Д-р Паша Караиванова завършва Медицински университет – София през 2024 г. с отличен успех и придобива степен „Магистър по медицина“. През 2023 г. участва в международен обмен по педиатрия към Медицински университет – Люблин, Полша, а през 2024 г. преминава курс по амбулаторна педиатрия към Поликлиника България.
От март 2025 г. е лекар-специализант по детска пневмология и фтизиатрия в УМБАЛ „Александровска“ – София. От юни 2025 г. работи и като лекар в амбулаторна практика към АИППМП „д-р Нели Михнева“, където извършва профилактични прегледи, ваксинации и консултации на деца, както и диагностика и лечение на остра патология в детска възраст. От септември 2025 г. заема позицията на дежурен лекар в неотложен кабинет към МЦ Перник.
Как се насочихте към тази трудна професия?
По-скоро медицината избра мен, отколкото аз нея. Още от дете харесвах болниците, филмите за лекари, „преглеждах“ играчките си, а впоследствие и много обичах да чета за болести. Макар да имам наследственост в рода, моите родители никога не са ме насочвали към тази професия, а даже обратното – опитваха се да ми кажат колко е трудна и изискваща. В училище имах прекрасен преподавател по биология – г-жа Йонова, която също много затвърди моето решение да уча медицина.
В момента специализирате детска пневмология и фтизиатрия. Коя бе причината да изберете педиатрична специалност?
Педиатрията беше първият ми избор още когато станах студентка, а впоследствие, преминавайки през всички специалности, разбрах, че ще бъде и окончателният.
Няма друга специалност, която да изисква толкова комуникация, спокойствие и грижа за пациента, колкото педиатрията. А детската пулмология стана мой избор след модула ми в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска“ – преподавателите, с които се срещнах там, ме вдъхновиха и реших, че това са мястото, специалността и хората, с които искам да работя.
Лично за вас какво е педиатрията?
Най-голямото удовлетворение и най-голямото предизвикателство.
Педиатърът според вас трябва да е…
Лекарят-всезнайко, който е запазил детето в себе си. Освен да бъде приветлив, спокоен и търпелив, бих казала, че най-важното му умение е да може да комуникира добре с децата, но най-вече с родителите.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Най-вече колко организационно неуредени са всички аспекти около започването на специализацията и провеждането й. Вярвам, че има място за големи реформи и в заплащането, и в регулацията, и в изпълнението на обучението.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Да, даже се радват и неведнъж съм чувала родителите да възкликват „Колко се радвам, че сте млада“. Усещам, че и децата се отпускат повече, като видят млад усмихнат лекар.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Основният, който всеки колега ще посочи, е изключителното централизиране на медицинската грижа в големите градове. Същевременно в София всички клиники и съответно специалисти са разпокъсани в отделни болници, което изключително много затруднява процеса на работа. Детето лежи в една клиника, но ходи на скенер във втора, а за консултация със специалист – в трета. Огромен проблем във всяко болнично звено е липсата на медицински сестри. Разбира се, не на последно място по важност е и остойностяването на труда. Засега съм с усещането, че детското здравеопазване не е приоритет на държавата, но оставам вечен оптимист за бъдещето.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Смятам, че трябва да се работи активно за подобряване на здравната култура на населението, както и че фокусът трябва да е насочен към профилактиката и предотвратяването на болестите, а не толкова върху болничната грижа.
Винаги подкрепям работата в екип и смятам, че добрият работен микроклимат е от ключово значение за мотивацията на всички работещи в лечебните заведения.
Какви са плановете ви след като завършите специализацията си?
Това за момента е далеч във времето, но със сигурност ми се иска да остана да работя в България, надявам се да видя доста реформи в следващите 10 години. Моя мечта винаги е била и да преподавам, така че се надявам да имам възможността да развивам комбинация от дейности – болнична грижа, научна и преподавателска дейност и амбулатория.
За какво мечтаете като млад лекар?
Мечтая си за добре работеща здравна система, която да осигурява необходимото и за пациентите, и за работещите.