Д-р Веселина Тенева завършва медицина през 2021 г. в Медицинския факултет към Тракийски университет, Стара Загора. В момента е специализант по педиатрия към Клиниката по детска пневмология и фтизиатрия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, София. Интересите ѝ са в областта на детските белодробни болести, специфичните белодробни процеси, ваксинопрофилактиката.
Интервюто е публикувано в брой 11|2023 на Педиатрия плюс. Целият брой четете ТУК
Защо решихте да бъдете лекар?
Да бъда лекар беше моя детска мечта. Идеята за тази човеколюбива професия вероятно се зароди толкова рано в мен, виждайки моя баща, който беше лекар, и неговата отдаденост и любов към професията.
В момента специализирате педиатрия – една от най-нежеланите медицински специалности… Коя бе причината да я изберете?
Към днешна дата определено не мисля, че е нежелана медицинска специалност. Ходейки на модули по време на специализацията, се срещам с много млади колеги, чиято мечта е била именно да работят с деца и да бъдат детски лекари. При мен идеята за педиатрия се зароди последните години на обучението ми и тя се появи, след като си зададох въпроса как си представям един свой работен ден.
Лично за вас какво е педиатрията?
Педиатрията е уникална специалност! При нея пациентът, уж, е един, а всъщност уплашените и разтревожени очи винаги са поне четири. Лекарят се среща с неподправената искреност и чистота на детската реакция както в стресовата ситуация в началото, така и при щастливата развръзка накрая.
Педиатърът според вас трябва да е…
Трябва да бъде позитивен и отговорен човек, който, независимо от случващото се в личния му живот, винаги да дарява с усмивка и грижа малкия пациент, успявайки да донесе спокойствие както на детето, така и на разтревожения родител.
С какви трудности се сблъсквате като специализант?
Няма как да не спомена начина на специализация по педиатрия, който е както изключително важен за изграждането ни като педиатри, така и страшно редуциращ времето ни, прекарано със семейство, приятели и свободното ни време като цяло.
Вярват ли ви пациентите, когато ви видят колко сте млада?
Имам късмет да работя в екип, чиято голяма част е от млади хора и не съм се срещала с недоверие, свързано с възрастта. Освен това смятам, че голяма част от това се дължи и на доверието, отношението и делегираните дейности от нашия началник и колегите, от които се учим, което, естествено, се вижда и от пациента.
Кои са най-големите проблеми на детското здравеопазване в България?
Смятам, че детското здравеопазване дълги години остана в периферията на приоритетните медицински специалности, което нанесе трайни щети откъм кадрови дефицит в голяма част от детските отделения в страната. Но това през последните години се промени, което се вижда и в повишения интерес към специалността. За жалост, се наблюдава известно концентриране на специалистите към по-големите градове и липса на кадри в по-малките. Най-големият проблем според мен обаче е липсата на ефективна превенция и профилактика на заболявания в детската възраст, оставящи траен отпечатък в бъдеще.
Какво искате да се промени, в частност – вие да промените?
Иска ми се да съм част от един нов облик на детското здравеопазване, в който все по нарастващото недоверие към ваксинопрофилактиката не съществува и не се появяват отново заболявания, които човечеството отдавна е сложило под контрол, не се появяват тежки форми на рахит, не се откриват късно гръбначни изкривявания, сърдечни пороци и други състояния, които могат да бъдат предотвратени и рано коригирани. Медицина, базирана на съвременните доказателства и проучвания, но най-вече медицина, на която родителят вярва и която е склонен да бъде приложена на неговото дете.
Смятате ли, че имаме нужда от Национална педиатрична болница?
Смятам, че както за мен, така и за всеки млад колега Националната педиатрична болница е една мечта, на която гледаме в далечина на времето като място, събиращо на едно съвременна техника, екипи от невероятни специалисти и добри условия, в които нашите малки пациенти да се чувстват комфортно и по-малко стресирани от болничната среда.
Какви са плановете ви след като завършите специализацията?
Надявам се по примера на хората, от които се уча, да надградя още повече своите знания и умения и да израсна както като специалист може би и като човек, ценен и полезен за детското здраве.
За какво мечтаете като млад специалист?
Мечтата ми е да се създадат такива условия, при които всеки колега, избрал нелекия път на медицината, да се чувства ценен и удовлетворен в страната ни, за да може да бъде и максимално полезен за пациента.