Д-р София Кунчева завършва средното си образование през 2018 г. в ППМГ „Акад. Иван Ценов“ – гр. Враца. През същата година е приета в Медицински университет – Плевен, където през 2024 г. придобива диплома за висше образование по специалност „Медицина“. След завършването си започва специализация по педиатрия и работи като лекар-специализант в Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – гр. Плевен. От 2025 г. е хоноруван преподавател в Катедра „Детски болести“ към МУ – Плевен.
Защо решихте да бъдете лекар?
Като ученичка имах желание да открия нещо, което да ме кара да се чувствам полезна и значима, не само за себе си, но и за околните, нещо, което да внася смисъл в живота ми. Не помня точния момент, в който осъзнах, че това е най-подходящата професия за мен, но знам, че започнах да живея с тази мисъл да бъда лекар и тя не ме остави до 12-и клас, което само потвърди, че решението ми е правилно.
В момента специализирате педиатрия – доскоро една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?
Всъщност, започнах да уча медицина с идеята да работя с деца. Причината е, че те ми носят радост и надежда за бъдещето. Детството е един от най-прекрасните, но същевременно изключително уязвими периоди в човешкия живот и правилната намеса на педиатъра е от ключово значение.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е избор, който продължавам да правя всеки ден. Този избор ми дава възможност да наблюдавам плодовете на труда си, изразяващи се в усмивките на децата и облекчението в очите на техните родители.
Педиатърът според вас трябва да е…
Педиатърът, както и всеки друг медицински специалист, трябва да бъде на първо място човек и да притежава емпатия. Също така да има търпение, наблюдателност и интуитивност, тъй като голяма част от нашите пациенти не могат да вербализират страданието си.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Ежедневно се сблъсквам със страха си дали съм направила възможно най-доброто, с въпроса дали съм взела най-правилното решение и с трудността да градя увереност в самата себе си.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Обикновено аз съм доста по-млада от родителите на пациентите си, а знам, че именно те са хората, които трябва да ми се доверят и да се придържат към съветите ми. Според мен, обаче, не възрастта, а проявата на професионално и отговорно отношение е по-важна за постигането на добра връзка педиатър – родител. А относно комуникацията ми с децата, бих казала, че възрастта ми се явява предимство.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Много колеги не виждат педиатрията като привлекателна специалност, което води до дефицит на млади специалисти. Особено чувствителен е проблемът с липсата на детски лекари в по-малките населени места. Друг проблем е липсата на единна структура, обединяваща всички профилирани детски специалности, с наличие на медицинско оборудване, специално предназначено за деца.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Националната детска болница трябва да е изключително добре проектирано и управлявано звено. Да не е просто събирателна структура от в момента съществуващите детски клиники в София, а истински център за лечение на тясно специализирана и тежка детска патология. Трябва да бъде място за обучение на бъдещите кадри в педиатрията, а за родителите – да е символ на надежда.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих искала всяко звено за детско здравеопазване в страната да притежава достойна материално-битова база, покриваща изцяло нуждите на пациентите и персонала, както и модерно медицинско оборудване. Бих искала да съществува леснодостъпна и качествена медицинска помощ в малките населени места. Не на последно място, бих поправила липсата на професионална работа с психолог за всеки пациент или родител, нуждаещ се от нея, която да се осъществява по време на болничния престой.
За какво мечтаете като млад лекар?
Мечтая да продължавам да имам възможността да се усъвършенствам в знанията и уменията си, да обогатявам опита си и да чувствам удовлетворение от работата си, както и да успея да предам нататък наученото от мен.