Д-р Денис Стоянов: „Пациентите оценяват, когато срещу себе си виждат млади, енергични и уверени лекари“

Д-р Денис Стоянов завършва медицина в Медицински университет-София през 2021 г. Задължителните си учебни практики по време на следването си провежда в МБАЛ „Света Петка“, Видин. Започва професионалния си път първо като болногледач и медицинска сестра, а после като здравен асистент в Ковид-отделението на МБАЛ Национална кардиологична болница. През април 2022 г. започва работа като лекар-специализант по педиатрия в Детското отделение на УМБАЛ „Софиямед“.

 

Интервюто е публикувано в брой 4|2024 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК.

 

Как се насочихте към тази трудна професия? Защо решихте да бъдете лекар?

Лекарската професия не е моята детска мечта, по-скоро беше осъзнат избор в тийнейджърските ми години. Природоматематическите науки винаги са били моята сила, също така обичам контакта с хората и възможността да помагам. Смятах, че по този начин ще мога да давам своя принос към обществото.

 

В момента специализирате педиатрия. Коя бе причината да я изберете?

По време на следването си се бях насочил към друга специалност – офталмология. В процеса на доброволстване в Очната клиника и работата, която вършех, осъзнах, че това няма да е моето бъдеще и че не очните болести са ме привлекли. С педиатрията се сблъсках в пети курс от моето следване, когато вече имах идеята, че искам да работя с млади хора. Имах честта да попадна на невероятни преподаватели в Катедрата по детски болести, за съжаление, някои от тях вече не са сред нас, но те истински ме мотивираха и широко отвориха очите ми за това, което искам да правя.

Лично за вас какво е педиатрията?      

Емоцията, която получаваш от работата с малките пациенти, искрените усмивки на децата, сълзите, а понякога и комичните ситуации с тях са все неща, които не могат да бъдат описано. Разнообразието от симптоми, клиника и диагнози, целият този пъзел, който трябва да наредиш, прави специалността още по-привлекателна за мен.

Педиатърът според вас трябва да е…

Комуникативен, грижовен, търпелив и отзивчив към нуждите на малките пациенти и техните семейства.

 

С какви трудности се сблъсквате като специализант?

С поддържането на баланс между професионалния и личния живот – често близките хора и хобита остават на заден план в името на професията. Трудност е и комуникацията с родители, които са посветили няколко часа в четене на медицинска информация от недостоверни източници – това изисква търпение и силни аргументи от страна на лекаря.

 

Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млад?

До момента не съм усещал недоверие заради възрастта си. Не мисля, че ако лекуващият лекар е млад, пациентът ще получи по-лоши здравни услуги. Даже напротив – пациентите оценяват, когато срещу себе си виждат млади, енергични и уверени хора, които са истински заинтересовани от успеха на лечението. Освен това като млади лекари винаги имаме човек зад гърба си, до когото можем да се допитаме при необходимост.

 

Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?

Проблемите в детското здравеопазване са комплексни. Аз идвам от по-малък град, където определено липсва достъпност до качествени медицински грижи за децата, а и не само за тях. Недостатъчното финансиране на здравеопазването за деца, намаляващият брой педиатри и специалисти по здравни грижи, лошото здравно образование и информираност на родителите за грижите за децата им, включително за хранене, ваксинации и хигиена, са едни от големите проблеми, пред които сме изправени като общество. Специално внимание трябва да се обърне и на профилактиката при децата, която сама по себе си води до значително намаляване на сериозните здравни проблеми в бъдеще.

 

Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?

Всичко, което вече изброих, има нужда от реформи и изисква много усилия от страна на институциите, както и непримиримо гражданско общество.

 

Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?

Това е въпрос, който има само един отговор. Ние всички – общество и управляващи, сме огромни длъжници на българските деца и е недопустимо след толкова години все още да няма детска болница. Само този, който е работил в системата или се е сблъсквал челно с нея, осъзнава колко е важно да има Национална педиатрична болница.

 

За какво мечтаете като млад специалист?

Мечтая за здравна система с по-малко бюрокрация и повече възможности за развитие на младите лекари.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *