Д-р Дафина Тачова: „Детското здравеопазване е най-неглижираната част от здравната ни система“

Д-р Дафина Тачова завършва медицина в Медицинска академия – София през 1988 г. През 1996 г. придобива специалност по детски болести. До 2000 г. работи като участъков педиатър в Благоевград, като през тази година заедно с още четирима нейни колеги създават групова практика „Симпатия“, на която е управител и до момента. В хода на работата си решава да сключи основния си договор с РЗОК като педиатър, а допълнителния – като ОПЛ. Това й дава възможност за получаване на нови знания в областта на педиатрията и през 2013 г. придобива специалност по детска пневмология и фтизиатрия.

 

Какво е да бъдеш педиатър през 2022 г. в България? Кои са най-големите трудности, с които се сблъсквате в работата си?

По обясними причини ще обединя двата въпроса. Става все по-трудно да бъдеш педиатър в България. От една страна, здравната система е доведена до такова състояние, че за да можеш да решиш някакъв по-сложен проблем, изискващ хоспитализация, трябва да използваш изключително лични контакти, иначе няма решение. От друга страна, с навлизане на социалните мрежи в живота ни порасна самочувствието на голяма част от родителите – те се възприемат като компетентни в областта на детските болести, след като прочетат в нета няколко реда, свързани с оплакванията на детето им. Трудно е да убедиш такъв човек в целесъобразността на нещо, щом то не е в духа на прочетеното от него в мрежата.

 

Как и защо избрахте тази професия?

Всъщност, тя ме избра. Винаги съм искала да бъда лекар, но за педиатрия не бях и помисляла. Когато завърших, се оказа, че мога да започна единствено в Детско отделение. В началото ми беше трудно, защото изпитвах толкова жал към страдащите деца, че това постоянно ме изкарваше извън равновесие. Постепенно започнах да гледам с други очи – аз имах невероятния шанс да се погрижа за тях, да им помогна… Така се влюбих в тази специалност, че сега си мисля, че няма по-добра. Децата ми създават настроение, правят ме щастлива. Самата педиатрия е толкова огромна, че за да бъдеш добър детски лекар, трябва непрекъснато да четеш, да се усъвършенстваш. Това, че работя и като общопрактикуващ лекар ми помага изключително много – то ми дава по-широки знания, умения за по-добра диференциална диагноза.

 

Нуждае ли се детското здравеопазване в България от промени и в каква насока?

Това е една много голяма тема. Не може да се изчерпа с няколко изречения. В момента детското здравеопазване (ДЗ) е най-неглижираната част от здравната ни система. Сега ще видите как всички политици ще включат ДЗ в предизборните си речи като основен приоритет. След изборите отново всички ще забравят за него. Като се започне от липсата на Детска болница в София, мине се през най-лошо финансираните клинични пътеки, та се стигне до простичкия факт, че за 22 години единствено педиатрите останаха без потребителска такса в извънболничната помощ. Не мога да не отбележа най- болния въпрос – специализацията. Създаването на специалисти по педиатрия е един от най-трудните процеси, защото сама по себе си специалността е най-широката и включва всички останали специалности, при това всяка възрастова група си има своите особености, които трябва добре да се познават. Само който не се е явявал на изпит по педиатрия, той няма да признае това. Да привлечеш специализанти за толкова трудна за изучаване и безкрайно важна за детското здравеопазване област се изисква специално отношение на властимащите. Нашите млади колеги заминават в чужбина и при тези условия никога няма да се върнат. Скоро, ама много скоро ще останем без педиатри. И още нещо – не бива да се създават тесни специалисти, преди да са защитили специалност по детски болести. Вече виждаме, за жалост, плода на тази промяна в Наредбата за специализация.

 

Имате ли случай, който няма да забравите никога?

Имам много случаи, които няма да забравя никога. Работата ми е изключително интересна. Колкото повече работя, толкова съм по-изкушена да чета, да търся, да дълбая. Колкото повече научавам, толкова повече разбирам, че съм много далече от истинското познаване на детските болести. Това е един процес, преминаващ през редица незабравими случаи.

 

Кои са трите най-важни неща, които сте научили от практиката си?

Първо: Срещу мен стоят уплашено дете и разтревожени родители и моите емоции в този случай нямат никакво значение. Трябва да се справя с техните.

Второ: Моята задача е да бъда максимално полезна на своите пациенти.

Трето: Никога да не очаквам благодарност. Аз просто си върша работата. Когато видя благодарността в очите им, безспорно това ме прави щастлива.

 

 

Д-р Taчова отблизо

Обичам работата си, защото… тя ме провокира непрекъснато.

Талантът, който мечтая да имам, е… да действам успокоително на пациентите си, както някои мои учители.

Най-голямото ми постижение е… че докато се готвих за тази изключителна професия,  родих и отгледахме със съпруга ми две прекрасни деца.

Чувствам се щастлива, когато… някой тежък случай е приключил благоприятно.

Вдъхновявам се от… срещата с талантливи и успешни хора.

Последната книга, която прочетох, е Някакъв криминален роман, докато лежах на плажа. Мисля, че се казваше „Парижка тайна“.

Музиката, която харесвам, е… хубавата, независимо от кой жанр.

Релаксирам като… планирам следващо пътуване.

Хобито ми е… нямам хоби.

Вярвам, че… децата ни ще променят света към по- добро.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.