Разговаряме с д-р Теодора Иванова, председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) за успехите и предизвикателствата пред Агенцията, за детското здравеопазване и ролята на педиатрите като съдействаш партньор.
Д-р Иванова, вече повече от половин година сте председател на ДАЗД. Каква е равносметката за това, макар и кратко време? Кои бяха най-големите предизвикателства пред вас като ръководител и вашия екип?
За мен е изключително удоволствие и възможност през последните месеци да ръководя Държавната агенция за закрила на детето към Министерски съвет. Бих искала да отбележа, че аз съм част от екипа й повече от 22 години, тъй като работя там от самото й създаване. През всичките тези години за мен основен приоритет е агенцията да се развива така, че да отговаря на националните, европейски и международни стандарти. Да създава политики, които да гарантират спазването и закрилата на детските права. Това е кауза, на което съм посветила целия си професионален път.
През изтеклата половин година успяхме да реализираме изключително важни дейности и проекти, които имат своята предистория.
Под ръководството на ДАЗД беше изработен Механизъм за работа и сътрудничество между институциите по случаи на деца, въвлечени в родителски конфликти. За обществото ни е ясно, че това е болезнена тема, която неминуемо засяга детските права. Тъй като случаите драстично нарастват (видно от постъпилите жалби и сигнали) и е трудно да се намери решение поради спецификата им, изработването на такъв механизъм беше наложително. Този документ има за цел да улесни работата на професионалистите, работещи с деца и техните родители, попаднали в такава ситуация, както и да опише стъпките, които всеки трябва да извърви.
През този период имах удоволствието да бъдат финализирани и утвърдени Методически указания за вписване в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. Те бяха изготвени, след като се идентифицираха трудности и предизвикателства, които срещат работещите при управление на случаите с деца в риск.
Друг безспорен успех беше разработената от нас Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023-2026) и План за действие за изпълнението й (2023-2024). Създаването на този важен стратегически документ се ръководеше изцяло от агенцията, като в него участваха представители на всички институции, имащи отговорности в политиките на закрила на правата на децата в Р България.
Това са само част от реализираните ни усилия за последните месеци, а колкото до предизвикателствата – те винаги са повече от постигнатото, но ние знаем, че трябва да сме в синхрон със съвременните тенденции, защото непрекъснато света се променя, както и ежедневието на всички ни. За това се стремим да осигурим работещи механизми, за да гарантираме и защитим спазването на правата на всички деца.
ДАЗД изпълнява ангажиментите и дейностите, разписани в Закона за закрила на детето. И все пак кои са най-важните приоритети с днешна дата?
Основен приоритет на ДАЗД е гарантиране и спазване правата на децата. Всичките ни дейности са продиктувани от това. Приоритет са разработването и надграждането на политики и мерки за благосъстоянието на българските деца. Проследяване изпълнението и напредъка на стратегически документи в областта на закрилата на правата на детето, на действащите координационни механизми в страната, участията в международни и европейски комитети, организации и събития, решенията на Националния съвет за закрила на детето, функциониране и популяризиране на Националната телефонна линия за деца 116 111, работата със Съвета на децата към председателя на ДАЗД и не на последно място контролната дейност, която извършват експертите. Това са само част от ангажиментите ни, регламентирани в Закона за закрила на детето.
Разкажете ни малко повече за националната телефонна линия за деца, която Агенцията обслужва. За какво най-често ви търсят децата? Какво показват данните?
От 2009 г. ДАЗД изгради и поддържа Национална телефонна линия за деца с номер 116 111. Чрез линията децата и възрастните, които са загрижени за тях, могат да бъдат изслушани, консултирани и подкрепени от доказани професионалисти анонимно, безплатно, 24 часа, 7 дни в седмицата. Консултантите, които отговарят на позвъняванията, са психолози и педагози. Те са специалисти с богат опит в работата с деца и семейства.
Националната телефонна линия за деца е най-бързата възможност за подаване на сигнал за дете в риск, тъй като има изградена връзка с Националната система 112, отделите за „Закрила на детето“ в цялата страна, РУ на МВР, РУО към МОН и др. Всяко дете, което търси подкрепа и иска да бъде изслушано, може да се свърже денонощно с консултантите на телефонната линия. Всеки, който е загрижен за дете или е свидетел, че то е в риск, може да се свърже с този телефон. От юни 2021 г. ДАЗД е официален член на Глобалната мрежа от национални телефонни линии за деца – Child Helpline International (CHI).
За 2022 г. обажданията на Националната телефонна линия за деца 116 111 са 28 400, като 1052 са подадените сигнали за дете в риск, което е с 3.34% повече в сравнение с 2021 г. Най-много са сигналите, които касаят физически и психически тормоз над дете. На второ място са подадените сигнали за неглижиране на дете. Проведените консултации са 7700, като повече от половината са с деца, като най-често те са свързани с търсене и получаване на съвети и подкрепа по отношение на общуването – както с техни връстници, така и с възрастните, които се грижат за тях. Не са малко и случаите, когато възрастни също търсят съвет как да общуват с деца. Децата на възраст между 14 и 17 години най-често търсят консултантите на линията. Причините за обажданията са много различни, обаче се забелязва тревожна статистика – 25 обаждания за 2022 г. са за деца със суицидни мисли. Представяте ли си какво изживява едно дете, за да помисли за край на живота си?! И точно тогава трябва да знае, че има кой да го подкрепи, че има кой да го изслуша. Имаше случай на дете, което сподели, че има изключително грижовно семейство, което го подкрепя, но до такава степен е тормозено в училище, че е посегнало на живота си чрез прием на лекарства. За щастие, беше споделило всичко това на телефонната линия. Незабавно консултантите успяха да помогнат на детето и да му подсигурят необходимата психологическа подкрепа.
Ежедневно сме свидетели на случаи на насилие между и над деца. Какви стъпки предприема Агенцията в тази посока?
Имах вече възможността да спомена Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца (2023 – 2026) и План за действие за изпълнението й (2023-2024). Политика на нулева толерантност към всички форми на насилие, повишаване на информираността и чувствителността в обществото по проблемите на децата, намаляване случаите на насилие над деца с 20%, намаляване на детската експлоатация, са само част от целите на този важен стратегически документ. Програмата е фокусирана върху мерките и услугите за превенция, които в най-голяма степен да намалят случаите на насилие над деца. Един от основните акценти е навременната и компетентна помощ и подкрепа на родители и близки на деца, ако се нуждаят от такава, така че да се предотврати всякаква рискова среда за детето. Акцент е поставен върху подкрепата и закрилата на деца, въвлечени в родителски конфликти, на децата, чиито родители пребивават дългосрочно в чужбина, както и на децата с увреждания и с комплексни комуникативни способности. Специално внимание е обърнато и на превенцията на кибертормоза от и над деца. Програмата и Плана са достъпни на официалната интернет страница на Държавната агенция за закрила на детето. Десетки са кампаниите, които са реализирани с цел превенция на насилието. Активно работим с децата от Съвета, така че да успеем да достигнем до самите деца, да успеем по интересен за тях начин да говорим как да се противопоставим на различните форми на насилието.
През 2022 г. от експертите на ДАЗД извършиха общо 249 броя проверки за спазване правата на детето, които обхващат три много важни планови проверки. Първата е на тема „Работа по случаи на деца с предприета мярка за закрила – настаняване в социални услуги за осигуряване на подслон”. Проверени са социалните услуги за подслон (кризисен център) за това как се спазват правата на детето на защита от насилие. Втората планова проверка касае спазване правата на детето в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците, като целта бе да се установи спазването на правата на децата по време на престоя им в регистрационно-приемателен и транзитен център и осигурена ли е сигурна и безопасна среда. Третата планова проверка е на тема „Прилагане мерки за закрила в семейна среда с цел превенция на риска от настаняване на детето извън семейството му“. Всяка проверка приключва с обобщен анализ с изводи и препоръки, който е качен на сайта на агенцията.
А по отношение на детското здравеопазване кои според вас са най-проблемните звена?
Смятам, че като цяло детското здравеопазване в страната ни е на едно много добро ниво. Има какво още да се желае по отношение на наличието на детски специалисти, по-добра материална база, особено в по-малките населени места. Но моралът и професионализмът на българските лекари са безспорни и на много високо ниво.
Как и къде виждате ролята на педиатрите като съдействаш партньор в изпълнението на вашите ангажименти?
Изключително важна е тяхната роля. Не само като председател на ДАЗД, а и като майка на вече две пораснали деца искам да благодаря на педиатрите и на лекарите като цяло за труда им, за грижите за децата ни. Да работиш с деца е призвание и мисия. Много е трудно да спечелиш детското доверие, още повече когато детето е изплашено и стои безпомощно пред лекарския кабинет. Педиатрите имат трудната задача не само професионално да се погрижат за здравето на детето, но и да спечелят неговото доверие и това на родителите и да ги успокоят в трудна ситуация. Веднъж обаче спечелили това доверие те могат да бъдат необходимият мост между родителите, децата и останалите институции, ако това се налага. Убедена съм, че всички, които работим със и за децата, можем да намерим начин за още по-добра координация помежду ни. През изминалата 2022 г. се наблюдава тенденция на увеличаване на обажданията на Националната телефонна линия за деца от странна на медицинския персонал (с 54%). Лекарите са хората, които могат да разберат дали има системен проблем за дете и да потърсят съдействие от компетентните институции, така че да се минимизират или предотвратят по-тежки последици.
Всички желаем по-добро бъдеще за България и децата ни. Къде, всъщност, е ключът?
Всички ние сме този ключ. Цялото ни общество. Наша е отговорността за децата. Изключително важно е какъв пример даваме на младото поколение. Ако ние като възрастни се държим агресивно, невъзпитано и упражняваме насилие, как очакваме да се държат децата ни?! Още веднъж искам да подчертая колко е важно да говорим с децата си. Наша е отговорността да ги научим как те сами да правят разлика и да осъзнават колко тънка е граница между добро и зло. Наложително е за нас, възрастните, да се научим, че детското мнение има значение, че децата освен потребност от материалните неща, имат емоции, чувства, притеснения. Трябва да се обединим като общество и да имаме абсолютна непримиримост към насилието над деца, към неглижирането им. Детският глас е важен, но е и важно да имаме отговорността да възпитаваме децата си, така че те самите да нямат потребност от агресия помежду си.