Д-р Йоана Иванова завършва медицина в Медицински университет – София през 2023 г., а в момента специализира педиатрия в СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“. Научните й интереси са в областта на генетиката и неврологията.
Защо решихте да бъдете лекар?
Нито имаме лекари в семейството ни, нито пък това ми е било детската мечта, като малка исках да стана певица или космонавт. Винаги обаче съм проявявала любопитство и съм имала афинитет към природните науки. Вълнувах се да науча как функционират светът, човешкият организъм и психиката. С наближаването на края на гимназията дойде време да си избера посока. Реших да заложа на това, с което се справям най-добре и ми представлява искрен интерес, а именно биомедицинските науки. Ако трябва да съм честна, в началото не бях никак уверена дали медицината е подходяща за мен, но в хода на следването интересът ми се засилваше все повече и изборът се затвърди като правилен.
В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности. Коя бе причината да я изберете?
Всъщност, педиатрията се оказа доста предпочитана опция, поне в моя випуск и мога да разбера защо. На първо място, работата с деца е безспорно забавна и разведряваща. Харесва ми, че за да общува човек пълноценно с тях, трябва да говори на техния език и да се държи по-закачливо. Педиатрията е привлекателна и от научна гледна точка, защото изисква да имаш знания в почти всички области на медицината. Това я определя като разнообразна и интелектуално стимулираща. Моят личен избор беше силно повлиян и от преподавателите в Катедрата по педиатрия към МУ – София, които бяха сред положително открояващите се в университетските години. Те бяха сред малкото, които наистина положиха усилия да ни обучат по време на Ковид-пандемията. Когато има мотивирани преподаватели, у студентите много по-лесно и трайно пламва интерес към специалността.
Лично за вас какво е педиатрията?
Субективно погледнато, за мен педиатрията е шанс за развитие и поле, върху което се проектират надеждите ми за бъдещето.
Педиатърът според вас трябва да е…
Може би е хубаво педиатърът да притежава някои от характерните за децата качества – да не се взима твърде насериозно и да е искрен. Наблюденията ми са, че повечето педиатри в моето обкръжение са внимателни, интелигентни, възпитани и грижовни. Това е още един фактор, който ме привлече към специалността – хората, които са достойни модели за подражание.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Притеснява ме пропастта между придобитите теоретични знания в университета и необходимостта сега да се прилагат на практика. Всеки ден се изисква да придобиваш нови умения, и то бързо. Тъй като работата е споделена между много специалисти, е необходима добра комуникация, което също е трудно. Голямо предизвикателство за мен е и носенето на все повече отговорност.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Нe, но не им се сърдя.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
За момента нямам изградено компетентно мнение. Тепърва ми предстои да се сблъсквам с тях и да ги анализирам.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Струва ми се, че напоследък обществото се настройва негативно към събирателния образ на българския лекар и това води до ненужно напрежение в комуникацията с пациентите. Медиите допълнително подклаждат съмнението и предразсъдъците у болните (или в случая у родителите им). Ще ми се да помогна за възстановяването на имиджа на българския лекар. Може да е наивно, но вярвам, че ако лекарят се държи по презумпция с уважение към човека пред себе си и отделя време да обясни за проблема, това би обезвредило голям процент от конфликтните ситуации.
Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?
На теория звучи добре да съществува обединено звено за всички тесни педиатрични специалности. Това би спестило време за транспорт и би улеснило комуникацията между отделните специалисти. На практика организирането на такъв тип болница вероятно ще представлява логистично предизвикателство.
Какви са плановете ви, след като завършите специализацията?
Към момента планирам след педиатрията да започна втора специализация по медицинска генетика. Намирам сферата за изключително вълнуваща, полето е ново и неизследвано, а перспективите за бъдещето са обещаващи.
За какво мечтаете като млад специалист?
На първо място, искам да се науча да работя медицина, базирана на доказателства. Всичко останало, колкото и добре да звучи, не действа оптимално в полза на пациента. Мечтая си също да култивирам качества като увереност и инициативност, за да мога да взимам правилните решения в напрегнати ситуации. Искам да създам трайни и стойностни взаимоотношения с колеги, за да можем да си помагаме в хода на интердисциплинарни проблеми, а и заради чувството да принадлежиш към общност. Не на последно място, мечтая някога да мога да допринеса за научния прогрес в медицината.