Д-р Ралица Йорданова-Козарева: „Основният проблем в здравеопазването не е липсата на средства, а липсата на хора!“

Д-р Ралица Йорданова-Козарева завършва медицина в Медицински университет – Пловдив през 2009 г. с отличен успех. През 2010 г. започва специализация по детска неврология в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив. През 2016 г. защитава дисертационен труд на тема „Нервно-психическо развитие на петгодишни деца – нормативи и изработване на тест“ под научното ръководство на проф. д-р Иван Иванов. През 2017 г. придобива специалност по детска неврология, а през 2020 г. – по педиатрия. Член е на Българската педиатрична асоциация, Българското дружество по детска неврология, психиатрия и психология на развитието, European society of Pediatric Neurology. Взима участие в национални и международни научни събития. Научните й интереси са в областта на нервно-психическото развитие, нарушенията в развитието, метаболитните и невродегенеративни заболявания.

 

Защо решихте да бъдете лекар?

Мечтаех да стана лекар още от първата година в гимназията. Тогава не си давах сметка, че ще бъде толкова трудно. Родителите ми се опитваха да ме разубедят, но след 9-ти клас видяха, че съм твърдо решена, че ще се занимавам с това. Оттогава ме подкрепят безрезервно. Колкото и банално да звучи, избрах професията, за да мога да помагам по възможно най-добрия начин на хората. Също така ми харесва, че това е професия, в която се „решават загадки“ и винаги се търси отговора на въпроса „защо?“.

 

Имате специалности по неврология и по педиатрия. Коя бе причината да изберете тези две специалности?

Изборът на педиатрията беше повлиян от моя първи работодател и ментор – проф. Румен Стефанов. Още като студентка в четвърти курс започнах работа в Информационния център по редки болести и лекарства сираци. Тогава не си представях, че ще мога да се отдам на тази толкова отговорна специалност. Под негово влияние обаче, както и благодарение на контактите, които създадох, се убедих, че няма невъзможни неща. След това попаднах при проф. Иван Иванов, ръководител на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“ и Катедрата по педиатрия и медицинска генетика към МУ – Пловдив. Той е моят най-голям учител и вдъхновител. Така избрах и специалността детска неврология. Благодарение на него заобичах детската неврология, която според мен е най-голямото предизвикателство сред педиатричните субспециалности. А с времето, колкото повече научавах, толкова по-интересна ми ставаше… И все още се уча…

 

Лично за вас какво е педиатрията?

На практика по-голямата част от живота ми.

 

Педиатърът според вас трябва да е…

Трябва да е добър човек, да обича децата, да е търпелив. Но най-вече трябва да е отдаден и… издръжлив.

 

С какви трудности се сблъсквате в професията си?

Трудностите са различни всеки ден. Но те са, за да се преодоляват. Административните тежести са много, но с тях се справяме. Най-трудни лично за мен са загубите на пациенти. За щастие, в педиатрията те не са толкова чести, колкото при възрастните. Ние обаче се привързваме към пациентите си и техните семейства. Прекарваме с тях много време и те стават част от нас.

 

Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?

Случвало се е, но това е рядко. А и аз вече далеч не съм толкова млада. Освен това имам щастието да работя в изключително сплотен колектив и при конфликтни ситуации винаги има кой да застане зад гърба ми.

 

Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?

Проблемите са не само в детското здравеопазване. Мисля, че липсата на кадри, особено на медицински сестри, е най-дълбоката рана. Смятам, че проблемът не е липсата на средства, а липсата на хора.

 

Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?

Бих искала да имаме повече време за децата и техните семейства и по-малко време да отделяме на бюрокрация. А за себе си бих искала да стана по-търпелива.

 

Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?

Категорично. Щастлива съм, че работя в Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Св. Георги“, която на практика е с капацитета на такава – тя разполага със специалисти и звена от всички педиатрични субспециалности, както и с интензивно отделение, което е на изключително високо ниво.

 

За какво мечтаете като млад, но вече с толкова голям опит специалист?

Мечтая да продължа да работя с екипа, с който работя и досега, защото те са незаменими. Мечтая за нова и по-добра материална база, в която да работим. Мечтая „да предам нататък“ всичко това, което аз съм получила и в личен, и в професионален план.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.