*Интерюто е публикувано в брой 5|2025 на Педиатрия плюс. Целия брой четете ТУК
Д-р Габриела Томова завършва МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна през 2022 г. с отличен успех и е удостоена с наградата на името на д-р Никола Василев Сираков за постижения в областта на науката. В същата година започва работа в Клиниката по детска клинична хематология и онкология към УМБАЛ „Св. Марина“. През 2023 г. започва специализация по детска клинична хематология и онкология и е назначена за редовен асистент в Катедрата по педиатрия към МУ – Варна. От август 2024 г. е зачислена като редовен докторант в докторска програма „Педиатрия“. Научните ѝ интереси са в областта на доброкачествените хематологични и злокачествени заболявания в детска възраст. Член е на БЛС, БПА, Сдружение БМДДХО и SIOPE.
Защо решихте да станете лекар?
Колкото и клиширано да звучи, още от малка исках да бъда лекар, преди даже да знам какво точно ще означава това за мен. Бях дете, когато се сблъсках със стоенето в болница и около мен имаше много и различни лекари, които ми помогнаха. Предполагам, че още тогава в съзнанието ми се зароди идеята да бъда и аз лекар. До ден-днешен вярвам, че за мен е било призвание и в момента не мога да си представя да практикувам различна професия. Трудността никога не ме е плашила, даже ме е предизвиквала да докажа, че мога да се справя. А медицината е именно това – едно голямо предизвикателство.
Защо избрахте да специализирате педиатрия?
Избрах педиатрията към края на обучението си, след като бях преминала през множество клиники и стажове. Докосвайки се до различни специалности, осъзнах, че именно педиатрията е най-близка до мен – макар че подсъзнателно винаги съм носила тази идея в себе си. В момента специализирам детска клинична хематология и онкология. Често хората реагират със страх и тъга, когато им разкажа за избора си, но за мен тази специалност разкри една дълбока, непозната и изключително вдъхновяваща страна на медицината. Успехите в съвременното лечение на хематологични и онкологични заболявания в детска възраст, както и възможността да бъда дълго време част от живота на тези деца, превръщат тази професия в изключително ценна и удовлетворяваща за мен.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е цяла вселена в медицината. Децата не са просто малки възрастни – техният организъм има свои особености и често поднася изненади. Най-силното усещане, което педиатрията носи, е, че когато излекуваш дете, спасяваш не просто един живот, а едно цяло бъдеще.
Педиатърът според вас трябва да е…
… Добър човек, усмихнат и даващ надежда. Трябва, когато детето види и чуе педиатъра – да му се довери. Което, повярвайте ми, е много специално умение и не всеки човек го притежава.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Младият специализант се сблъсква с редица трудности в ежедневието си. Първоначално е трудно преминаването на психическата бариера на осъзнаването „Аз съм лекар!“, справянето със страха и притеснението, че не си достатъчно подготвен, с тежестта на отговорностите, които досега не си имал. Дори специализантът да има много знания, чувството на съмнение е неотлъчна част от него… Всеки ден се сблъскваме с един от сериозните проблеми в българското здравеопазване – липсата на уважение и доверие към медицинските специалисти от страна на обществото. Това създава огромно напрежение и затруднява ежедневната ни работа.
Желанието да се развиваш и в клиничната, и в научната област на медицината и да си винаги подготвен понякога е изтощаващо и са нужни истинска мотивация и амбиция.
Като лекар в Клиниката по детска клинична хематология и онкология ежедневно се сблъсквам с най-тежките моменти и дни от живота на пациентите си и техните родители. Но това си струва, когато станеш част от най-щастливия момент – денят на излекуване.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Не смятам, че недоверието на обществото се дължи основно на възрастта на лекаря. Често се случва родители да доведат детето си на преглед, вече убедени, че каквото и да каже лекарят, няма да е вярно. Това отношение създава сериозни затруднения в лечението.
В същото време съм забелязала, че много млади лекари отделят повече време за обяснения и внимание към пациента – именно това често им помага по-бързо да спечелят доверието на семействата.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Най-сериозният проблем в детското здравеопазване в момента е липсата на кадри. Педиатрията е сред специалностите с най-голям недостиг на специалисти в страната, което пряко влияе върху качеството на грижата за децата. Малко са болниците, които разполагат с необходимите ресурси и персонал за адекватно детско лечение. Отговорността в сферата на педиатричната помощ е изключително висока, а привличането на лекари и медицински сестри към тази специалност винаги е било предизвикателство.
Каква трябва да бъде според вас Националната педиатрична болница?
Националната педиатрична болница трябва да е място, което да има възможността да предоставя комплексна грижа за децата. Тя трябва да обединява различни важни педиатрични структури, което ще доведе до подобряване на диагностично-лечебната дейност. Болницата трябва да гарантира своевременна, висококвалифицирана и достъпна медицинска помощ.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Бих искала да има повече колегиалност между различните специалисти, както и по-активно сътрудничество на всички нива в здравеопазването. Също така, желая да се промени възприятието на медицинските специалисти към педиатрията. Много от тях още в студентските си години я възприемат със страх и предразсъдъци, често без дори да са пробвали. Това ги кара преждевременно да се отказват, убеждавайки се, че „не е за тях“. С преподавателската си дейност искам да събудя интереса и любопитството към педиатрията у повече млади лекари като мен — да ги вдъхновя да я видят като предизвикателна, но също така и изключително вдъхновяваща специалност.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтая един ден лекарят да не е враг в очите на пациентите. Мечтая българското детско здравеопазване да се развива все повече и винаги да остана горда от моята професия и специалност.