Д-р Дина Атова завършва медицина в Медицински университет – София през 2023 г. През последната година от следването си работи като здравен асистент в Клиниката по детска нефрология и хемодиализа в СБАЛ по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“, а от началото на 2024 г. е специализант в същата болница.
Защо решихте да бъдете лекар?
Като дете никога не съм си представяла да бъда лекар, вероятно защото самата аз не съм от семейство на лекари.
В гимназиалните ми години вече усетих, че съм привлечена от тази професия, въпреки че ми отне време да го призная пред себе си. Звучеше ми много вълнуващо да изучаваш как работи човешкия организъм и да използваш придобитите знания, за да помагаш на хората. Когато окончателно взех решението да поема по този път, имах късмета семейството ми да ме подкрепи безусловно, което продължава и до днес.
В момента специализирате педиатрия – доскоро една от най-нежеланите медицински специалности. Коя бе причината да я изберете?
Решението да специализирам педиатрия дойде на много късен етап от моето образование и беше голяма изненада за всички, включително и за мен. Обучението по педиатрия в пети курс ме срещна с най-интересните случаи, най-отдадените лекари и най-зареждащите пациенти. Още след първото практическо упражнение си казах, че това е моята специалност.
Лично за вас какво е педиатрията?
От скромния ми опит до момента бих казала, че педиатрията е много пъстра специалност. За няколко месеца се сблъсках със заболявания, за които съм смятала, че ще чета само в учебниците, но никога няма да видя в практиката. Това прави професията много
по-вълнуваща и интересна, а същевременно изисква непрестанно развитие и усъвършенстване.
Педиатърът според вас трябва да е…
Търпелив и адаптивен. При работата с деца, дори привидно най-лесните манипулации могат да се окажат истинско изпитание. Същевременно малките пациенти разкриват най-хубавите черти от характера на лекаря и го карат да бъде по-внимателен, мил и креативен.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Бих казала, че като специализант най-голямото предизвикателство е липсата на клиничен опит и увереност — именно те могат да превърнат дори рутинните случаи в трудни. Отговорността също е огромна. Много често, след тежко дежурство, се прибирам вкъщи и започвам да премислям всеки пациент и всяко свое решение.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
В педиатрията не е достатъчно да спечелиш доверието на детето, а и това на родителите му, които в повечето случаи са силно притеснени и искат да знаят, че срещу тях стои адекватен и отговорен човек. Истината е, че когато подходиш към тях с търпение, емпатия и уважение, повечето хора отговарят със същото.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Ограниченият достъп до специализирани кадри и отделения в по-малките населени места затруднява превенцията, ранната диагностика и своевременното лечение на редица заболявания. В случаи на спешност се налага деца в тежко състояние да пътуват часове до най-близкия специализиран център, което забавя лечението и увеличава риска от усложнения, включително и фатални. Освен това за много пациенти с хронични заболявания преходът към специалисти за възрастни се оказва един труден и неефективен процес.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Осигуряването на съвременна и комплексна грижа за децата налага изграждането на единен център, който обединява всички субспециалности от диагностично-лечебния алгоритъм под един покрив. Децата с хронични заболявания се нуждаят от мултидисциплинарен екип за правилна оценка и своевременно лечение, което не е постижимо в момента съществуващите структури. Специалистите са принудени да пренасочват пациентите и техните семейства от болница в болница, което крие рискове за здравето на децата и води до негативно отношение от страна на родителите.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
В българското детско здравеопазване има много организационни и административни проблеми. В основата на всичко е системата с клинични пътеки, която е крайно неефективна и не отразява действителните нужди на пациента. Лечение със скъпоструващи медикаменти също е обвързано с редица административни трудности и голяма доза бюрократщина. Осигуряването на съвременна диагностика и лечение за българските деца е благодарение на всеотдайността на педиатрите и въпреки здравната система.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая българските деца да имат достъп до висококвалифицирана грижа, своевременна диагностика и съвременно лечение, а техните семейства да получават нужното разбиране и подкрепа.
Интервюто е публикувано в в брой 7|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК