Д-р Теодора Панева завършва Медицински университет – София с отличие през 2019 г. Професионалният си път започва като лекар специализант по педиатрия в Клиниката по пулмология с интензивно отделение на СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев”, а в момента работи и в Клиниката по детска неврология. От 2020 г. е асистент към Катедрата по педиатрия на МУ – София. Членува в БЛС и БПА.
Защо решихте да бъдете лекар?
Лекарската професия е моята сбъдната детска мечта. Израснала съм в семейство на лекар и от дете съм закърмена с отговорностите и тревогите, но и с удовлетворението, свързани с практиката на моя баща. Дълбоко съм благодарна на семейството ми, което ми даде криле и безрезервна подкрепа по пътя на реализацията ми в медицината.
В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?
Най-привлекателното в педиатрията е това, че е необятна, комплексна и предизвикателна. В нея се влюбих на студентската скамейка в пети курс, когато и за първи път се докоснах до тази специалност. Бях вдъхновена от преподавателите си не само заради задълбочените им познания в дебрите на медицината, но и заради неистовата ежедневна борба, която водят в името на опазването на живота на малките им пациенти. Тази битка избрах и аз – за едни уязвими, но безкрайно силни деца, които никога не губят вярата и надеждата си.
Лично за вас какво е педиатрията?
За мен педиатрията е непрочетена книга, която те изумява с всяка следваща прелистена страница. Единствено в тази медицинска специалност лекарят има възможност да проследява състоянието и на здрави, и на болни деца, общуването с които е вдъхновяващо и зареждащо с положителна енергия. Ежедневно педиатрите се сблъскват с трудни за нареждане пъзели от симптоми, с които да изградят рамката на окончателната диагноза. Именно тези главоблъсканици правят специалността още по-привлекателна и притегателна за мен. Да спечелиш доверието на едно дете се оказва нелека задача, но когато веднъж си успял, вътрешното задоволство е неописуемо. Всички тези чувства са пристрастяващи и превръщат педиатрията в професията мечта за мен.
Педиатърът според вас трябва да е…
Усмихнат, търпелив и човечен. Любопитството и за най-скритите детайли също не бива да му е чуждо. Моят баща винаги ме е учил, че добрият лекар е на първо място добър човек.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Обучението по педиатрия е организирано на базата на модули с различна продължителност по отделните субспециалности. Съчетаването на редовен работен график с тях е трудно и коства много извънреден труд и лично време, което обаче отдадеността към професията изисква.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Не съм срещала недоверие сред пациентите и родителите им заради възрастта си, а напротив. Децата се чувстват спокойни в присъствието на млади и усмихнати лекари, а родителите оценяват емпатията, търпението и доброто отношение, които са присъщи на младите хора.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Като лекар, който работи и в Отделение по интензивно лечение и се сблъсква и със спешни състояния, в моето съзнание се открояват два основни проблема. На първо място това е липсата на единен център за лечение на деца във всички възможни направления – хирургия, кардиология, неврология и т.н. Изграждането на такъв обаче изисква огромен човешки ресурс. Това е и другият сериозен проблем – критичната липса на педиатри и на специалисти по здравни грижи с детски профил.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Описаните от мен проблеми изискват изграждането на Национална детска болница – една такава структура би дала сигурност на пациентите, че ще бъдат обслужени от интердисциплинарен екип и че ще бъдат използвани високотехнологични методи за диагностика и лечение. Това ще редуцира риска от забавени диагнози, непроведени консултации и закъсняло лечение.
Несъмнено е необходимо и създаването на условия и стимули за повече млади хора да работят в педиатрични отделения. Също така подобряване на заплащането на хората, ангажирани в тази сфера. Редуцирането на административната дейност, която лекарите извършват ежедневно, би подобрило грижата за пациента. Работейки с хронично болни пациенти, усещам нуждата от внедряването на психолози в структурите, лекуващи деца.
Като част от Катедрата по педиатрия към МУ – София аз се опитвам да събудя интереса на студентите към тази „нежелана“ медицинска специалност. Изключително щастлива съм, когато някои от тях решат да последват този нелек път в медицината.
Какви са плановете ви, след като завършите специализацията?
В областта на медицината учебният процес е непрекъснат. Бих се радвала да имам възможност да продължа обучението си в сферата на детската неврология и интензивната педиатрия.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая за по-голяма приемственост сред колегите, по-качествено обучение, повече курсове за допълнителни квалификации, по-голяма пластичност в административните структури и най-вече – повече излекувани и усмихнати деца!