През 2017 г. д-р Мирела Петкова е приета да учи медицина в МУ – София, като в момента протичат държавните й стажове. 0т 2019 г. до март тази година поетапно работи като медицинска сестра в Отделението по хирургия, Ковид отделението и Отделението по детска урология в МБАЛ „Вита” – София. От април 2024 г. е специализант по педиатрия в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска”.
Как се насочихте към тази професия ?
Досегът ми с медицината и нейните необятни възможности е по линия на баща ми, който е ветеринарен лекар. Още от малка съм му асистирала, когато е оперирал животни. Майка ми видя този огън към медицинската работата в очите ми и когато настъпи време за избор на професия, тя и баща ми ме подкрепиха това да стане възможно.
В момента специализирате педиатрия… Коя бе причината да я изберете?
Неслучайно казват, че педиатрията и ветеринарната медицина си приличат, защото пациентът не говори и от трето лице трябва да разбереш за развитието на болестта. Всъщност, причината да избера тази специалност се крие в студентските ми години, когато след затваряне на Ковид отделението в болница „Вита“ ме преместиха в новооткритото отделение по детска урология. Това беше огромен късмет и възможност за мен! Работата ми там като медицинска сестра се оказа ключов момент за избора на специалност. Детските уролози са безкрайно мотивирани и отдадени на работата си, а с такъв невероятен екип влюбването в работата с деца е неизбежно. Влизаш в отделението и навсякъде играчки, разминаваш се с деца, изпращаш ги, след като определен период си се грижил за тях и си се привързал. Енергията, която носят, е неповторима и те зарежда много. Ако някой ми беше казал, че ще работя с деца, когато започнах следването си, сигурно щях да му се изсмея, но нещата се наредиха по най-добрия възможен начин. Досегът до децата ме прави щастлива, понякога комуникацията с родителите е трудна, но сме длъжни да направим най-доброто в името на тези малки слънца!
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е любовта, която ме вдъхновява. Тя те поглъща в различни измерения, защото патологията й е необятна. Винаги има с какво да те изненада и е предизвикателство да поставиш правилната диагноза. Тя е специалната доза адреналин, която те буди сутрин и ти дава сили да дадеш най-доброто от себе. Децата са моят неизчерпаем източник на енергия.
Педиатърът според вас трябва да е…
Човек с огромно сърце и душа, който се грижи за всички деца като свои. Да обича искрено работата си и да е безкрайно отдаден на нея, за да е истински добър в преглеждането, комуникирането и проследяването на детето.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Определено системата, от която сме част, има нужда от промяна и това трябва да се случи в краткосрочен план, ако не искаме да останем без специалисти.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Всяко начало е трудно. Подходът е изключително важен – както към родителя, така и към детето. Доверието се гради трудно, но по този път се изгражда и една страхотна връзка пациент – лекар. Смятам, че е важно детето да бъде предразположено, за да не се страхува и накрая прегледът да завърши с лакомство. Необходимо е изчерпателно обяснение към родителя, за да го успокоим и дадем правилни насоки. Аз имам един принцип – винаги се поставям в обувките на родителя и се опитвам да го разбера. Докато детето опознава играчките в кабинета, отделям необходимото време бавно и ясно да обясня на родителя за състоянието на пациента и адекватно да отговоря на зададените въпроси. Правилното отношение и придобитите знания са убедителни конкуренти на опита, затова млад не винаги означава незнаещ.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване?
Един от най-големите проблеми е липсата на специализирани кадри. Лошото е, че нещата не се подобряват, а данните сочат, че кадровият дефицит се увеличава. Смятам, че отсъствието на единна информационна система, с която да работят всички болници, е огромен проблем, тъй като редовно се случва да идват деца, които имат минали хоспитализации в различни болници, не носят или са изгубили медицинската информация, която им е дадена, което затруднява и забавя работния процес.
Друг базов проблем е разпокъсаността на медицинските заведения, която затруднява своевременното и ефективно лечение на малките пациенти.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Националната педиатрична болница трябва да е държавна, многофункционална университетска детска болница. Ние се нуждаем от модерно медицинско заведение, което да съчетава пълния набор от детски специалисти на едно място. Тя трябва да е способна да покрива нуждите на тежките и редките случаи. Изключително е трудно за притеснените родителите да обикалят от една болница в друга, лутащи се къде трябва да отидат, за да спасят детето си. Нейното създаване ще реши един от базовите проблеми на детското здравеопазване и ще се улесни диагностиката, проследяването и лечението на децата.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
В България неонаталният скрининг, чиято цел представлява отриването навреме на лечими вродени заболявания, включва само три от тях – фенилкетонурия, вроден хипотиреодизъм и вродена надбъбречнокорова хиперплазия. Това, което искам да се промени, е към този скрининг да се добавят възможно повече заболявания, което ще позволи навременна терапия и диагностика на усложненията.
За какво мечтаете като млад специалист?
Както се пее в една прекрасна българска песен, „ще бъде детска планета надежда, мир, светлина“. Нека за всяко дете има шанс за живот!
Ако трябва да посочим една основна пречка пред създаването на по-здрав детски свят, това е изкривеното схващане за нормалност. За една майка може да е нормално да обиколи пет педиатрични кабинета за една вечер с дете, чиито оплаквания са хрема и кашлица. Едновременно с това, друга майка, чието кърмаче не се храни адекватно с дни и ненаддава на тегло – да не се консултира със специалист. И тук се появява един от най-упоритите и пагубни проблеми, осакатяващи здравната ни система – невежеството, дали поради незнание или активно игнориране…
Мечтая да се създаде ресурс за лечение за всяко болно дете, който да бъде достатъчно мощен, задълбочен и научно подплатен в една балансирана среда за ефективно възстановяване. Независимо от състоянието на детето, всеки родител заслужава да му се вдъхне надежда и да му се окаже подкрепа от наша страна, не само като лекари, но и като част от голямото човешко семейство.
Надявам се в бъдеще да се изгради среда, в която несломимият дух и колосалният интелект на лекарите да водят до все по-голям напредък в медицината и аз да съм част от този процес.