Д-р Юзлем Ердинчова завършва Медицински университет – Варна през 2021 г. с отличие. В продължение на една година работи като лекар-ординатор в Отделението по детски болести към МБАЛ Търговище и МБАЛ Омуртаг. В момента специализира педиатрия в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“, София. Интересите й са в областта на детските белодробни болести и имунните дефицити.
*Интервюто е публикувано в брой 6|2024 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Как се насочихте към тази трудна професия?
Човек трябва да се стреми през целия си живот да прави добро и даде смисъл на собственото си съществуване. Лекарската професия за мен е една от най- благородните – като дете си мислех, че лекарите са ангелите на земята. Това ме накара да поема по този път, това е моят начин да помагам.
В момента специализирате педиатрия. Коя бе причината да я изберете?
Причината да избера педиатрията е, че децата са най-невинните същества и те са нашето бъдеще, а ние, възрастните, трябва да се грижим за бъдещето ни. Искрената усмивка и радост в детските очи е най-големият дар, който един лекар може да получи. Човек трябва да запази детското в себе си и аз силно вярвам, че ще успея благодарение на професията, която избрах. На новозавършилите колеги искам да кажа, че педиатрията е една от най-хубавите специалности и, както се казва, всичко хубаво е трудно… Но си заслужава!
Лично за вас какво е педиатрията?
За мен педиатрията е отдаденост, тъй като всеки един детайл в хода на заболяването е важен за последващото лечение. Децата не могат да се изразяват достатъчно добре, а и понякога не знаят как. Добрият педиатър трябва да отсява важното, да го анализира и да умее да борави с получената информация в полза на пациента.
Педиатърът според вас трябва да е…
Педиатърът трябва да бъде търпелив и емоционално гъвкав, за да може да съчетава работата и играта. Повечето деца, озовавайки се в кабинета на лекаря, се страхуват и трябва да бъдат предразположени, за да бъде прегледът качествен, а диагнозата – точна. Важно е прегледът да се превърне в игра, да се уважава мнението на детето и да се поддържа контакт с него. Децата те допускат много бързо до себе си, стига да знаеш как да изградиш доверие.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Благодарение на екипа в болницата, в която специализирам, успях да свикна много бързо с динамиката и алгоритъма на работа с деца, а и не само. Единствената трудност, която изпитвам, е балансирането между професионалните и личните ангажименти.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Сблъсквала съм се с недоверието на родителите, но това е рядко и преодолимо препятствие. Децата са позитивно настроени към младите хора и с тях комуникацията е лесна. Доверието на родителите се печели с търпение, внимателен подход към детето, изчерпателна информация относно състоянието му и позитивни резултати от лечението.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Според мен най-големият проблем е липсата на кадри – както на лекари, така и на специалисти по здравни грижи. Това води до закриване на отделения и болници и затруднява достъпа до навременна медицинска помощ в по-малките населени места.
Какво искате да промените?
Ако имах възможност, бих променила отношението на хората към лекарите и по-конкретно – недоверието. Много често се сблъскваме с негативно отношение, стигащо до агресия. Това смятам, че е недопустимо, особено имайки предвид стреса и отговорността, които са спътници в ежедневието ни.
Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?
Нуждата от Национална педиатрична болница е от години насам. За осигуряване на качествена медицинска помощ, особено когато се касае за сложни казуси, за разрешаването на които е необходим мултидисциплинарен екип, болница с такъв мащаб е задължителен елемент. Националната педиатрична болница като структура, обединяваща всички субспециалности и висококвалифициран персонал, би осигурила на малките пациенти мултидисциплинарно обслужване, без да се налага да се пренасочват към други здравни заведения.
Какви са плановете ви след като завършите специализацията?
Смятам да продължа професионалното си развитие и да надграждам, за да мога да предложа качествена медицинска помощ и да бъда максимално полезна за пациентите.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая да работя в спокойна среда, в общество, където трудът на лекаря се уважава, а агресията към него не се толерира. За една стабилна здравна система, в която детското здравеопазване е приоритет. В личен план си пожелавам много здрави и усмихнати пациенти, здраве и семейно щастие.