Д-р Мария Петкова завършва с отличие Медицински университет – Плевен през 2018 г. През същата година започва специализация в Клиниката по детски болести към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“. От 2019 г. е назначена за асистент в Катедрата по педиатрия към МУ – Плевен и започва работа по докторантурата си. Член е на Българския лекарски съюз и Българската педиатрична асоциация.
Защо решихте да бъдете лекар?
Още от дете имах непреодолимото желание да помагам на всички около мен. И някак естествено се случваше да се водя от първия принцип на медицината, който гласи: „Преди всичко не вреди!“. Не мога да кажа, че мечтата ми е била конкретно да стана лекар, но се радвам, че стремежът ми да съм полезна на семейството си и обществото се запази и до днес, а лекарската професия е идеалният начин да го постигна.
А коя бе причината да изберете педиатрията за своя специалност?
Решението да специализирам педиатрия беше също толкова естествено продължение на професионалния ми път, както и медицината. Винаги съм обичала децата и съм се разбирала с тях, дори майка ми веднъж забеляза, че малчуганите имат особено отношение към мен и ми каза, че непременно трябва да се занимавам с деца. Тогава тази мисъл откровено ме изплаши, тъй като работата с деца е особено отговорна, но когато се дипломирах, разбрах, че това е моето призвание.
Лично за вас какво е педиатрията?
За мен педиатрията е грижа и любов към най-чистите създания, упорита работа и несравнимо удовлетворение.
Педиатърът според вас трябва да е…
Всеотдаен, ерудиран, внимателен и адаптивен. Педиатърът трябва да вдъхва доверие не само на малките пациенти, но и на техните родители. Само така могат да се постигнат оптимални резултати.
С какви трудности се сблъсквате като млад специалист?
Един специализант по педиатрия у нас трябва да притежава значителна упоритост, за да успее. От една страна, педиатрията не е, така да се каже, приоритетна специалност. Тя се свързва не толкова с позитивните си страни, колкото с проблемите, които среща. Например, погледнато отстрани, малко хора ще кажат колко може да бъде приятна и зареждаща работата с деца, повечето ще си помислят, че не е достатъчно добре възнаградена. Също така, това не е работа като всяка друга, защото тук лекарят работи освен с пациента и с неговите родители, което изисква едно по-деликатно отношение.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Разбира се, това не е проблем. Пациентите вярват, когато усетят, че лекарят подхожда с разбиране, откровеност и емпатия.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Сред най-големите проблеми, пред които е изправено детското здравеопазване, са дефицитът на кадри, повсеместно и на национално ниво, и липсата на единно звено, в което децата да получават високоспециализирана здравна помощ спрямо техните индивидуални медицински нужди.
Друго предизвикателство е недостигът на средства за профилактика в детска възраст, което поражда недостатъчна информираност за основните медицински състояния. Още по време на основното образование трябва да се започне изграждане на базисни знания по отношение на най-честите медицински състояния, с които човек се сблъсква в детска възраст, а и след това.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих искала педиатрията да стане по-атрактивна специалност за младите колеги и тези от тях, които я избират, по-често да предпочетат да останат да практикуват в България. За целта трябва да се подобрят условията на работа и обучение, както и да се осигури достойно възнаграждение за труда на всеки един педиатър. Аз, от своя страна, мога да продължа да върша работата си с удоволствие и да давам своя личен пример на колегите след нас.
Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?
Разбира се. Безспорна е необходимостта от широкоспектърна структура на национално ниво, която да осигурява навременна и всеобхватна медицинска помощ на малките пациенти от цялата страна.
За какво мечтаете като млад специалист?
Преди всичко мечтая за здраве, здраве за децата, не само в България, но и по света. Те всички заслужават детството си, а за да го получат, трябва да са здрави. Мечтая да има достатъчно педиатри, които да помагат това да се случи.