Д-р Ивана Петрова завършва медицина в Медицински университет – София през 2023 г. През последните три години от следването си работи като здравен асистент в Клиниката по детска ендокринология и болести на обмяната в СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“, а от ноември 2025 г. е специализант в същата болница.
Защо решихте да бъдете лекар?
Още от дете търся предизвикателствата и намирам удовлетворение в това да се справям с трудности. Затова изборът на професия, която изисква упоритост и отдаденост, беше естествен за мен. Да бъда лекар означава не само да се изправям пред сложни ситуации, но и да имам възможността да помагам на хората, именно това най-силно ме мотивира.
В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?
Не споделям напълно мнението, че педиатрията е сред нежеланите специалности. Напротив, в последните години все повече млади лекари проявяват интерес към нея, което е обнадеждаващо. При мен изборът дойде естествено и е свързан с личен опит. Като дете бях пациент именно в болницата, в която сега специализирам, и още тогава вярвах, че един ден ще мога да помагам на малките пациенти по същия начин, по който лекарите се грижеха за мен. Това преживяване ме насочи и затвърди решението ми да избера педиатрия.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията за мен е съчетание от отговорност, търпение и постоянство. Това е област, в която медицинските знания вървят ръка за ръка с емпатията и вниманието към най-уязвимите пациенти.
Педиатърът според вас трябва да е…
… Човек, който умее да вдъхва спокойствие, да изслушва и да подхожда с разбиране към всеки малък пациент. Освен лекар, той често е и опора за цялото семейство.
С какви трудности се сблъсквате като млад специалист?
Като млад специалист една от основните трудности, с които се сблъсквам, е недостигът на медицински персонал, особено на медицински сестри. Тяхната роля е ключова за нормалното и ефективно протичане на лечебния процес. Друг сериозен проблем е голямото количество документална работа, което отнема време, което бихме могли да посветим на пациентите.
Трудности винаги ще има – важното е да се адаптираме, да намираме решения и да не позволяваме тези предизвикателства да влияят на нашия професионализъм и отношение към пациентите.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Понякога наистина виждам лека доза колебание в погледите на родителите, когато осъзнаят колко съм млада. Това е напълно нормално. Затова се старая да бъда максимално ясна и подробна в обясненията си – какви изследвания назначавам, защо са нужни и как ще протече лечението. Когато говориш на разбираем език и показваш, че знаеш какво правиш, доверието идва много по-бързо. Помага и фактът, че старшите ни лекари винаги са на разположение при по-сложни случаи. Това дава спокойствие както на нас, така и на родителите, и всички заедно работим в една посока – най-доброто за детето.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Един от основните проблеми в детското здравеопазване е недостигът на специалисти, предимно в малките населени места, което води до голямо натоварване и по-труден достъп до грижи. На много места липсва и достатъчно модерна техника, което затруднява диагностиката. Отделно, родителите често се влияят от непроверена информация онлайн, което понякога създава излишно напрежение. Въпреки това, екипите правят всичко възможно да осигурят добри грижи.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Националната педиатрична болница трябва да бъде място, което събира всички необходими детски специалисти и модерно оборудване, за да не се налага децата да обикалят между различни болници. Важно е да предлага съвременни условия, екипна работа и спокойна среда както за малките пациенти, така и за техните родители. Най-важното е детето да получава комплексна, навременна и качествена грижа на едно място.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Основното, което бих искала да се промени, е младите лекари, които специализират, да имат причина да останат и да работят в България. Не е тайна, че педиатрията е една от най-ниско платените специалности и това често ги отблъсква. Иска ми се условията, възможностите за развитие и отношението към младите кадри да са по-добри, за да може повече от нас да виждаме бъдещето си тук, а не в чужбина. Вярвам, че с повече подкрепа и реални промени можем да задържим хората, които искат да помагат на децата в нашата страна.
За какво мечтаете като млад специалист?
Като млад специалист мечтая да се развивам, да натрупам опит и увереност, да виждам резултатите от труда си в усмивките на децата и спокойствието на родителите им. Надявам се да работя в среда, която ме подкрепя и ми дава шанс да се уча от най-добрите. И най-вече – мечтая да запазя ентусиазма и мотивацията си, независимо от трудностите по пътя.