Д-р Магдалена Богданова завършва медицина през 2016 г. в Медицински университет – София. Специализира педиатрия от 2017 г., като от 2023 г. е специализант в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“. Интересите й са в областта на здравословното отглеждане на деца, профилактиката и своевременното откриване и лечение на заболяванията в детската възраст.
Д-р Богданова е майка на две породени деца. Има активен профил в Instagram (@bogdanova.md), който определя като „Учебник по педиатрия за родители”. В социалните мрежи се стреми да информира майките относно ключови теми, свързани със здравето и развитието на децата.
Защо решихте на бъдете лекар?
Много пъти сама съм си задавала този въпрос. Сякаш така съм се родила. Не си спомням да съм искала да се занимавам с друго или да съм си се представяла да работя някаква друга професия.
В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности. Коя бе причината да я изберете?
Съвсем в началото, когато завърших медицина, се бях насочила към неонатологията. Тогава обаче, събитията не се стекоха по начин, че да започна да специализирам. Въпреки това остана желанието ми да се занимавам с деца. Дори не съм мислила дали тази специалност е желана, колко е платена и т.н. Просто исках да съм заобиколена от деца. Така реших да специализирам педиатрия.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е удовлетворяваща, завладяваща и изпълваща сърцето професия. За нея си струва всичко – да оставаш след работно време, да се лишаваш от свободното такова. В педиатрията освен болести има смях, забава, приказни герои, прегръдки и много обич в безброй малки очи.
Педиатърът според вас трябва да бъде…
Педиатърът трябва да бъде едно непораснало дете, да има чиста душа и да излъчва топлина. Да разбира само с поглед и поведение все още неговорещите, а на говорещите да чете между редовете. Да се смее, когато е весело, и да прегръща силно, макар и с думи, когато е нужно.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Може би единствената трудност е съчетаването на професионалните и личните ангажименти. Всичко останало може да се моделира по някакъв начин.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Все по-често – да. Доверяват ми се, макар и все още да питат дали аз съм лекарят.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Според мен това е липсата на Национална детска болница, където всяко дете, което има нужда, да бъде обслужено от мултидисциплинарен екип, без да се налага да обикаля по много места.
Проблем е и това, че обществото все повече губи доверие в лекарите. Също така много лекари напускат страната ни заради ниското заплащане. Разбира се, има и още много други проблеми, но аз мисля, че ние, лекарите, трябва да се съсредоточим върху процеса на лекуване, да използваме обстоятелствата по най-добрия начин и да се нагаждаме според създадената ситуация. Да намерим за какво да сме благодарни, не само да изтъкваме недостатъците на здравеопазването ни.
Какво искате да се промени?
Искам да няма такава комерсиализация откъм лекарства, медикаменти. Също така да няма толкова документация, която трябва да се води. Лекарят е буквално претрупан от всякакви други дейности, преуморен е и често е изнервен. Бих искала преди всичко лекарят да мисли как да лекува!
Какви са плановете ви след завършване на специализация?
Мисля си за втора специалност тук, в България!
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая си родителите да имат повече вяра в педиатрите. Когато детето е болно, да не го водят на 3-4 поредни педиатъра, а да си изберат един, на когото да следват назначенията. Това обикаляне по кабинети е излишно и носи рискове за детето и за популацията като цяло.
Мечтая си педиатрите да са по-ведри, по-усмихнати, по-малко уморени. За последното мисля, че трябва и други да се намесят, за да стане реалност!