*Интервюто е публикувано в брой 11|2024 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Д-р Станислав Георгиев завършва медицина в Тракийски университет, Стара Загора, през 2022 г. Непосредствено след това започва да работи амбулаторно в практика с педиатрична насоченост. От май 2023 г. е специализант по детска пневмология и фтизиатрия в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“. Професионалните му интереси са свързани предимно с детската белодробна патология, първичните имунни дефицити и ваксинопрофилактиката.
Как решихте да станете лекар?
Избрах да следвам медицина на малко по-късен етап от ученическите си години и това бе изцяло осъзнато решение. Срещнах подкрепа от своите родители, учители и приятели, въпреки че гимназиалното ми образование бе в изцяло другa сфера. Oще с встъпването си в университета и за момент не съм се усъмнил, че това е нещото, на което желая да се отдам.
В момента специализирате педиатрия, коя бе причината да я изберете?
Решението взех още по време на първите упражнения и лекции по педиатрия в 4-ти курс. Детската глъч, която се носеше из Клиниката, ме зареждаше, а това, което колегите намираха за плашещо и толкова „различно“ от патологията при възрастните, мен само ме мотивираше допълнително. За щастие, попаднах и на страхотни асистенти, които допълнително затвърдиха желанието ми да се развивам в тази специалност и да я избера за свой професионален път. Всеобхватността на педиатрията ме грабна и ме кара да се стремя към нови знания, за да бъда в максимална помощ на пациентите си.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е едно „необятно море“, в което за щастие „плавам“ със страхотни колеги и приятели, които винаги са на една ръка разстояние и ми помагат за разрешаване на по-сложните казуси.
Кауза и избор е! Избор, който бих правил отново, и отново.
Педиатърът според вас трябва да е…
Знаещ и стремящ се към актуализиране на познанията си професионалист, способен да се адаптира във всевъзможните ситуации, които съпътстват работата му. Винаги съм се възхищавал на лекотата, с която по-опитните лекари „превключват“ от разговор с родителя за изясняване на симптомите и тяхното настъпване към разговор с пациентите, целящ те да се чувстват по-комфортно и прегледът в лекарския кабинет да не бъде травмиращ за детето. Емпатията и разбирането на родителските тревоги, както и тактът при комуникация с родителите според мен са основополагащите фактори в отношенията лекар – родители – пациент.
С какви трудности се сблъсквате като млад специализант?
За добро или лошо – административните проблеми и лутането, съпътстващи специализацията. За щастие, имам страхотни колеги, които ме „навигират“, когато срещна трудности. Екипът на Клиниката се погрижи да имам добра адаптация и да се запозная пълноценно с правилната методология на работа в звено от такова значение и статут.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млад?
Иска ми се да го вярвам. За мен обратната връзка от пациентите е изключително важна, затова и се радвам, когато родителите на пациентите ми я предоставят.
Кои са най-големите проблеми в детското здравеопазване?
Няма да е изненада, ако кажа липсата на кадри. Обезпечеността от детски специалисти на цели региони в България е поставена в риск и трябва да бъдат взети навременни мерки, за да не се налага пациентите да пътуват с часове за преглед. Голям проблем се очертава и кооперативността на някои пациенти, особено тези с хронични заболявания, спиращи лечението си самостоятелно.
Какво искате да промените?
Виждам положителни институционални промени в последните години, надявам се тяхната инерция да продължи. Бих се радвал на подобряване на отношението на пациентите и техните близки към лекарското съсловие, както и по-отговорно отношение спрямо имунизационното покритие със задължителни ваксини на българските деца.
Какво е вашето мнение за Национална детска болница?
Крайно наложително е да съществува такава болница, в която мултидисциплинарен екип да може да окаже качествени грижи за полиморбидните и комплицирани случаи. Не смятам, че деца в страна-членка на ЕС трябва да бъдат отпращани и пренасочвани от болница в болница, с което се губи време, понякога оказващо се пагубно. Националната детска болница трябва да бъде сред приоритетите на политиците не само на хартия и думи, но и на действия. Все пак, грижейки се за здравето на българските деца, се грижим за бъдещето на България.
За какво мечтаете като млад специалист?
За по-добро детско здраве в България, както и за поле за развитие на младите лекари, ръка за ръка с опита и мъдростта на доайените на българската педиатрия.