Д-р Цветина Велева: „Педиатърът трябва да знае и да може всичко“

Д-р Цветина Велева завършва Медицински университет – Плевен през 2013 г. и стартира професионалното си развитие в Спешно отделение на УМБАЛ „Света Анна“ – София. В периода 2014-2018 г. работи и специализира педиатрия в същото лечебно заведение, като декември 2018 г. придобива специалност по педиатрия. От 2019 до 2020 г. е ординатор в Отделението по педиатрия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а от 2020 г. д-р Велева става част от екипа на Отделението по клинична генетика на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“.  През юни 2020 г. започва втора специализация по медицинска генетика и една година по-късно печели конкурс за асистент в Катедра „Педиатрия“.

 

Как се насочихте към тази трудна професия? Защо решихте да бъдете лекар?

Като често боледуващо дете първият ми сблъсък с медицината беше още в ранна училищна възраст. Още тогава проявявах интерес и се справях добре с медицинските манипулации и някак си пораснах с идеята, че това би било нещо, в което ще съм добра.

 

Имате придобита специалност по педиатрия, която, както знаем всички, е една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да изберете именно тази специалност?

Специалността също съм я избрала още в детските години, защото вярвах, че педиатърът е човек, който трябва да знае и може всичко, да може да се грижи и за малки, и за големи. По време на следването си тези ми убеждения само се потвърдиха.

 

Лично за вас какво е педиатрията?

Педиатрията е призвание, взима много, но ти дава повече.

 

Педиатърът според вас трябва да е…

Задължително трябва да бъде много добре подготвен теоретично и практически, съвестен, емпатичен, упорит в следването на целите си и безкомпромисен в спазването на принципите си, смел и решителен в критични ситуации.

 

Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?

По отношение на връзката лекар – пациент според мен водещо е отношението. Най-страхотното нещо в нашата работа е пациентът, децата обичат да комуникират с млади хора, така че младите лекари са много добре приети, а родителите обичайно реагират положително, когато видят, че наистина те е грижа за детето им.

 

В момента специализирате генетика. С какви трудности се сблъсквате като специализант? Как съвместявате работата с ученето?

След специализацията по педиатрия, намирам специализацията по генетика за добре организирана. Немалка част от модулите карам в структурата, в която работя, а именно Отделението по клинична генетика на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“.

 

Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?

При условие, че проблеми има в здравеопазването изобщо, няма как детското здравеопазване да прави изключение. Един от най-големите проблеми, който все повече се задълбочава, е кадровият дефицит.

 

Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?

В днешно време очакванията към лекаря са много големи – освен към неговата професионална квалификация, също и към поведението и отношението му към пациента. Следва да има приемственост между мотивираните млади специалисти и опитните колеги, да има повече възможности, а също и изисквания за непрекъснато поддържане и повишаване на квалификацията на лекаря. Добре би било да има промяна и в пациентите, в частност родителите – когато вземат решение да имат деца, да се подготвят теоретично за родителството и какви рискове да очакват при бебе и малко дете в дома, може би под формата на обучение от ОПЛ, курсове, а защо не и образователни програми по телевизията за повишаване на здравната им култура.

 

Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?

Абсолютно е задължително.

 

За какво мечтаете като млад, но вече с доста опит специалист?

Мечтая за работа в спокойна и сигурна среда, в която единственото, за което да мислиш, е как да бъдеш полезен на пациента си. Искрено се надявам да предстоят по-добри дни за всички нас, да бъдем здрави и удовлетворени.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.