Д-р Светла Михова завършва ВМИ „Параскев Стоянов“ – Варна през 1983 г., а през 1994 г. придобива специалност по детски болести. Първоначално работи като училищен и участъков педиатър и ординатор в Айтос, а до 2011 г. е общопрактикуващ лекар. По-късно заема поста на старши експерт в РЗИ-Бургас. Понастоящем е управител на МЦ 1 Айтос – ЕООД и лекар в самостоятелна педиатрична практика „АИПСИМП по педиатрия д-р Светла Михова“.
Какво е да бъдеш педиатър през 2024 г. в България?
Да бъдеш педиатър в България не само през 2024 г., но и през всичките останали години досега, е свързано с много труд, обучения, непрестанни грижи за пациентите ни, лишения на семейството от грижи и внимание, да не споменавам и малкото и недостатъчни почивки, които можем да ползваме.
Как и защо избрахте тази професия?
Може би това, че като малка често съм боледувала и съм имала нужда от лечение, а съдбата ме е срещнала с добри специалисти-педиатри… Като поотраснах реших да следвам медицина, а по-късно избрах да специализирам детски болести.
Иначе, аз съм първият лекар в семейството, а може би и последният, тъй като и двете ми дъщери не са медици. Все пак, не губя надежда, че някой от внуците ми може да поеме по моя път.
А как взехте решение да практикувате в Айтос?
След като завърших медицина, съпругът ми беше военнослужещ в град Айтос и през 1984 г. започнах работа там. И така, вече 40 години практикувам любимата си професия.
Работата на педиатъра в малкия град различава ли се от тази в големия?
Работата на педиатъра в малкия град се различава от тази в големия, поради ограничената възможност от допълнителни изследвания и необходимостта понякога бързо да се постави диагноза и да се започне лечение. Често от отдалечените райони, поради редица причини (необразованост, етнически разбирания и др.), водят децата си в по-напреднал стадий на заболяването, което налага бърза реакция от наша страна и хоспитализиране в болнично заведение.
Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в работата си?
Най-големите трудности, с които се сблъсквам често в процеса на работа, са лимитите от направления, които НЗОК ни отпуска. Те почти винаги се оказват недостатъчни за правилното диагностициране и консултиране с други тесни специалисти.
Понякога времето за преглед е ограничено, трябва да се свържа с личния лекар, който в момента също работи, за да добия представа за минали заболявания, фамилна обремененост и лечение, тъй като често родителите не могат да ми дадат тази информация. Тези обстоятелства налагат съществуване на добре попълнено електронно досие.
Най-голям обаче остава проблемът с липсата на млади специалисти в малкия град. В момента работим със здравната каса двама, максимум трима педиатри, а обслужваме Айтоска и Руенска селищни системи, чието население наброява около 55 000.
Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?
Трябва да се вземат бързи мерки за промяна в условията и реда за специализация на новозавършващите колеги, както и мотивация да работят в малките градове, защото след някоя година това ще коства много на детското здравеопазване в България.
Имате ли случай, който няма да забравите никога?
В моята дългогодишна практика имам много случаи, които трудно се забравят. Един от тях е от първите години в кариерата ми – момче на 13 години постъпи в Спешения център в Айтос с белези на кетоацидоза. Доведе го близък на семейството, поставихме точна диагноза и направихме първоначална доза инсулин. След това лечението на детето продължи в Бургас, но състоянието му се усложни с хиперосмоларна кома и изходът беше летален.
Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си?
Първо, при децата особено важни са своевременното диагностициране и започване на адекватно лечение, проследяването на състоянието и контролът над изпълнението на назначената терапия.
Второ, често се налага подробно обяснение на някои родители за състоянието на детето и опасността от настъпване на усложнения.
Трето, по време на прегледа винаги е нужно внимание и нежно отношение към децата. Те са най-любвеобилните същества, даже когато са болни. Най-трудно се печели тяхната обич.
Д-р Светла Михова отблизо
Обичам работата си, защото… се чувствам полезна и отговорна за здравето на моите пациенти деца. Тяхната любов е най-чиста и зареждаща, особено когато се усмихнат доволни и оздравели.
Най-голямото ми постижение е… нямам кой знае какви постижения, освен че съм работила по стечение на обстоятелствата и в държавни институции – РЗИ, НОИ и навсякъде съм се старала да изпълнявам задълженията си.
Чувствам се щастлива, когато… видя спокойното изражение на детските личица и прекрасната им усмивка.
Последната книга, която прочетох, е… „През онази нощ“ на Джули Джеймс.
Музиката, която харесвам, е… български фолклор, както и всяка хубава музика.
Релаксирам като… пея като самодейка в няколко фолклорни формации в Бургас.
Хобито ми е… да бродирам и плета.
Вярвам, че… детското здравеопазване в България ще бъде приоритет на следващите правителства, както и че ще се вземат всички належащи мерки за увеличаване на раждаемостта и грижите за бъдещото поколение на страната ни… За да я има България и занапред!
*Интервюто е публикувана в брой 8|2024 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК