Д-р Неше Якуб завършва Медицинския факултет към Тракийски университет – Стара Загора през 2011 г. През същата година започва професионалния си път като лекар-ординатор в Детско отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, Кърджали.
През 2013 г. е зачислена за специализация по педиатрия след успешно издържан конкурсен изпит. Част от обучението й преминава в Детска клиника на УМБАЛ „Св. Георги“ АД – Пловдив. През 2020 г. д-р Якуб придобива специалност по педиатрия.
Професионалните ѝ интереси са в областта на общата и профилактичната педиатрия.
Защо решихте да станете лекар?
Още от малка имах силен интерес към хуманитарните науки, което естествено ме насочи към медицината. Произлизам от семейство, в което има лекари, и тази среда допълнително утвърди стремежа ми да поема по дългия и понякога „трънлив“ път на професията.
Коя бе причината да изберете педиатрията за ваша специалност?
Насочих се към педиатрията в пети курс, когато започнахме да я изучаваме. Тогава осъзнах, че работата с деца ми допада, носи ми истинско удовлетворение и ме кара да се чувствам наистина полезна.
За съжаление, много млади лекари не избират тази специалност заради финансовата несигурност, спецификата и тежестта на работата, високата правна отговорност, трудностите в комуникацията с деца, както и широкия обхват на педиатрията.
Не е тайна, че заплащането е водещ стимул за работа. Именно по-високото възнаграждение би могло да привлече повече кадри, които по-бързо и целенасочено да се стремят към квалификация.
Лично за вас какво е педиатрията?
Въпреки, че е изпълнена с ежедневни предизвикателства, педиатрията е благородна и смислена професия, която носи радост и удовлетворение.
Педиатърът според вас трябва да е…
… Търпелив, заинтересован, загрижен, внимателен, решителен и да дава право на избор.
С какви трудности се сблъсквате като млад специалист?
Основните трудности са свързани с емоционалното натоварване и стреса, породени от специфичния характер на работата. Допълнително влияние оказват и високите очаквания на родителите, които често разчитат на бързо и категорично разрешаване на проблема.
Сблъскваме се и със затруднения при опитите да създадем баланс между личния живот, грижите за семейството и професионалните ангажименти.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Това е двустранен процес – вярата е взаимна и се изгражда в процеса на работа.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Проблемите в детското здравеопазване са многобройни и засягат всички нива на системата – от превенцията и ранната диагностика, до лечението, долекуването и палиативните грижи за детските пациенти. Необходим е цялостен, интегриран подход, който да осигури по-ефективно, достъпно и качествено детско здравеопазване.
Поколения български педиатри мечтаят за Национална педиатрична болница. Как трябва да изглежда според вас тя?
Националната педиатрична болница е необходимост! Създаването ѝ би позволило да се решат множество проблеми, свързани с организацията, комплексното лечение и проследяването на децата, които се нуждаят от специализирана грижа. Тя трябва да бъде модерна, добре оборудвана структура, обединяваща различни педиатрични специалности, за да осигурява цялостен и координиран подход към лечението на всяко дете.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих искала педиатричната помощ да бъде качествена и достъпна, с равномерно разпределени специалисти и субспециалисти в цялата страна. Необходимо е да се постави по-силен акцент върху профилактиката, детското психично здраве и борбата с антибиотичната резистентност, както и да се подобри комуникацията между различните нива на педиатричната грижа.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая за много излекувани пациенти, благоприятни условия на труд, признание и уважение.