*Интервюто е публикувано в брой 7|2024 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Д-р Диляна Петкова завършва медицина в Софийски университет „Св. Климент Охридски” през 2022 г. с отличие. През същата година започва специализация по педиатрия в Клиниката по педиатрия на УМБАЛ „Александровска”. Интересите й са основно в областта на детските белодробни и алергични заболявания.
Защо решихте да бъдете лекар?
От дете бях решила, че същността на професията ми ще е да помагам. Не знаех какъв точно ще бъде моят начин, докато не открих, че имам интерес към природните науки, в частност биологията. Търсех и предизвикателство. И така, без лутане, избрах медицината.
В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности. Коя бе причината да я изберете?
Смятам, че интересът към тази специалност не е малък. Съдя по това, че съм заобиколена от много млади, ентусиазирани лекари, които се стремят да бъдат отлични педиатри. Причината да избера педиатрията е възможността да работя с едни от най-силните и борбени хора – децата. Възхищавам им се! И въпреки че отговорността е огромна, удовлетвореността да помогнеш усмивката им да се върне е неизмерима.
Лично за вас какво е педиатрията?
За мен педиатрията е смисъл.
Педиатърът според вас трябва да е…
Подготвен и знаещ специалист, движещ се в крак с новостите и непрекъснато усъвършенстващ своите познания и умения. Трябва да е човек с добро сърце, всеотдаен, търпелив и слънчев, с топло отношение, който умело да предразполага децата, успокоявайки както тях, така и на родителите им.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Административната неуреденост, с която се сблъскват всички специализанти, е натоварваща и времеотнемаща. Също така смятам, че планът на обучение може да бъде oсъвременен, но навярно най-значимият проблем в момента е затрудненото му реализиране.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Уверена съм, че печеля доверието на моите пациенти и смятам, че това, съчетано с компетентен подход, вдъхва спокойствие на родителите. Но не на всички от тях. Истината е, че често срещам в родителите генерална липса на доверие и уважение към медицинските специалисти и здравеопазването като цяло.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
За нещастие, в здравната грижата за децата има редица недостатъци. Един от многото проблеми е кадровият дефицит на педиатри, особено в доболничната помощ и извън големите градове, а също и липсата на медицински сестри, което, за съжаление, има изгледи тепърва да се задълбочава. Недостатъчната профилактика, липсата на Национална педиатрична болница и взаимоотношението лекар-пациент, което не се основава на доверия – това са още проблеми.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Искам чрез моят личен пример като лекар да възвърна доверието на пациентите, а като гражданин – да отстоявам тези промени в държавната политика на здравеопазване, които ще го променят към по-добро.
Вашето мнение за бъдещата Национална педиатрична болница?
България има нужда от Национална детска болница. За децата с множество заболявания или неясна диагноза няма структура, в която да получат комплексната медицинска грижа, от която се нуждаят. Въпреки, че съществува много добра комуникация между различните специалисти и всички откликват при молба за консултация, състоянието на тези деца може да се влоши мигновено. В такива ситуации разпръснатостта на специализираните детски структури може да се окаже решаваща. Това поражда огромно напрежение и притеснение в медицинските специалисти и страх в семействата на тези пациенти.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая да бъда възможно най-добрия лекар за моите пациенти. Да бъда тяхна опора в трудния момент, да отнема от болка им и накрая всичко да завърши с тяхната усмивка.