*Интервюто е публикуванo в брой 8|2026 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Д-р Таня Златева завършва Медицински университет – Варна през 2017 г. Още същата година започва работа в Спешното отделение за деца на УМБАЛ „Света Марина“ – Варна. През 2019 г. започва специализация по педиатрия и оттогава работи в Детското отделение за интензивно лечение (ДОИЛ) към същата болница. През декември 2025 г. успешно полага държавен изпит и придобива специалност по педиатрия.
През 2019 г. е зачислена като редовен докторант към Катедрата по педиатрия на Медицински университет – Варна. През май 2024 г. успешно защитава дисертационния си труд под научното ръководство на проф. д-р Виолета Йотова.
Професионалните интереси на д-р Златева са в областта на неонатологията и интензивното лечение в детска възраст. През 2025 г. преминава четириседмично обучение по неонатология в Royal Hospital for Children, Глазгоу, Шотландия.
Защо решихте да бъдете лекар?
Интересът ми към медицината се зароди още в ранна детска възраст. Майка ми е лекар, а баща ми беше инженер. Никога не са ме насочвали или притискали какъв професионален път да избера, но винаги ми е било интересно с какво се занимава майка ми. Когато пораснах, често я разпитвах как е преминал денят ѝ и какво се е случило на работа. Спомням си, че обичах да ходя при нея след училище и да наблюдавам какво се случва в отделението по време на дежурствата ѝ. С времето естествено се оформи и интересът ми към биологията и химията, което допълнително ме насочи към медицината.
Коя бе причината да изберете педиатрията за своя специалност?
Работата с деца ми носи изключително голямо удовлетворение. Всяка усмивка на малките герои след труден момент от лечението им ме мотивира да продължавам напред и да се развивам. Работата ми както в Спешното отделение за деца, така и в ДОИЛ ме научи на огромна отговорност, но също така ми дава надежда, вдъхновение и желание да продължавам. Усмивките и рисунките на децата в края на деня са най-голямата награда за положения труд.
Лично за вас какво е педиатрията?
Вдъхновение, любов и неописуема радост. Децата са истинско щастие. Те винаги са искрени, изпълнени с надежда и усмивки. Обичам много работата си и с радост мога да кажа, че голяма част от колегите ми са моето второ семейство. Това прави тежките смени по-лесни и ми помага да продължа напред след поредното изтощително дежурство.
Педиатърът според вас трябва да е…
Честен, мил, открит и търпелив. Понякога най-трудната част от работата не е лечението, а разговорите с родителите. Тревогите им са напълно разбираеми, когато става дума за най-ценното в живота им. Именно тогава педиатърът трябва да умее с внимание и спокойствие да предразположи родителите да разкажат всичко важно, да бъде честен, когато обяснява диагнозата – дори тя да е тежка, и достатъчно търпелив, за да отговори на всички въпроси и да помогне за преодоляването на страховете им.
С какви трудности се сблъсквате като млад специалист?
Трудно ми е да посоча само една. Може би най-голямото предизвикателство е времето, което мога да отделя на семейството си. Между дежурствата, специализацията и работата по дисертацията често не ми оставаше достатъчно време за най-близките ми хора. Изключително благодарна съм на съпруга ми и на сина ми за подкрепата, доверието и търпението, с които приемат честите ми отсъствия, включително по празниците. Благодаря и на екипа, с който работя през всички тези години – без тях нищо нямаше да бъде същото.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Често не. Особено когато започвах работа в Спешното отделение преди години, нерядко чувах, че родителите искат „по-опитен лекар“ или се обръщаха към медицинската сестра, защото не вярваха, че аз съм дежурният лекар. Разбирам ги. Трудно е да повериш здравето на детето си на млад човек, независимо колко добре е подготвен. Все още битува схващането, че възрастта е гаранция за професионализъм. Приемам това недоверие спокойно и с усмивка. Стремя се да отделям достатъчно време, да отговарям подробно на всички въпроси и ясно да обяснявам състоянието на детето. Когато има добра комуникация и взаимно уважение, доверието се изгражда.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в Бълария?
Според мен един от най-сериозните проблеми е недостигът на лекари, медицински сестри и санитари. Това се усеща най-силно в по-малките населени места, където персоналът е недостатъчен, а дежурният лекар често трябва едновременно да обслужва детското отделение и спешното звено… Хроничната умора и тежките дежурства не могат да бъдат предпоставка за по-добро здравеопазване.
Друг сериозен проблем е липсата на подспециалност по детска интензивна и спешна медицина. Това затруднява както подготовката, така и привличането на специалисти в най-тежките педиатрични звена.
По време на специализацията ми в Шотландия силно впечатление ми направиха усилията, които се полагат за непрекъснатото обучение на работещите в детските интензивни отделения, както и значението, което се отдава на доброто кадрово обезпечаване.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Не мисля, че съм достатъчно компетентна, за да дам категоричен отговор. Но вярвам, че тя трябва да бъде място, в което работят млади, амбициозни и отговорни специалисти. Болницата трябва да бъде не само модерно оборудвана, но и достатъчно добре обезпечена – както финансово, така и кадрово. Родителите трябва да бъдат спокойни, че детето им получава най-добрата възможна грижа.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Искам родителите да влизат спокойно в кабинета на педиатъра, без значение на каква възраст е той. Да не се тревожат, че пак ще излязат с огромна и скъпоструваща терапия, в която не вярват и не са сигурни доколко ще помогне.
Надявам се да бъда от лекарите, на които родителите и децата могат да се доверят напълно – независимо колко ги е страх или колко трудна е ситуацията. Само когато има доверие, можем да свършим работата си по най-добрия начин.
За какво мечтаете като млад специалист?
За повече време – време за семейството ми, за мен самата, за пътуване и за учене. Време, което да инвестирам в нови обучения, курсове и квалификации, за да мога да се грижа още по-добре за децата, които лекувам.