет голяма част от тези упражнения да бъдат присъствени, точно преди започването на пандемията в началото на 2020 г. Няколко месеца по-късно започнах да доброволствам в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“, където срещнах страхотен екип от професионалисти, които още повече засилиха интереса ми към педиатрията… Така и до днес, когато вече официално съм част от този екип.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията за мен е най-позитивната и благородна, но и най-отговорната специалност. Тя съчетава както слънчевите усмивки по лицата на нашите малки пациенти, така и тежестта ние да запазим тези усмивки и да оправдаем доверието на родителите.
Педиатърът според вас трябва да е…
Позитивен, усмихнат, човечен, аналитичен, отворен за комуникация с децата и техните родители. Всеки пациент на първо място оценява отношението към него, а след това професионализма на лекаря. Както майка ми винаги е казвала, „бъди добър човек и хората ще ти отвърнат със същото“.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
В хода на 4-годишното обучение всеки специализант по педиатрия преминава през т.нар. модули от отделните подспециалности, които са с различна продължителност и се провеждат в различни болнични бази. Това е свързано със съчетаване на редовния работен график, което невинаги е толкова лесно…
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Липсата на единно учреждение за лечение на децата във всички възможни направления, все по-малкият интерес към специалността, съответно и все по-осезаемата липса на специалисти по детски болести и специалисти по педиатрични здравни грижи. Кадровият дефицит в детските отделения, за съжаление, е проблем от много години.
Какво искате да се промени?
Изграждане на система за допълнително финансово стимулиране, създаване на по-добри условия за труд на младите лекари, отпускане на повече места за специализация по педиатрия – със сигурност това би привлякло повече млади колеги към нашата специалност.
Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница? Определено! Неведнъж ми се е налагало да придружавам пациенти от нашата клиника за консултации със специалисти в други болници, което е свързано както с усложняване на лечебния процес, така и с неудобство за детето и родителите, финансови разходи и т.н. Ако всички специалисти от отделните субспециалности бъдат на едно място и се създаде един интердисциплинарен екип, това би улеснило до голяма степен скоростта и ефективността на лечението.
Какви са плановете ви след като завършите специализацията?
Да продължа да работя качествено и ефективно в името на здравето на децата, да продължа да развивам интересите си в областта на детската пулмология, в частност на хроничните белодробни заболявания.
За какво мечтаете като млад специалист?
За една по-стабилна здравна система, където няма ограничения по отношение на качеството на лечението на децата. Младите лекари да имаме мотивация да останем в нашата страна, да се развиваме по западноевропейски стандарти, да бъдем конкурентоспособни и да имаме все повече успешно излекувани малки пациенти!