Д-р Кристина Йотова: Педиатрията е неподправена енергия

Интервюто е публикувано в брой 12|2023 на Педиатрия плюс. Целият брой четете ТУК

 

Д-р Кристина Йотова завършва Медицински университет – Плевен през 2017 г. От следващата година започва специализация по педиатрия в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ Плевен, назначена е за хоноруван преподавател и е зачислена като редовен докторант към Катедрата по детски болести на Медицински университет – Плевен. От 2022 г. е асистент към същата катедра. През тази година придобива специалност по педиатрия.

Основните клинични интереси на д-р Йотова са в сферата на детската хематология и храненето при кърмачета и деца.

 

Как решихте да станете лекар?

Природните науки бяха моя страст в училище. Още в началото на гимназията знаех, че искам да кандидатствам с биология, а по-късно у мен се зароди идеята за медицина. Смятам, че тази професия дава на човек възможността винаги да надгражда себе си и способностите си.

 

Наскоро специализирахте педиатрия – една от най-нежеланите доскоро медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?

Колкото и банално да прозвучи, смея да твърдя, че педиатрията ме избра. Завършвайки медицина, се бях насочила към друга близка специалност, но поради липса на места за специализация, се озовах в педиатрията, което към днешен ден считам за истински късмет.

 

Лично за вас какво е педиатрията?

Педиатрията е неподправена енергия, защото децата са най-чистите пациенти. Всяка тяхна емоция е искрена и това ме зарежда позитивно в работа ми.

 

Педиатърът според вас трябва да е…

Педиатърът трябва да е преди всичко човек, да е съпричастен с родителите и техните тревоги и да знае как да ги накара да се чувстват спокойни, поверявайки му детето си.

 

Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?

На този въпрос може би трябва те да отговорят, надявам се, че успявам да ги предразположа.

 

С какви трудности се сблъсквате като млад специалист?

Смятам, че това са трудностите, с които се сблъскват повечето млади колеги, най-вече неуредиците в системата на българското здравеопазване.

 

Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?

Доста са и едва ли мога да изброя всички, но най-вече недостатъчното финансиране, централизацията на тесните специалисти, недостигът на кадри по малките населени места.

 

Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?

Смятам, че промените трябва да са на национално ниво. Не мисля, че като отделни специалисти имаме способността на генерални промени в здравеопазването. Бих искала да се урегулират достъпа на пациенти до специалист и спазването на стандартите за спешност, защото нашата специалност е доста потърпевша от нередностите в тази област.

 

Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?

Категорично да, но доста са трудностите в постигането на тази идея, защото една болница не означава само построяването на сграда.

 

За какво мечтаете като млад специалист?

Мечтая да имам възможността да работя и да се развивам в собствената си страна при едни нормални условия за това. Мечтая медицината в България да бъде съизмерима със световната във всяко едно отношение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *